№ 345

София, 30.042009 година

Върховният

касационен съд на Р. Б, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание

на осми април две хиляди и девета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА

ТЕОДОРА

ГРОЗДЕВА

при участието на секретаря

А. И

изслуша докладваното от

съдията Б. П

гражданско дело № 854/2008 година по описа на Второ гражданско отделение.

Производството е по чл. 218а ал. 1 ГПК отм. във връзка с §2 ал. 3 ПЗР ГПК обн. Д. В.бр. 59/2007г., в сила от 01.03.2008г.

Б. П. П. е обжалвала въззивното решение на Русенския окръжен съд № 678 от 22.11.2007г. по гр. д. № 830/2007г.

Върховният касационен съд констатира, че касационната жалба е недопустима.

Предмет на спора е иск по чл. 254 ГПК отм. за установяване, че ищцата Б. П. П. не дължи на С. Ц. М. сумата 3000 щатски долари по запис на заповед от 17.10.2001г.

На основание чл. 218а ал. 1 б.”а” ГПК отм. на касационно обжалване не подлежат решенията на окръжните съдилища по паричните искове с цена до 5000лв.

С ТР № 2/2004г. на ВКС, ОСГК т. 1 е прието, че ограничението за необжалваемост по касационен ред на въззивните решения на окръжните и апелативните съдилища по искове за парични вземания под определения размер по чл. 218а, б. а и б. б ГПК отм. се отнася до всички въззивни решения, които имат за предмет парични вземания с цена на иска под определения размер независимо от това, с какъв иск е заявен този предмет ­ осъдителен или установителен. Това се отнася и за въззивните решения по исковете по чл. 252, чл. 254 и...