Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Държавно горско стопанство [населено място], като представител на държавата, съгласно чл. 15, ал. 3 от ЗВСГЗГФ против решение № 745 от 17.05.2011г. по гр. д.№ 532/2011г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 3840 от 17.12.2010г. г. по гр. д.№ 3970/2007г. на РС [населено място]. С последното е отхвърлен предявеният от касатора иск срещу [община] за признаване за установено, че широколистна гора с издънков произход с площ 1500 дка в землището на [населено място] м.”Г. колиби” и широколистна гора с издънков произход с площ 600 дка в същото землище м. “Селската кория”, възстановени на ответната община като имоти № 000343, 000344, 000345, 000346, 000347, 000348, 000349, 000350, 000351, 000352, 000356, 000357, 000358, 000366, 000368 в м. “Воден камък” и имот 000355 в м. “О.” са били и по настоящем са държавна собственост.

В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон – ЗВСГЗГФ и процесуалните правила, тъй като съдът не е отчел, че процесните гори са балталъци, защото са дадени за ползване за вечни времена на общината и за тях общината не притежава правото на възстановяване, съгласно пар. 5 от ЗВСГЗГФ.

В изложението по чл. 284, ал. 1 т. 3 от ГПК е формулиран въпроса кои земи следва да се квалифицират като балталъци, съгласно Закона за горите от 1904г., 1922г. и 1925г. и как следва да се доказва това. По този въпрос се твърди противоречие с Р № 61 от 20.03.2010г. по гр. д.№ 761/2009г. на ІІ гр. о. на ВКС и Р № 938/05.12.2008г. по гр. д.№ 3341/2007г.І гр. о. на ВКС

Ответникът по касация [община] оспорва допускането на въззивното решение до касационен контрол тъй като даденото тълкуване на понятието “балталък” съответства на закона.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

Със съдебно решение от 07.02.2002г. по а. х..д.№ 7761/2000г., постановено в производство по чл. 13, ал. 6 от ЗВСГЗГФ на РС [населено място] е признато правото на възстановяване на собствеността върху, подробно описани гори и земи в землището на [община], обл. Пловдивска и въз основа на него при условията на чл. 4, ал. 2 он ЗВСГЗГФ, с влязло в сила решение от 05.06.2000г. е възстановено правото на собственост върху същите имоти. Държавно лесничейство, преобразувано в Държавно горско стопанство е предявило установителен иск да се признае за установено, че държавата е била и сега е собственик на признатите за възстановяване на Общината гори, тъй като те са били балталъци - гори, дадени на общината за вечно ползване и върху тях правото на собственост не се възстановява на основание пар. 5 от ЗВСГЗГФ.

РС е приемал, че предявеният иск е недопустим и на два пъти е прекратявал производството поради това, че държавата, включително и чрез своите органи, на които са предоставени функции да стопанисват и управляват горите, не може да оспорва възстановеното на общината право на собственост. С определение № 314 от 10.06.2009г. по ч. гр. д.№ 126/2009г. на І гр. о. на ВКС е отменено определението, с което е потвърдено определението за прекратяване на производството и е прието, че предявеният иск е допустим. Повторно постановеното определение за прекратяване на производството на същото основание е отменено от ОС предвид дадените задължителни указания по приложението на процесуалния закон.

С т. 1 от ТР № 1/2009г. по т. д.№ 1/2009г. на ОСГТК се прие, че съдът следи служебно за допустимостта на обжалваното решение и при наличие на вероятност за недопустимост може да допусне касационен контрол и без да се формулира подобен въпрос от касатора.

По въпроса “обвързана ли е държавата от постановения административен акт, или решение на съда по жалба срещу такъв акт за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи или гори по ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ и допустимо ли е по предявен иск за собственост от или срещу държавата, тя да иска да се упражни косвен съдебен контрол за нищожност, или унищожаемост на този административен акт” е констатирана противоречива съдебна практика след постановяване на определението по ч. гр. д.№ 126/2009г. на ВКС по настоящото дело и бе образувано тълк. д. № 5/2011г. на ОСГК на ВКС. На основание чл. 292 ГПК производството по делото бе спряно до постановяване на Тълкувателно решение на ОСГК на ВКС по посоченото дело. С ТР № 5/2011г. от 14.01.2013г. на ОСГК на ВКС се прие, че при спор за собственост държавата не е обвързана от постановения административен акт за възстановяване на земеделски земи и гори и може да се извършва косвен съдебен контрол по чл. 17, ал. 2 ГПК, освен ако по отношение на акта не е бил проведен пряк съдебен контрол по жалба, в който случай държавата е обвързана от административния акт за възстановяване правото на собственост. От приетото с това тълкувателно решение зависи допустимостта на предявения иск, поради което следва да се допусне касационен контрол на постановеното решение.

По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА

касационно обжалване на въззивно решение № 745 от 17.05.2011г. по гр. д.№ 532/2011г. на Пловдивски окръжен съд по касационна жалба, подадена от Държавно горско стопанство [населено място], като представител на държавата, съгласно чл. 15, ал. 3 от ЗВСГЗГФ

Производството е освободено от заплащане на държавни такси

Делото да се докладва за насрочване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: