Определение по т. д. №1287

-24 на ВКС , ТК, Първо отд.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3391

[населено място], 13.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Първо отделение в закрито заседание на 31.10., две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б.

ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Б. Б. търговско дело №1287/24 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на

„Т. М. С. А. Е. Л. , Великобритания срещу решение №30 от 26.01.2024 г. по в. т.д. №541/2023 г. на Апелативен съд Варна, 3-ти състав, с което са потвърдени решение № 531/21.11.2022г. и решение № 283/22.06.2023г., постановени по т. д. № 118/2022г. по описа на Варненския окръжен съд, с които съответно: с първото е бил отхвърлен предявен от дружеството-касатор иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника Б. М. В. от [населено място] да му заплати сумата 26 000 щатски долара, представляваща дадено без основание застрахователно обезщетение по смисъла на Стандарт А2.5.2 от Морската трудова конвенция, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, и 2./ с второто, в производство по чл. 250 ГПК, е била отхвърлена молба, обективирана във въззивна жалба вх. № 28866/18.04.2023г. и уточнена с молба с вх. № 2835/18.04.2023г., за допълване на първоинстанционно решение № 531/21.11.2022г., с произнасяне по предявен в условията на евентуалност иск срещу Б. М. В. с правно основание чл. 55, ал. 1 предл. 3 ЗЗД, за присъждане на исковата сума като дадено на отпаднало основание застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване на задължението.

В касационната жалба се сочат основания по чл. 281, т. 3 от ГПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли да се отмени изцяло обжалваното въззивно решение като незаконосъобразно и ВКС се произнезе с решение, с което се присъжда исковата сума. Претендират се разноски. Прави искане за отправяне на преюдициално запитване с оглед противоречието на решението с принципите на Закона за нормативните актове.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. I от ГПК сочи следните правни въпроси, които били основание по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК за допускане на решението до касационно обжалване:

1 .Следва ли въззивният съд задължително да приложи способа за автентично тълкуване на понятието“ прекратяване на договореностите с моряка“ , каквото е направено при транспониране в българското законодателство на нормата в тълкуването в текста на подточка „с” на Стандарт А.2.5.2 от Морската трудова конвенция, или прилагането на тези способи на тълкуване на този е изцяло в дискрецията на съда? Счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, поради противоречие с Определение на ВКС по тълк. дело №2/2020 на ОСНК от 15.04.2021

2.Следва ли въззивният съд, при тълкуването на текста на посочената подточка на Стандарт А.2.5.2 от Морската трудова конвенция да съобрази нормите на общностното право на ЕС и следвало ли е да се съобрази официалния текст на Директива /EC/20l8/131 . Твърди се от касатора, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на СЕС, въвеждаща изискването за т. н. „съответстващо” с целта на закона тълкуване — т. е. налице е противоречие с решението по дело № С-213/89 (Secretary of State for transport — Factortame Ltd.) на СЕС.

3. При определяне на характера на процесната застраховка сключена по реда на Стандарт А.2.5.2 следва ли да се отчете от въззивния съд нормата на чл.13а ал.6 от Наредба за трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения между членовете на екипажа и на обслужващия персонал на кораба и корабопритежателя, с която е транспонирана в българското законодателство нормата на Стандарт А.2.5.2 и която описва начина на предявяване на претенции по тази застраховка.

По въпроса се твърди противоречие с ТР №1/2014 г. на ОСТК относно страна имаща право на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“.

Твърди се и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал. 1, т. 3 от ГПК , като се излагат отново оплаквания за незаконосъобразност: при произнасяне по процесната застраховка сключена по реда на Стандарт А.2.5.2 следва да се отчита от въззивния съд нормата на чл.13а ал.6 от Наредба за трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения между членовете на екипажа и на обслужващия персонал на кораба и корабопритежателя.

Ответникът по касационната жалба в писмен отговор от страна на процесуалния си представител, изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване и неоснователност на КЖ. Претендира разноски.

Касационната жалба е допустима, подадена от легитимирано да обжалва решението лице, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване и в предвидения в чл. 283 от ГПК срок.

За да постанови въззивното решение, съдебният състав на АС-Варна е изложил в мотивите следните съображения:

Видно от свидетелство за регистрация № 15/REG/1300058/022А, издадено от Морска администрация на К. съюз, с дата 27.10.2015г. и валидност 26.10.2020г., в периода, за който ищецът сочи, че е платил на ответника застрахователно обезщетение в размер на четири работни заплати, „Л. М. Л. , Р. М. острови е бил собственик на м/к. „Семела“ IMO № 9226695, а отговорността за оперирането на кораба е била поета от „Булком“ ООД. Ищецът в качеството на застраховател е сключил, с корабособственика застрахователен договор по отношение на м/к „Семела“ в съответствие с изискванията на Стандарт А.2.5.2 от МТК, обективиран в Сертификат, издаден на 11.04.2019г., за застраховка или друга финансова гаранция във връзка с разходите за репатрирането на моряци и отговорностите на корабособственика. Ответникът Б. М. В. е бил сключил трудов договор за м/к „Семела“ от 01.11.2019г. с „Булком“ ООД, регистрирано в Р. К. в качеството му на корабен мениджър на корабособственика „Л. М. Л. по смисъла на чл. 225а от КТК, за длъжността „капитан“ с месечно трудово възнаграждение в размер на 6 500 щатски долара. Този договор е действащ през целия период, за който е заплатено застрахователно обезщетение за неполучени трудови възнаграждения. С петиция от 10.03.2020г. за изоставяне, подадена от ответника Б. В. в качеството му на капитан на м/к „Семела“, адресирана до Международния моряшки синдикат и българското му представителство, същият уведомява тези институции, че корабособственикът не е изплатил на екипажа на м/к „Семела“ трудови възнаграждения за периода от м. 11.2019г. до м. 02.2020г. В тази връзка, въззивният съд изрично е приел за противоречащо на съдържанието на петицията, твърдението на ищеца в исковата молба, че ответникът е обявил настъпване на втората хипотеза на Стандарт 2.5.2 от МТК, а именно - липса на поддръжка и подкрепа от страна на корабособственика и пълна липса на комуникация с него, по отношение на всички членове на екипажа, включително и по отношение на себе си. Предмет на петицията съгласно заглавната част е „оплакване за неплатени заплати“, а в обстоятелствената част е посочено конкретно кой заплати на екипажа не са платени - за периода ноемви 2019г., декември 2019г., януари 2020г. и февруари 2020г., както и че корабособственикът и мениджърът са молени мнократно да се намесят в този случай, но не е направено нищо, само обещания, и на този етап не може да се разчита, че ще предприемат някакви действия за заплащане на отдавна изискуемите заплати на екипажа. На 29.04.2020г., по сметка в щатски долари с титуляр „Фиделитас” ЕООД с вальор 29.04.2020г., е постъпила сума в размер на 140 550 щ. д.- валутен превод с наредител „Т. М. С. А. Е. Л. , Л., от сметка на наредителя в чуждестранна банка. За получената сума от 140 550 щ. д. в счетоводството на „Фиделитас“ ЕООД е открита партида 000053 – „Обезщетение моряци м/к „Семела“ в счетоводна сметка 499- Други кредитори. Видно от Извлечение № 18 с титуляр „Фиделитас“ ЕООД при „Райфайзенбанк“- офис Варна с дата 30.04.2020г. и вальор 30.04.2020г., са извършени плащания от разплащателната сметка на титуляра по разплащателните сметки на 12 лица– в общ размер на 140 550 щатски дорала, в това число и сумата от 26 000 щатски долара, преведени на ответника В.., представляваща общ размер на дължимите четири месечни възнаграждения. С. З. от 05.05.2020г. на Директора на Дирекция „М. А. - Варна, обективирана върху разпечатка от имейл на корабния агент “Д. М. ЛТД, искането за смяна на тримата, останали на борда членове на екипажа, сред които и ответника, е отказано с мотивите, че екипажът на кораба не е окомплектовaн съгласно изискванията на MSM (Minimum Safe Manning Dokument)- документ за надлежно окомплектоване на кораба с екипаж, издаден от Морска администрация К. съюз, разпоредбите на глава V, правило 14 на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г. № 16/MSM/1300058/022А/, в резутат на което корабът представлява опасност за корабоплаването и околната среда. Останалите девет члена от екипажа (граждани на Украйна), след като са получили от застрахователя, чрез неговия кореспондент, дължимите по моряшките трудови договори заплати като застрахователни обезщетения, са слезли от кораба на 30.04.2020г. и успешно са репатрирани, с получено по изключение разрешение за това, с оглед постановената във връзка с Ковид – 19 заповед за ненапускане района на пристанището от екипажи на чуждестранни кораби. Впоследствие, при извършена на 11.05.2020г. извънредна проверка на борда на м/к „Семела“ от служители на Дирекцията на борда на кораба, описана в АУАН №5 от 22.05.2020г., е установено, че тримата членове на екипажа, единият от които е ответникът, са останали на борда на кораба. Съгласно споразумение от 28.05.2022г., сключено от ответника и мениджъра на м/к. „Семела“, между тях е постигнато съгласие капитанът да остане на кораба с по - ниска брутна заплата- 2 000 щатски долара, предвид забраната по заповед от 05.05.2020г. на ИА „М. А. той да напуска кораба и поради липса на друг желаещ капитан да го замести. От посочената по - горе установеност за факти и обстоятелства, следва изводът, че „Фиделитас“ ЕООД е извършило плащане в качеството на застрахователен агент на ищеца, като е превел парични суми от получен от застрахователя банков превод в щатски долари, предназначени за заплащане на застрахователни обезщетения на екипажа на м/к „Семела“ от името и за сметка на застрахователното дружество, както и че ответникът, като част от екипажа на кораба, е получил превод на застрахователно обезщетение в размер на сумата от 26 000 щ. д., за настъпило застрахователно събитие „изоставяне на моряк“ по смисъла на Стандарт А.2.5.2 от МТК / 2006г./, представляваща дължими трудови възнаграждения за периода от м. 11.2019г. до м. 02.2020г. включително.

Във връзка с оплакването във ВЖ въззивният съд е приел, че към датата на подаване на петицията от капитана е настъпил падежът за заплащане на трудовите възнаграждения за м.11.2019г., м. 12. 2019г., м. 01.2020г. и м.02.2020г. Този факт, според съда, никога не е бил спорен както в отношенията между работника-ищец, корабособственика и мениджъра (видно от сключената между тях спогодба по повод неплатени трудови възнаграждение за месеците след м. 02.2020г.), така и извънсъдебно между страните по спора. Съдът е отчел, и че Съгласно раздел III. Задължения на работодателя, т.1.3 от трудовия договор на ответника, заплатата на моряка се изчислява в края на всеки месец и се изплаща до 20-тия ден на следващия месец. Тази договореност е в съответствие с правилото на Стандарт А2.2- Възнаграждение от Морската трудова конвенция от 2006 г. на Международната организация на труда, съгласно което всяка държава-членка изисква плащанията, дължими на моряците, работещи на кораби, които плават под нейно знаме, да се извършват на интервали не по-дълги от един месец и в съответствие с всички приложими колективни трудови договори.

Твърдения за плащане на заплати на ответника преди възникване на регресните права на застрахователя спрямо корабособственика/ мениджъра, не са релевирани в исковата молба, а всички събрани доказателства установяват неизпълнение на задълженията за плащане: петицията за изоставяне, изготвена на 10.03.2020г. от ответника като капитан на кораба, адресирана до Международен моряшки синдикат; молбата от 04.03.2020 г. от екипажа на м. к. „Семела” до „Т. М. С. за изплащане на заплати, считано от 01.11.2019г., споразумение за суброгация и от 30.04.2020г., сключено между капитана на м. к. „Симела“- Б. В. и представител на „Фиделитас“ ООД - кореспондент на застрахователя; Заповед № В-З-19/21.02.2020г. на директора на Дирекция „Морска администрация-Варна“, капитан на пристанището, за задържане на м/к. „Семела“ IMO 9226695, в ПСП Терем-КРЗ Флотски арсенал – Варна поради нарушение от страна на корабособственика на т. 1 от Правило 2.2 от МТК – неплащане на дължими трудови възнаграждения на членовете на екипажа за период от 01.11.2019 г. до 21.02.2020 г. включително, установено с протокол за извършена проверка № 8/06.02.2020г. от Морска администрация-Варна. За този факт са събрани и свидетелски показания от първоинстанционния съд.

Във връзка с довода на ищеца за повторното плащане на трудови възнаграждения от работодателя на ответника през м. 12.2020г. , съдът е изложил, че доказателствата, на които се позовава същият, не установяват, а опровергават верността на фактическите твърдения за повторно плащане, извършено от работодателя, след като ответникът е получил застрахователно обезщетение. В Индивидуалната ведомост за работни заплати (формуляр № 25) са направени удостоверителни изявления, че „Възнагражденията за месеците ноември 2019г., декември 2019г., януари 2020г. и февруари 2020г. са изплатени от застрахователя-Т. М. Л.“, които кореспондират със съдържанието на постигнатата спогодба между ответника, от една страна, и корабособственика и мениджъра, от друга страна, отнасяща се парични вземания за неплатени заплати за следващ период - от 01.03.2020г. С последващите плащания от м. 12.2020г. не биха могли да се погасят по - стари задължения, и по - конкретно четирите заплати за периода м. декември 2019 г. до м. март 2020 г., тъй като те вече са били погасени чрез плащането от 30.04.2020г., осъществено от кореспондента на застрахователя в качеството на последния на друго задължено лице по силата на застраховката.

Въз основа на възприетата фактическа установеност по делото съдебният състав е приел следните правни изводи:

За процесните отношения е приложима Морската трудова конвенция, 2006г на Международната организация на труда, в редакцията след измененията от 2014г., одобрени от Международната конференция на труда на нейната 103 сесия от 11.06.2014г., проведена в Ж., (в сила и за Р. Б. от 18.01.2017г., след ратификация), тъй като К. съюз, под чийто флаг плава м/к „Семела“ и на борда на който ответникът е изпълнява длъжността „капитан“, е държава-членка, ратифицирала МТК от 2006г. С. Ч. I, т.1. от МТК всяка държава-членка, която ратифицира конвенцията, се задължава да прилага изцяло нейните разпоредби по начина, указан в член VI, за да се гарантира правото на достоен труд на всички работници. В конкретния казус, проявление на изпълнение задължение по ал. 3 по Правило 2.5.2, Стандарт А2.5.2 от МТК за осигуряване наличието на система за финансово обезпечение за всички кораби, плаващи под знаме на държава-членка, е сключването на договор за застраховка между тогавашния корабособственик „Л. М. Л. на м/к „Семела“ и „Т. М. С. А. Е. Л. - Великобритания, обективирана в Сертификат за застраховка или друга финансова гаранция във връзка с разходите за репатрирането на моряци и отговорностите, издаден на 11.04.2019г., със срок на валидност от 11.04.2019г. до 11.04.2020г. Ищецът е извършил плащане на процесната сума от 26 000 щатски долара именно в качеството на застраховател, респ. ответникът, като част от екипажа на м/к „Семела“, назначен на длъжността „капитан“, е получи исковата сума, платена от името и за сметка на застрахователното дружество, чрез кореспондента „Фиделитас“ ЕООД. Финансовото обезщетение е определено и изплатено за настъпило застрахователно събитие- „изоставяне на моряк“ по смисъла на т. 2 от Стандарт А.2.5.2 от Морската трудова конвенция от 2006г. на МТК и покрива неизплатени четири заплати на ищеца по моряшкия трудов договор, за периода от м. 11.2019г. до м. 02.2020г. включително. Плащането е заместваща престация, обезщетяваща работника за неизпълнение на задължения на корабособственика по чл. 9 на Стандарт А2.5.2 - Финансово обезпечение от МТК/2006г./, точка „а“, която гласи, че предоставената от системата за финансово обезпечение помощ трябва да е достатъчна, за да покрие неизплатените заплати и други суми, дължими от корабособственикът на моряка съгласно сключения трудов договор, съответния колективен трудов договор или националното законодателство на държавата на знамето, като дължимият размер не трябва да надвишава четири месечни заплати или дължимите други суми за четири месеца.

Като основен спорен въпрос по делото въззивната инстанция е възприела, налице ли е изоставяне на моряка по смисъла на Правило 2.5.2, Стандарт А 2.5.2 от МТК като основание за изплащане на процесното застрахователно обезщетение. Съдът се е позовал на ал. 2 на Стандарт А2.5.2, според текста на която, морякът се счита за изоставен в нарушение на изискванията на конвенцията или на условията на моряшкия трудов договор, когато корабособственикът: a) не покрие разходите по репатрирането на моряка; или b) изостави моряка без необходимата поддръжка и подкрепа; или c) прекрати едностранно договореностите с моряка, включително като не му изплати договорените заплати за период най-малко два месеца. Съдът е приел, че по безспорен начин се установява, че на ответника, на член на екипажа на м/к „Семела“, не са били изплатени трудови възнаграждения, дължими за м.11 и м.12.2019г. и за м.01 и м. 02.2020г. Този отрицателен факт се квалифицира като „изоставяне на моряка“ от корабособственика в хипотезата на буква “c” от ал. 2 на Стандарт А2.5.2, Правило 2.5.2 МТК /2006г./, при която последният не е изплатил на моряка договорените заплати за период най-малко два месеца, с което демонстрира едностранно преустановяване изпълнението на договореностите с моряка, включително тези, отнасящи се до задължението му да осигури в съответствие с трудовия договор редовно и в пълен размер получаване на трудовите възнаграждения за неговата работа, съгласно правило 2.2, ал.1 от МТК/2006г./. Ето защо, според съда, за ответника е възникнало правото да поиска и получи от застрахователя обезщетение за неизпълненото задължение към моряка за изплащане на трудови възнаграждения, а този извод обосновава неоснователността на иска по чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД. Обстоятелството, че поради административна забрана, постановена с изричната забрана на капитана на П. В. за замяна на част от екипажа, ответникът не е напуснал кораба след като е получил обезщетение /в резултат на което действие би се прекратило трудовото правоотношение с корабособственика „Л. М. Л. /мениджъра „Булком“/, а този договор е продължен до 31.10.2020г. при по - нисък размер на трудовото възнаграждение, (след което е сключен моряшки трудов договор с новия корабособственик), не засяга квалификацията на осъществения вече фактически състав още в края на м. 01.2020г. като „изоставяне на моряка“ от корабособственика в хипотезата на буква “c” от ал. 2 на Стандарт А2.5.2, 11 Правило 2.5.2 МТК /2006г./, съставляващо едностранното преустановяване изпълнението на договореностите с моряка, включващо и неплащане на повече от две заплати. Т. е. сочените от ищеца обстоятелства относно неосъществено репатриране на капитана (който е с местожителство в [населено място] и не се нуждае от репатриране), а оставането му на кораба след превода на застрахователното обезщетение, според съда, не са факти опровергаващи настъпването на застрахователния риск в началото на 2020г. и основанието за заплащане на сумата от 26 000 щатски долара за дължими на капитана на м/к „Семела“ трудови възнаграждения. Според приетото от съда, хипотезата на буква “c” от ал. 2 на Стандарт А2.5.2, Правило 2.5.2 МТК /2006г./ не изисква прекратяване на трудовото правоотношение на моряка от страна на корабособственика/мениджъра, каквото не може да настъпи с едностранно изявление на последния, а прекратяване изпълнението на договореностите с моряка, едностранно, без да има постигнато съгласие за това, включващо и преустановяване плащане на повече от две заплати. Поради съвпадение на крайните правни изводи на двете съдебни инстанции по съществото на спора, за неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД, първоинстанционното решение № 531/21.11.2022г. следва да се потвърди.

С решение № 283/22.06.2023г., постановено в производство по чл. 250 ГПК, е отхвърлена молбата на въззивника - ищец „Т. М. С. А. Е. Л. - Великобритания, за допълване на първоинстанционно решение № 531/21.11.2022г., с произнасяне по предявен в условията на евентуалност иск срещу ответника В. с правно основание чл. 55, ал. 1 предл. 3 ЗЗД, за осъждане на ответникът да заплати на ищеца сумата 26 000 щатски долара, претендирана като дадено на отпаднало основание застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване на задължението.

Въззивният съд е приел следното: С молба вх. № 6980/14.03.2022г. евентуалният субсидиарен иск по чл. 59 ЗЗД е оттеглен и производството по него е прекратено, на основание чл. 232 ГПК, с влязло в сила определение № 401/15.03.2022г.

В допълнителната искова молба не се съдържа искане за произнасяне по евентуална претенция. Отделно от това, такава претенция не би било допустимо да бъде приета за съвместно разглеждане, доколкото ГПК не предвижда последващо завеждането на първоначалната искова молба обективно съединяване на искове, освен чрез завеждане на новия иск в отделно производство и присъединяване на последното към вече образуваното исково производство. В предварителния доклад на делото по изчерпателен начин са били определени предметните предели на спора, като в тях не е включена евентуална искова претенция, която да е заявена и приета за разглеждане, при настъпване на вътрешнопроцесуалното условие, съставляващо отхвърляне на „предпочитания“ иск. При обявяване на предварителния доклад за окончателен, не са възражения от ищеца относно непълнота поради непроизнасяне по приемане за разглеждане на някакъв евентуален иск. В тази връзка, съображенията на страната за непълнота на решението, обосновани със съдържащи се в допълнителната искова молба твърдения, не са достатъчни за обосноваване на извод за основателност на искането по чл. 250 ГПК. Ето защо, въззивният е приел, че с решение № 531/21.11.2022г. първоинстанционният съд се е произнесъл по целия предмет на спора, с който е сезиран, и решението не е непълно по смисъла на чл. 250 ГПК. Следователно, не са налице предпоставките на приложимата правна норма за постановяване на допълнително решение с произнасяне по същество по осъдителен концикционен иск за връщане на сумата 26 000 лв. като дадена на отпаднало основание и подлежаща на връщане, тъй като такъв не е бил предявен за разглеждане по делото. Обжалваното решение № 283/22.06.2023г., постановено в производство по чл. 250 ГПК, с което е отхвърлена молбата на въззивника - ищец за допълване на първоинстанционно решение № 531/21.11.2022г., е правилно и следва да бъде потвърдено.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване от страна на жалбоподателя се сочи, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т. т.1-3 ГПК по следните въпроси:

1 .Следва ли въззивният съд задължително да приложи способа за автентично тълкуване на понятието“ прекратяване на договореностите с моряка“ , каквото е направено при транспониране в българското законодателство на нормата в тълкуването в текста на подточка „с” на Стандарт А.2.5.2 от Морската трудова конвенция, или прилагането на тези способи на тълкуване на този е изцяло в дискрецията на съда? Счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, поради противоречие с Определение на ВКС по тълк. дело №2/2020 на ОСНК от 15.04.2021

2.Следва ли въззивният съд, при тълкуването на текста на посочената подточка на Стандарт А.2.5.2 от Морската трудова конвенция да съобрази нормите на общностното право на ЕС и следвало ли е да се съобрази официалния текст на Директива /EC/20l8/131 . Твърди се от касатора, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на СЕС, въвеждаща изискването за т. н. „съответстващо” с целта на закона тълкуване — т. е. налице е противоречие с решението по дело № С-213/89 (Secretary of State for transport — Factortame Ltd.) на СЕС.

3. При определяне на характера на процесната застраховка сключена по реда на Стандарт А.2.5.2 следва ли да се отчете от въззивния съд нормата на чл.13а ал.6 от Наредба за трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения между членовете на екипажа и на обслужващия персонал на кораба и корабопритежателя, с която е транспонирана в българското законодателство нормата на Стандарт А.2.5.2 и която описва начина на предявяване на претенции по тази застраховка.

По въпроса се твърди противоречие с ТР №1/2014 г. на ОСТК относно страна имаща право на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“.

Твърди се и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал. 1, т. 3 от ГПК , като се излагат отново оплаквания за незаконосъобразност: при произнасяне по процесната застраховка сключена по реда на Стандарт А.2.5.2 следва да се отчита от въззивния съд нормата на чл.13а ал.6 от Наредба за трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения между членовете на екипажа и на обслужващия персонал на кораба и корабопритежателя.

По отношение на поставения първи правен въпрос, то е безспорно, че въззивният съд е приложил по отношение на спорното правоотношение Стандарт А.2.5.2 от Морската трудова конвенция на МОТ, като е приел, че поетите рискове са именно съгласно този стандарт. Позовавайки се на съдържанието на подточка „с”. т. 2 на Стандарт А.2.5.2, въззивният съд е приел, че е осъществен застрахователен риск изоставяне на моряк. Този извод действително е направен след като са преценени конкретните факти и е прието, че е било налице неизпълнение на задължение на работодателя на моряка за заплащане на поне две работни заплати на моряка. Съдът е приел, че съгласно съдържанието на текста на стандарта нормата включва като самостоятелна хипотеза на осъществен застрахователен риск изоставяне на моряк самото наличие на неплатени две работни заплати. По този начин въззивният съд, приемайки посоченото граматическо тълкуване се е произнесъл по така поставения правен въпрос. Поради това касаторът е обосновал общо основание за допускане на касационно обжалване.

Не се обосновава обаче специалното допълнително основание на чл. 280, ал. 1, т. I от ГПК-посоченото противоречие с Определение на ВКС по тълк. дело №2/2020 на ОСНК от 15.04.2021 относно задължителното автентично тълкуване на съдържанието на подточка „с”. т. 2 на Стандарт А.2.5.2 в изгодния за ищеца смисъл, а именно, че изоставянето на моряк включва кумулативно и прекратен трудов договор на моряк от страна на работодателя, корабоственика или управляващия кораба, и неплатени трудови възнаграждения, но не и самостоятелната хипотеза на неплатени две работни заплати, без прекратяване на трудовия договор. Посоченият акт на ОСНК по никакъв начин, пряк или косвен, не може да се свърже с отговора на така поставения първи въпрос по силата на съдържанието на следния абзац в мотивите: т.

2.2. Очертаният от председателя на Висшия адвокатски съвет проблем, свързан с характеристиките на правната норма, чието тълкуване се иска — неясна и непълна, създаваща предпоставки за възникване и утвърждаване на неправилна практика от страна на прокуратурата обуславя необходимост от автентичното й тълкуване, което не е от компетентност на Върховния касационен съд, а на държавния орган, който я е приел — Народното събрание на Р. Б. В. е, че под автентично тълкуване по ЗНА не се влага съдържанието, което се старае да обоснове касатора.

По втория въпрос: същият е свързан с посочената Директива ЕС /2018/131, която инкорпорира и Морска трудова конвенция и изменението с въвеждането на Стандарт 2.5.2 през 2017 г. , който е инкорпориран като приложение към самата директива. Въззивният съд е приложил Морската трудова конвенция, която е публикувана в Държавен вестник и е част от вътрешното право. Предвид еднаквото съдържание на нормата от конвенцията и директивата, не може да се приеме, че е налице соченото нарушение на практиката на СЕС, изразена в посоченото решение C-213/89 г. В настоящия случай не е нарушен предвидения принцип, че нормите на общностното право имат директен ефект от момента на влизането им в сила и до целия срок на действие, като в съответствие с принципа на предимство на правото на ЕС пред националното право, от който следва, че всяка вътрешна норма, която противоречи на норма от правото на ЕС следва да остане неприложена, с цел пълно и еднакво действие на нормите от правото на ЕС. В случая въззивният съд не е накърнил посочените принципи, като е приложил нормата съобразно действителното й съдържание и с оглед целта, предвидена в директивата и посочения стандарт. Именно по тези съображения е прието, че финансовото обезпечение е имало за цел да даде защита на моряка при неблагоприятно финансово положение на корабособственика. Специфичните за настоящия спор факти : неразрешаването на моряка да напусне кораба от съответните административни пристанищни власти и продължаване полагането на труд от моряка и в следващ период, не могат да се приемат като обуславящи нарушение на директивата . Следователно не се обосновава наличието на изпълнена хипотеза на чл.280 ал.1, т.2 ГПК - правният въпрос да е разрешен в противоречие с посочените актове на СЕС.

Третият въпрос, по своята формулировка е твърде общ и не позволява да се извърши преценка за съотносимостта му към конкретния правен спор, за да се определи, дали отговорът му би довел до друг резултат по спора, т. е. дали последният се явява обуславящ изхода по спора. Освен това съдът не е имал резерви към начина на предявяване на претенции по процесната застраховка, а е приел претенцията за неоснователна. Следователно по този въпрос не се обосновава наличието на изпълнена общата предпоставка по чл.280 ал.1, т.2 ГПК-формулиран от страната правен въпрос от значение за изхода по конкретния спор, който да се подложи на преценка по допълнителните предпоставки по т. т.1-3 на ал.1 на чл.280 ГПК..

Формалното общо позоваване на нормата на чл. 280, ал. I т. 3 от ГПК към трите поставени въпроса не обосновава основание за допускане на касационно обжалване, доколкото не съдържа изложение, обуславящо съдържанието на визираното в този законов текст основание за допускане на касационно обжалване .

По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване. С оглед недопускането до касационен контрол не следва да се разглежда искането за отправяне на преюдициално запитване

С оглед формулираното искане за присъждане на разноски, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, на ответника следва да се присъдят разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лв. Представен е договор за правна защита и съдействие като видно от договора е удостоверено плащането в брой на сумата.

Така мотивиран Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №30 от 26.01.2024 г. по в. т.д. №541/2023 г. на Апелативен съд — Варна, II състав.

ОСЪЖДА „Т. М. С. А. Е. Лимитид”, Великобритания, [улица]N2 90, Л. ЕС3М4 ST да заплати на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на Б. М. В. ЕГН [ЕГН] от [населено място], сумата от 3000 лв, представляваща заплатени разноски в производството пред ВКС .

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.