О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5970

София, 19.12.2024 година

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми ноември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ж. Д.

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

като разгледа докладваното от съдия Декова гражданско дело № 1803 по описа на Върховния касационен съд за 2024 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. В. К., чрез адв. К. К., против въззивно решение № 15 от 10.01.2024 г., постановено по в. гр. д. № 613/2023 г. по описа на Окръжен съд – Добрич, с което като е отменено решение № 173/05.03.2023 г. по гр. д. № 1245/2022 г. на Районен съд - Добрич са уважени предявените евентуални искове с правно основание чл. 55, ал. 1 предл. 1 ЗЗД, като е осъдена Т. В. К. заплати на всеки от ищците Г. В. В. и С. В. В. сума от по 9333,33 лв., представляваща припадащата се на всеки от тях 1/3 част от обща сума в размер на 28 000 лв., получена при първоначална липса на основание на 13.10.2021 г. от ответницата чрез превод от банковата сметка на починалия на 06.12.2021 г. наследодател на ищците В. Г. В., ведно със законната лихва върху горната сума, начиная от датата на предявяване на иска 29.04.2022 г., до окончателното й изплащане и са присъдени съдебни разноски.

Касаторът обжалва решението, като неправилно и необосновано. Счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил е писмен отговор от оветниците по касация Г. В. В. и С. В. В., подаден чрез процесуален представител адв. В. В.. Поддържат, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението, излагат и становище по същество за неоснователност на жалбата. Претендират разноски.

Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира:

С обжалваното решение е отменено решение № 173/05.03.2023 г. по гр. д. № 1245/2022 г. на Районен съд - Добрич, с което са уважени предявените от Г. В. В. и С. В. В. против Т. В. К. главни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД и вместо това същите са отхвърлени, като неоснователни, и са уважени предявените евентуални искове, като е осъдена Т. В. К. заплати на всеки от ищците Г. В. В. и С. В. В. сума от по 9333,33 лв., представляваща припадащата се на всеки от тях 1/3 част от обща сума в размер на 28 000 лв., получена при първоначална липса на основание на 13.10.2021 г. от ответницата чрез превод от банковата сметка на починалия на 06.12.2021 г. наследодател на ищците В. Г. В., ведно със законната лихва върху горната сума, начиная от датата на предявяване на иска 29.04.2022 г., до окончателното й изплащане, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Въззивният съд е приел, че исковите претенции на основание чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД са неоснователни и подлежат на отхвърляне, тъй като не са налице елементите от фактическия състав на тази разпоредба – връщане на даденото с оглед на бъдещо основание, което не е могло да бъде осъществено. В случая нито ищците, нито ответницата твърдят да се касае за авансово плащане по бъдещ договор за покупко-продажба на мебели, който да не е бил сключен в последващ момент по конкретни причини, или плащането да е по вече сключен договор, чието действие да е било отложено във времето под някакво отлагателно условие /например да е уговорено, че продажбената сделка се сключва под условие да породи действие след изтичане на някакъв срок или след намиране на конкретни мебели – вид, марка или друго условие/, което условие да не се е сбъднало и основанието за плащане да не е възникнало, или по вече сключен договор за покупка на мебели да е настъпила обективна невъзможност за изпълнение от страна на ответницата или задължението й по някаква причина да е станало невъзможно за изпълнение. По евентуалните искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, в доказателствена тежест на ответницата е било да докаже основанието, на което е получила сумата от 28 000 лв. от наследодателя на ищците. Ответницата К. не твърди сумата от 28 000 лв. да й е възстановена с оглед предходно симулативното плащане на продажната цена за апартамент в [населено място] по договор от нейната майка - купувач по него. Със свидетелските показания не се доказва убедително съществуването на договорни отношения между В. В. и Т. К. за закупуване на мебели – не е очертан предметът на такива облигационни взаимоотношения /какви мебели на каква стойност е уговорено да бъдат закупени, на кого и кога следва да се доставят, за обзавеждане на кой имот са били необходими/. Свидетелката С. Д. намеква, че не се касае за договор за покупко-продажба на мебели между В. В. като купувач и Т. К. като продавач, а за намерение на В. В. да „помогне на Т. К. финансово за покупката на мебели за обзавеждане и за електроуреди“, което навежда на дарение на сумата от 28 000 лв. в полза на К.. Но, чрез свидетелски показания е недопустимо установяване на дарствено разпореждане с такава сума /над 5000 лв./, съобразно разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3, предл. 2 ГПК и ищците изрично са се противопоставили на допускането на свидетелите. Ответницата К. е намекнала да е осъществено от В. В. изпълнение на нравствен дълг към нея от благодарност за грижите, които е полагала за него и за бъдещите й грижи към него, но този довод е наведен схематично без детайлизация и мотивировка, като същият не е и подкрепен с убедителни доказателства по делото. Не са изложени факти от съвместното съжителство и отношенията между В. В. и дъщерята на съпругата му Т. К., касаещи поети и изпълнени от Т. К. морални задължения към В., от които В. да се е почувствал задължен да овъзмезди К.. Не са конкретизирани и доказани полагани от К. грижи за В., нито са удостоверени негови съзнателни и целенасочени изявления пред трети лица, че желае да извърши или, че е извършил такова овъзмездяване на К. по нравствени подбуди. По изложените съображения исковете са уважени.

Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Р. Б. или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.

Касаторът сочи основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Формулирал е следните правни въпроси: 1. „С произнасянето на въззивния съд на правно основание, различно от приетото от първоинстанционния съд в неговото решение и при липса на въззивна жалба срещу това решение в такава насока, нарушава ли се косвено и принципа на диспозитивното начало в гражданския процес?”; 2. „Допустимо ли е, при отхвърляне на главен иск по повод въззивна жалба от ответната по иска страна, и при наличие на предявен евентуален иск, съдът да уважи претенцията по евентуалния иск без да е налице искане в тази насока в хода на обжалването от страните по спора?”; 3. „При условие, че парични средства, за които се твърди, че са били собствени на починало лице, са получени/преведени преди неговата смърт на друго лице на правно основание, представляват ли тези парични средства част от наследството на починалия и именно като такива наследниците му да могат да ги претендират или тези средства съставляват предмет на възникналото преди смъртта гражданско правоотношение, в което е участвал починалият, при което да могат да бъдат претендирани от наследниците му за връщане, но като встъпили в това правоотношение като страна, в качеството им на наследници на техния праводател?“ и 4. „При наличие в платежния документ на изрично заявено от наредителя на парични средства „основание” за извършване на паричен превод, сочещо на договорно основание за този превод, допустимо ли е решаващият съд да обоснове изначална липса на правно основание единствено по пътя на тълкуването и тази му дейност не измества ли волята на страната, респективно да нарушава принципа на диспозитивното начало в гражданския процес?“. Сочи, че въпросите са решени в противоречие с решение № 290 от 22.06.2010 г. по гр. д. № 759/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение № 163 от 09.06.2011 г. по гр. д. № 1191/2010 г. на ВКС, II г. о., решение № 282 от 28.10.2011 г. по гр. д. № 235/2011 г. на ВКС, II г. о. и решение № 60127 от 17.11.2021 г. по гр. д. № 1145/2021 г. на ВКС, II г. о., както и, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси не могат да обусловят допускане на касационно обжалване. Първият и вторият въпроси не са решени в противоречие с практиката на ВКС, цитирана от касатора. Съгласно чл. 271, ал. 2 ГПК, при отмяна на решението по главния иск се възстановява висящността и по евентуално съединените с него искове, по които първоинстанционният съд не се е произнесъл. Текстът е аналогичен на чл. 206, ал. 2 ГПК /отм./. С т. 15 на Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС е прието, че въззивният съд се произнася по евентуалния иск, когато пред него се е сбъднало условието за разглеждането му. Прието е, че това не представлява нарушаване на принципа на диспозитивността в процеса. Това разрешение се прилага и при действието на новия ГПК поради еднаквата правна уредба. И при ограничения въззив по новия ГПК второинстанционният съд може за първи път да се произнесе по евентуален иск, въпреки че във въззивната жалба няма, а и не би могло да има оплаквания, свързани с него. В тази хипотеза правилото на чл. 269, изр. 2 ГПК е неприложимо, прилага се разрешението, произтичащо от сходната хипотеза на чл. 271, ал. 2 ГПК. В случая първоинстанционният съд е уважил главните искове и не се е произнасял по евентуалните искове. Решението е обжалвано от ответната страна и е прието, че главните искове са неоснователни, с оглед на което се е сбъднало процесуалното условие за разглеждане на предявените на евентуално основание искове от въззивния съд. По третия и четвъртия въпроси касаторът не е обосновал наличието на специалното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил ясно съдебната практика по въпросите, нуждаеща се от осъвременяване. Съгласно т. 4 на ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението. За яснота следва да се посочи, че трайно в практиката на ВКС е прието, че получилият нещо е длъжен да го върне, ако няма основание да го задържи. Затова по иска за връщане на даденото без основание ищецът трябва да докаже, че е дал и съответно ответникът е получил нещо, а в тежест на ответника е да докаже, на какво основание го е получил и има право да го задържи. Ако ответникът е получил едно плащане, за което е установено, че не е отишло в погашение на определено съществуващо задължение, в тежест на ответника е да докаже, какво друго основание съществува той да получи и задържи полученото /така напр. решение № 167 от 29.05.2015 г. по гр. д. № 6043/2014 г. на ВКС, IV г. о./.

Предвид изложеното, не следва да се допусне касационно обжалване на решението. С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 ГПК във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК на ответниците по касация Г. В. В. и С. В. В. следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв., платими от касатора.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 15 от 10.01.2024 г., постановено по в. гр. д. № 613/2023 г. по описа на Окръжен съд - Добрич.

ОСЪЖДА Т. В. К., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет. .. да заплати на Г. В. В., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] и С. В. В., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет. .. ап. .. сумата 2000 /две хиляди/ лева – разноски по делото.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: