О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3374

София, 13.12.2024 годинаВърховният касационен съд на Р. Б. ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети ноември две хиляди двадесет и четвърта в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

Е. А.

изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т. дело №1701/2024 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Т. К. Т. и В. К. Т. и касационна жалба на „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, [населено място], срещу решение №287 от 14.03.2024г. по гр. д.2388/23г. на Софийски апелативен съд.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:

По касационната жалба на Т. К. Т. и В. К. Т.:

Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

Касационната жалба има за предмет въззивното решение, в частта, с която след отмяна на решение № 321 от 06.06.2023г. по гр. д. №614/2115г. на Благоевградски окръжен съд, в частта му, с която са уважени предявените от ищците – за всеки едни от тях- искове с правно основание чл.432,ал.1 КЗ за разликата над от по 200 000лв. до 300 000лв. и по същество тези искове в посочената част са отхвърлени.

С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторите, чрез пълномощника си – адв. С.Н. са възпроизвели текстово нормата на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК/ в редакцията й преди изменението й с ДВ бр. 86/17г.//. Развити са оплаквания, че съдът не бил постановил решението си въз основа на установените обстоятелства по делото. Посочено е, че като обуславящ изхода на делото правен въпрос бил този по приложението на чл.52 ЗЗД. Развити са общи оплаквания за несправедливост при определяне размера на обезщетението. Направено е оплакване, че в случая не била съобразена икономическата конюнктура и застрахователните лимити. Поддържано е общо противоречие с т.11 на ППВС №4/68г. Посочено е, че била налице противоречива практика на съдилищата при определяне на обезщетенията при непозволено увреждане. Други доводи не са развити.

Касаторите, чрез пълномощника си, не обосновават довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Макар и формулирали общ въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК - относно приложението на чл.52 ЗЗД, те не са развили доводи, водещи до извод за наличие предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване. Въпреки че е възпроизведена текстово нормата на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК и е посочено общо, че следва да се провери решението във връзка с приложението на т.11 на ППВС4/68г., касаторите не са изложили каквито и да било доводи, свързани с такова противоречие, не са развили и съображения за несъответствие на приетото от въззивният съд с цитираната тълкувателна практика. От прегледа на решението се налага извод, че в съответствие с указанията на Пленума на ВС, въззивният съд е съобразил критериите, свързани с определяне на обезщетението по чл.52 ЗЗД, като е мотивирал изводите си със събраните по спора доказателства. Освен това е съобразил изцяло както икономическата конюнктура, така и нивата на застрахователни лимити. Следователно, така обоснованото от касатора не води до извод за основателност на твърдението му, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Доколкото основание по чл.280,ал.1,т.2 ГПК е възпроизведено от касаторите в отменена редакция, като в тази връзка са сочени и противоречиви, според страната, решения на съдилищата, така въведеното основание не може да обоснове валиден извод за допускане на решението до касационно обжалване.

Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ посочено от страната/, предполага обосноваване, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба. Дори и от изложението й да се изведе връзка между основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и приложението на чл.52 ЗЗД, то отново не се обосновава релевантен довод по разглежданото основание. Обстоятелството, че съдилищата определят различни по размер обезщетения при непозволено увреждане не обосновава становището на касаторите за наличие на предпоставки по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като не е свързано с формирането на противоречива практика при тълкуването на нормата-съдържанието и обхвата й са изяснени чрез нормативната практика на Върховния съд – ППВС № 4/1968 г., както са отбелязали и касаторите, с която съдилищата се съобразяват при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, присъждани по правните спорове съобразно конкретните особености на разглежданите случаи. Доводите, свързани с оплаквания за неправилност на решението се квалифицират по чл.281 ГПК и са без правно значение в производството по чл.288 ГПК.

Следователно, съобразно изложеното от касаторите по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1 ГПК и решението на Софийски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване в тази обжалвана част.

По касационната жалба на ДЗИ „Общо застраховане “ЕАД, [населено място]

Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

Касационната жалба има за предмет въззивното решение, в частта, с която е оставено в сила решение № 321 от 06.06.2023г. по гр. д. №614/2115г. на Благоевградски окръжен съд .

С изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, касаторът е поддържал основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, чийто текст е възпроизвел като е заявил, че въпроса е „за размера на застрахователното обезщетение“. Поддържал е противоречие с ППВС № 4 /68г. като е изброил примерно указаните критерии в т.11 на това постановление. Посочено е още, че в решението на САС не били обсъдени точно тези критерии, именно „ степента на близост и емоционална връзка между родителите и загиналия при ПТП син и в недостатъчна степен икономическите условия в страната“. Така е поставен въпроса – „Как следва да се прилага принципа на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД и какви са критериите за определяне размера на дължимото обезщетение …“ Страната е посочила, че имало „ тъждественост“ по различни казуси на САС, като присъденото обезщетение в случая било значително по-високо. Други доводи не са развити.

Поставеният въпрос по приложението на чл.52,ал.1 ЗЗД, свързан с определяне на справедливо обезщетение е общ и релевантен по всяко дело. Но с оглед соченото общо противоречие с тълкувателна и казуална практика на ВКС, страната не обоснова допълнителен критерий за допускане на касационно обжалване. Поддържаното от нея, че съдът формално е разгледал критериите, определени с тази тълкувателна и казуална практика и необосновано е направил своите изводи, поради неправилно възприета фактическа обстановка са доводи, свързани с неправилност на акта, а не такива, установяващи противоречие при разрешаване на поставения правен въпрос. Както вече бе посочено, с оглед другата подадена жалба, обстоятелството, че при различна фактическа обстановка, съдилищата са определяли различен размер обезщетения, не налага извод за противоречиво приложение на чл.52 ЗЗД, тъй като преценката за наличие предпоставките по цитираната норма се извежда от конкретно установените факти по спора. Както вече бе отбелязано критериите за приложението на чл.52 ЗЗД са изяснени, както и страната е посочила, чрез нормативната практика на Върховния съд – ППВС № 4/1968 г., с която съдът се е съобразил Поради това и така поддържаното от касатора противоречие не обосновава довод за наличие предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 ГПК. Още повече, че в случая фактически невярно е това, че съдът не е съобразил близостта между ищците и пострадалия, както и останалите критерии. Както бе посочено вече, съдът е съобразил всичките тези критерии, като е изложил нарочни мотиви за тях. Освен това доводите на касатора, с които е сочено противоречие със задължителна тълкувателна практика на ВС, както и квалификацията им като неправилност на изводите на състава по приложението на материалния закон, съставляват не доводи по чл.280, ал.1 ГПК, а такива по чл.281 ГПК, които са ирелевантни в производството по чл.288 ГПК и не обуславят валиден извод за наличие на лимитивно изброените основания за допускане на касационно обжалване.

Следователно, с оглед така въведените с изложението доводи по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1 ГПК и решението на Софийски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №287 от 14.03.2024г. по гр. д.2388/23г. на Софийски апелативен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: