Производството е по член 274 ал. 1 изр. второ от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от М. Д. В.-С. от [населено място],Пловдивска област, чрез пълномощника й адвокат Е. Т.,против определение №31/20.01.2012г. на Върховен касационен съд,Второ гражданско отделение, постановено по гр. д.№1178/2011г. по описа на същия съд, с което се връща касационна жалба вх.№17491 от 26.07.2011г. подадена от М. Д. В.-С. от [населено място],срещу решение №981 от 28.06.2011г. по гр. д.№825/2011г. по описа на Пловдивски окръжен съд, 10 граждански състав, и се прекратява производството по делото.

В частната жалба се правят оплаквания, че постановеното определение е неправилно и незаконосъобразно, като се иска неговата отмяна.

При извършената проверка касационният съд установи следното:

Частната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Подадената частна жалба е неоснователна.

С определението, предмет на настоящата частна жалба, се връща подадената касационна жалба от М. Д. В.-С. срещу решение №981/28.06.2011г. по гр. д.№825/2011г. по описа на Пловдивски окръжен съд, като недопустима.

ВКС,с обжалваното определение, е констатирал, че касационната жалба е подадена на 26.07.2011г.,след изменението на член 280 ал. 2 от ГПК/ДВ бр. 100 от 21.12.2010г.,в сила от същата дата/която предвижда критерий изключващ касационното обжалване, когато цената на иска е под 5000 лева.Съдът е приел, че цената на предявения установителен иск за собственост върху недвижимия имот, посочена от ищците с молба от 29.07.2008г.,на основание член 70 във връзка с член 68 и 69 ГПК, възлиза на 3752 лева, без да е представено удостоверение за данъчна оценка на имота, но първоинстанционния съд я е възприел, така както е определена от ищците и върху нея е събрана и дължимата държавна такса, поради което касационното обжалване е недопустимо по силата на незабавното действие на новата процесуалноправна уредба-член 280 ал. 2 ГПК.

Видно от данните по делото, пред първоинстанционния съд е образувано гр. д.№199/2010г. по описа на Пловдивски районен съд,Vгр. с.и е приета за разглеждане искова молба от М. Д. В.- С. и С. М. С. против В. Д. М. и Д. С. С.,по предявен иск установителен иск за собственост върху описания в същата недвижим имот, след като последната не е била приета за разглеждане по гр. д.№1263/2008г. по описа на Пловдивски районен съд,Vгр. с. и производството по същото е разделено с определение на съда от 15.10.2008г.С молба от 29.03.2008г./лист 5 от делото/ от ищците М. В. –С. и С. С.-ищци по главно встъпване, във връзка с указанията на съда по гр. д.№1263/2008г. по описа на Пловдивски районен съд/преди разделяне на производството по същото/за отстраняване нередовности по исковата молба вх.№20980/02.07.2008г.,последните посочват на основание член 70 във вр. с член 68 и член 69 от ГПК, цена на иска в размер на 3 572, 70 лева и на основание тази цена на иска са приложили документ за внесена държавна такса.Така заявената цена на предявения установителен иск за собственост относно описания в исковата молба недвижим имот, е била възприета от първоинстнационния съд, сезиран с молбата, без да се изисква от съда и да се представя от ищците данъчна оценка на процесния имот.Следователно, за допустимостта на касационната жалба правилно касационният съд се е позовал на посочената от ищците цена на предявения иск и с оглед критерия за обжалваемост на въззивните решения, подлежащи на касационен контрол по депозирани касационни жалби след изменението на член 280 ал. 2 от ГПК/ЗИДГПК-ДВ бр. 100 от 21.12.2010г.,е прекратил касационното производство като недопустимо.

Съгласно предвиденото в разпоредбата на член 70 от ГПК,на която самите ищци са се позовали в горепосочената молба от 29.03.2008г.,цената на иска се определя от ищеца, и като такава по предявения установителен иск за собственост е посочена в размер на 3 572 лева.,поради което с оглед предвиденото в член 280 ал. 1 от ГПК въззивното решение не подлежи на касационен контрол.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя М. В.-С.,че следва да се има предвид данъчната оценка на имота, във връзка с определяне цената на иска, към настоящия момент, а именно към момента на депозиране на частната жалба, тъй като от момента на заявяването на иска през 2008г. досега са изминали години и същата се е увеличила, като се прилага с настоящата частна жалба, данъчна оценка на процесния имот от 23.02.2012г, издадена от О. „Р.”.Това е така, защото, цената на иска се определя от ищеца с предявяването му пред съда, при депозиране на исковата молба, и към този момент се отнася и определянето на паричната оценка на предмета на иска, а не впоследствие в процеса на производството по делото в следващите съдебни инстанции, както се твърди в настоящия случай.В контекста на изложеното е и предвиденото в разпоредбата на член 70 ал. 2 от ГПК,изречение второ, относно възможността за повдигане на въпроса за цената на иска от ответника или служебно от съда, което може да стане най-късно в първото заседание за разглеждане на делото.

Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА определение №31 от 30.01.2012г. на Върховен касационен съд,ІІгражданско отделение, постановено по гр. д.№1178/2011г. по описа на същия съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: