№ 3438

гр. София, 17.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдия К. Е. т. д. № 1574/2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, [населено място] срещу решение № 226 от 29.02.2024 г. по гр. д. № 1456/2023 г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено постановеното от Несебърски районен съд решение № 247 от 31.05.2023 г. по гр. д. № 892/2022 г. С първоинстанционния акт са отхвърлени предявените от застрахователното дружество срещу П. С. Н. от [населено място] искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 3 КЗ, вр. чл. 50 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за приемане за установено съществуването на регресно вземане за сумите: 16 000 лв. – заплатено от ищеца застрахователно обезщетение на А. М. за нанесени по лекия му автомобил „Ф. К. с рег. [рег. номер на МПС] вреди в резултат на ПТП от 01.12.2016 г., 10 лв. – ликвидационни разходи и 4 878.99 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 09.05.2019 г. до 09.05.2022 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 11.05.2022 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 217 от 16.05.2022 г. по ч. гр. д. № 529/2022 г. на Несебърски районен съд.

Касаторът моли за отмяна на обжалваното решение като неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост. Изразява несъгласие с извода, че ответникът не следва да отговаря по предявения регресен иск, тъй като не е доказано качеството му на собственик на домашното животно, станало причина за процесното пътно-транспортно произшествие и за настъпването на вредите, за които е заплатено застрахователното обезщетение. Според него, съдът не е взел предвид факта, че самият ответник не е направил възражение досежно собствеността на животното, както и не е съобразил влязлото в сила наказателно постановление № 17-0304-000154 от 20.02.2027 г., в което е констатирано, че ответникът е собственик на оставеното без надзор домашно животно, причинило процесното ПТП. Счита, че погрешно са възприети и показанията на свидетеля А. М. - водач на увреденото МПС.

Като обосноваващи допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. Не е изпълнено задължението съдът да направи свои фактически и правни изводи по делото като обсъди в съвкупност всички доказателства - свидетелските показания във връзка с писмените доказателства; 2. Съдът не е преценил всички доказателства и доводи на страните, както и конкретно ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата фактическа обстановка, на кои от тях дава по-голяма вяра, както и да обоснове конкретно и задълбочено защо не кредитира в достатъчен обем всички събрани в хода на съдебното дирене доказателства и в какво се състои правната им значимост; 3. Мотивите на ОС - Бургас се отклоняват значително от съществуващата и доказана фактическа обстановка на правния спор. На част от същите им липсва конкретност, която да ги обвърже както правно, така и фактологически с предмета на процеса“.

Касаторът поддържа, че поставените от него въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС – решение № 851 от 29.12.2010 г. по гр. д. № 502/2010 г. на IV г. о.; решение № 459 от 06.12.2012 г. гр. д. № 1548/2011 г. на IV г. о.; решение № 142 от 14.01.2021 г. по гр. д. № 3067/2019г. на IV г. о.

Ответникът по касация – П. С. Н. от [населено място] –не заявява становище по касационната жалба.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.

За да остави в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от касатора „ЗАД Армеец“ АД регресен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 3 КЗ, вр. чл. 50 ЗЗД, въззивният съд изцяло е споделил становището, че ответникът П. С. Н. не е пасивно легитимиран да отговаря по този иск, тъй като от събраните по делото доказателства не може да се установи, че домашното животно - кон, станало причина за процесното ПТП и за нанесените вреди на лекия автомобил, е негова собственост. Мотивирал се е с това, че: В протокола за ПТП не е отразено участието на ответника; Издаденото на същия наказателно постановление не обвързва гражданския съд относно това дали е извършено деянието и от кого е извършено, съответно тези обстоятелства подлежат на доказване; Показанията на свидетеля А. М. - водач на увреденото МПС, не подкрепят твърдението на касатора, че ответникът е собственик на животното или че то се е намирало под негов надзор.

Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

Преди всичко, следва да се отбележи, че макар формално да е изпълнено изискването на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за представяне на изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, същото не позволява да бъде извършена преценка относно наличието на визираните в закона предпоставки за това. Поставените от касатора „въпроси“ представляват буквално повторение на част от развитите в касационната жалба оплаквания за неправилност на въззивното решение. Следователно, касаторът не е провел разграничение между основанията за допускане на касационното обжалване (280, ал. 1 и ал. 2 ГПК) и основанията за касационно обжалване (чл. 281, т. 3 ГПК). Липсата на конкретно поставени въпроси не може да бъде преодоляна чрез служебното им формулиране от настоящия състав, тъй като, съгласно задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, касационният съд не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства, а може от обстоятелствената част на изложението само да конкретизира, да уточни и да го квалифицира.

Предвид констатацията за отсъствие на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, не подлежи на обсъждане наличието на предпоставките на поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие със задължителната и казуална практика на касационната инстанция.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 226 от 29.02.2024 г. по в. гр. д. № 1456/2023 г. на Бургаски окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: