О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№3455
[населено място].19.12..2024 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
ЧЛЕНОВЕ: Г. И.
МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
като изслуша докладваното от съдия Г. И. т. д. № 346 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
В. Й. С., чрез адвокат И. М., обжалва решение № 1093 от 24.10.2023 г. по в. гр. д. № 1229/2023 г. на Окръжен съд – Бургас, IV въззивен граждански състав, с което след отмяна на решение № 1178 от 29.05.2023 г. по гр. д. № 7348/2022 г. на Районен съд – Бургас, LII граждански състав, е признато за установено, че настоящият жалбоподател дължи на[Фирма 1] „Б. В. И. Груп“, [населено място], на основание чл.422 от ГПК във вр. с чл. 500, ал.1, т.1 от КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД следните суми: 6155,99 лв. - главница, представляваща изплатено от застрахователя по щета № 471022222202812, обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“, със срок на валидност 31.03.2022 г. - 30.03.2023 г., в полза на „К. Е. ЕООД, за отстраняване на щетите по лек автомобил „Т. Я. , с рег. [рег. номер на МПС] , причинени в резултат на ПТП, станало на 06.05.2022 г., както и сумата от 241,11 лв. - мораторна лихва за периода 16.05.2022 г. - 03.10.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 03.10.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 3027 по ч. гр. д. № 6270/2022г. по описа на Районен съд - Бургас.
В касационната жалба сочи основания по чл. 281, т. 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли да се отмени изцяло обжалваното въззивно решение.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК сочи следния правен въпрос, който бил основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК за допускане на решението до касационно обжалване: В тежест на ищеца по делото ли е да ангажира доказателства, установяващи констатираните в Протокол за ПТП обстоятелства, тогава когато с отговора на исковата молба е извършено оспорване основателността на заявената регресна претенция от страна на застрахователно дружество? Твърди противоречие на постановеното въззивно решение с определение № 90 от 28.02.2017 г. по т. д. № 60343/2016 г. на ВКС, II гр. о.
[Фирма 1] „Б. В. И. Груп“, [населено място] оспорва касационната жалба. Счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Подадената касационна жалба е допустима, подадена в предвидения в чл. 283 от ГПК срок, от легитимирано да обжалва решението лице. С оглед участието на потребител, следва да се приеме, че липсва ограничението, въведено в чл. 280 , ал. 3 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, с което след отмяна на решението на първоинстанционния съд е признато за установено, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че ответникът В. С. дължи на[Фирма 1] „Б. В. иншурънс груп“, сумата от 6 155,99 лв главница, обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ в полза на „К. Е. ЕООД за отстраняване на щети по лек автомобил „Т. Я. , причинени в резултат на ПТП на 06.05.2022 г., както и сумата от 241,11 лв мораторна лихва за периода от 16.05.2022 г. до 03.10.2022 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, 03.10.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед по чл. 410 от ГПК, въззивният съд е приел, че от съставения Протокол за ПТП № 1799342/06.05.2022 г. се установява, че на 06.05.2022 г. около 15:00 часа, на пътя от кв. Ветрен, [улица], в посока магазин „Джъмбо“ е настъпило ПТП. Ответникът С., управлявайки лек автомобил „Ф. К. , рег. [рег. номер на МПС] , нарушил маркировката на пътното платно, навлязъл в лентата за насрещно движение и се блъснал в правомерно движещия се лек автомобил марка „Т. Я. , с рег. [рег. номер на МПС] , собственост на „Карко експрес“ ЕООД, управляван от свидетеля Х.. Вследствие на това, на автомобила „Т. Я. били причинени материални щети. В съставения протокол е отбелязано, че участник 1 - ответникът С., е с концентрация на алкохол над 1.2 промила.
Към датата на събитието, лек автомобил марка „Ф. К. е застрахован в[Фирма 1] „Б. В. И. Груп“, със застраховка „Гражданска отговорност“, със застрахователна полица № BG/03/122000948605, със срок на валидност 31.03.2022 г.- 30.03.2023 г. Във връзка с настъпилото застрахователно събитие, на 16.05.2022 г., ищцовото дружество, в качеството си на застраховател на виновното лице, изплатило на собственика „Карко експрес“ ЕООД, за ремонта на увредения лек автомобил сумата 6155,99 лв., което е установено от представеното платежно нареждане.
Въззивният съд е обсъдил свидетелски показания свидетелите Х. Д. Х. - съставител на протокола за ПТП и И. К. Х., участник в пътно-транспортното произшествие, управляващ лекия автомобил „Т. Я. . Съдът е приел, че В. С., управляващ л. а. Фолксваген кади, е навлязъл в платното за насрещно движение и това е причинило ПТП, като е ударил движещия се автомобил., управляван от свидетеля Х.. Посочено е, че водачът на виновния автомобил не е бил там, дошъл е впоследствие, като се е оправдал, че е трябвало да закара децата си вкъщи. Направена му била проверка, при която е установено, че същият е употребил алкохол. Също така съдът е установил, с оглед изслушаните експертизи, че е налице причинно-следствена връзка между механизма на ПТП и настъпилите щети по лек автомобил „Т. Я. , с рег. [рег. номер на МПС] . По отношение размера на действителната стойност на щетите по лекия автомобил, вещото лице е изготвило два варианта. Първият от тях е с влагане на нови оригинални авточасти и приложена корекция 0,5 на цените им за автомобили от 7 до 14 години, в който случай, общата средна пазарна цена, която е необходима, за да се отремонтира лекият автомобил е 7832 лв. Вторият вариант е с влагане на нови алтернативни или втора употреба авточасти, без да бъде прилагана корекция на цените им, в който случай, общата средна пазарна цена, която е необходима, за да се отремонтира лекия автомобил с алтернативни или втора употреба части е 7126 лв. Въззивният съд е приел, че изплатената сума от застрахователя на собственика на увредения автомобил, на основание Гражданската отговорност е в размер на 6 155,99 лв.
Въззивният състав е посочил е, че съобразно нормата на чл.477, ал.1 от КЗ, обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. Посочил е още, че според разпоредбата на чл.500, ал.1, т.1 от КЗ, застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по ЗДВП, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма. Отбелязал е, че нормата на чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) предвижда, че на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.
Въззивният съд е приел е за доказан факта, че е извършена проверка на ответника за алкохол (както с оглед протокола за ПТП, така и с оглед на разпита на съставителя на протокола Х. в качеството му на свидетел) и е констатирал употреба на такъв, за което е направено отбелязване в съставения протокол за ПТП. От протокола за ПТП е приел, че стойностите под 0.5 на 100 и от 0.5 до 1.2 на 1000 са задраскани и е отбелязана концентрация над 1.2 на 1000. Въззивният съд е изложил мотиви, основани на трайната практика на ВКС, че протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП. В процесния случай и при липса на опровергаване на констатациите в протокола, въззивният състав е приел, че следва да се зачете неговата обвързваща доказателствена сила относно констатираната концентрация на алкохол в кръвта на водача. Приел е, че ответникът не твърди и не установява, че се е подложил на кръвен текст, от който да е установена по-ниска от законово допустимата концентрация от 0.5 на 1000. Това е обусловило извод за наличие на регресна отговорност спрямо застрахователя за заплатеното в полза на пострадалото лице обезщетение.
Допускането на касационно обжалване се извършва при спазване на предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК. Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания да се приеме, че е налице вероятност съдебното решение да е нищожно, както и не са налице основания съдебното решение да е вероятно да е недопустимо, поради което не следва служебно да се допуска касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал.2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК.
С оглед формулирания от касатора правен въпрос, настоящият съдебен състав намира, че въпросът за доказателствената сила на протокола за пътно-транспортно произшествие в процеса е разрешен от въззивния съд в съответствие с разрешаването на този правен въпрос в трайната практика на ВКС. Видно от мотивите на въззивния съд, с оглед представения от ищеца официален свидетелстващ документ, протокол за ПТП, както и изслушаната съдебно-техническа експертиза, въззивният съд е направил своите изводи, отчитайки и направеното оспорване от касатора в качеството му на ответник.
Не може да се приеме, че съдът не е възприел направеното оспорване от страна на ответника по иска. В случая въззивният съд е анализирал представените по делото доказателства, конкретно протокола за пътно-транспортно произшествие. Приел е неговата характеристика, на основание чл. 179 от ГПК, като официален свидетелстващ документ, съставен от длъжностно лице в кръга на службата и функцията му. С оглед формалната доказателствена сила и материалната доказателствена сила на протокола относно наличието на пътно-транспортно произшествие и установения факт, че водачът на лекия автомобил „Ф. К. , е управлявал автомобила след употреба на алкохол, е приел за осъществени посочените факти. Въззивният съд е изходил от обстоятелството, че липсват доказателства, които да установят, че отразените от актосъставителя факти не са се осъществили. Този извод е основан и на разпита на свидетелите по делото. Поради това е приел, че материалната доказателствена сила на протокола за ПТП следва да се зачете и е възприел отразените в протокола факти като осъществени.
Даденото разрешение от въззивния съд е в съответствие с трайната практика на ВКС - решение 24 от 10.03.2011 г. по т. д. 444/10 г., I ТО решение № 73 от 22.06.2011 г. по т. д. 423/11 г., ВКС, I ТО, поради което не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Съгласно разрешението в посочената практика, протоколът за пътно-транспортно произшествие, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ. В случая съдът не се е отклонил от даденото разрешение.
Липсва соченото от касатора противоречие между разрешения от въззивния съд правен въпрос и соченото решение № 71 от 16.08.2017 г. по т. д. 60 343/16 г., ВКС, II ГО, като видно от мотивите на това решение е, че съдът е дал разрешение на правен въпрос относно съставен протокол за пътно-транспортно произшествие, съставен по реда на чл. 9 от Наредба № I-167 от 24.10.2002 г. за условията и реда за взаимодействие между контролните органи на министерството на вътрешните работи, застрахователните компании и агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с моторните превозни средства, издадена от МВР и МФ. В разглеждания случай, протоколът за пътно-транспортно произшествие е съставен от МВР , от длъжностно лице от МВР като формата му е съгласно Приложение 2 към чл. 4 от Наредба за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерство на Вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд, както и подписан от двамата участници в произшествието. Липсва идентичност на разрешения в соченото решение правен въпрос и разрешеният по делото, предвид различната характеристика на протоколите за пътно-транспортно произшествие .
При този изход на делото, на ответника по касационната жалба, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да се възмездят направените разноски в размер на 150 лв, заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран Върховният касационен съд на Р България
ОПРЕДЕЛИ
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1093 от 24.10.2023 г. по в. гр. д. № 1229/2023 г. на Окръжен съд – Бургас, IV въззивен граждански състав.
ОСЪЖДА В. Й. С., ЕГН [ЕГН], [населено място], кв. Ветрен , [улица] да заплати на[Фирма 1] „Б. В. иншурънс груп“, [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК] сумата от 150 лв, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: