№ 230

Гр. София, 08 февруари 2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на петнадесети декември през две хиляди и седемнадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА

К. М.

при участието на секретаря ИЛ. ПЕТКОВА

и след становище на прокурора от ВКП А. ЛАКОВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 1139/2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е по глава XXXІІІ от НПК.

Образувано е по реда на чл. 423 ал. 1 от НПК, по искане на задочно осъдения Р. Г. К., чрез упълномощен защитник, адв.Р., за възобновяване на н. о.х. д № 117/2013 г., по описа на Районен съд – гр. Дупница и за отмяна на постановената по същото присъда от № 6 от 21.01.2016 г., потвърдена с Решение № 49/28.04.2016 г. на Окръжен съд – Кюстендил, по в. н.о. х.д. № 130/16 г., влязла в сила на 28.04.2016 г.

В искането се сочи, че осъденото лице не е участвало в съдебното производство, като съдебният състав, който е разгледал делото в негово отсъствие не е постановил надлежно определение относно причините за това. Счита се, че с предаването му за изтърпяване на наложеното с присъдата наказание с Европейска заповед за арест / ЕЗА / са дадени гаранции за повторно разглеждане на делото, което да се осъществи с негово участие.

Отделно от това се навеждат и доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при разглеждането на делото, което се преценява като основание за възобновяването му по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.

В съдебно заседание пред касационната инстанция осъденият К. се представлява от упълномощеният защитник, адв. Р., който поддържа искането за възобновяване по подробно изложените в същото съображения. Счита, че българската държава изрично е гарантирала правото му на възобновяване на делото, в направеното искане за предаване по реда на ЕЗА.

Осъденият К., пред ВКС заявява, че не се е укривал, пребивавал е в Германия, където е бил адресно регистриран, с цел трудова заетост. Поддържа искането за възобновяване.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура застъпва становището, че искането за възобновяване е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Сочи, че обвинението е било повдигнато присъствено и впоследствие К. сам се е поставил в невъзможност да бъде редовно призован и да участва в съдебното производство.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване по чл. 423 от НПК, намери следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Направено е от активно легитимирано лице, по отношение на акт от категорията на посочените в разпоредбата на чл. 419, ал. 1 от НПК, а именно влязла в сила присъда. Депозирано е в срока от шест месеца по чл. 423, ал. 1 от НПК, чрез РС – Дупница, където е постъпило на 26.06.2017 г., заведено с вх. № 8273 от същата дата, след задържането на лицето на 09.03.2017 г. на територията на ФРГ и предаването му на българските власти на 12.05.2017 г. с ЕЗА, от която дата тече и срока за подаване на искането.

Разгледано по същество, искането за възобновяване, на осн. чл. 423 от НПК е неоснователно.

Осъденият Р. Г. К. е предаден на съд на 28.01.2013 г. по обвинение за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и 2 и т. 5, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Досъдебната фаза на производството е протекла с участието на осъденото лице. К. е бил привлечен като обвиняем с постановление от 18.12.2012 г. лично и в присъствието на защитник, като му е била определена мярка за неотклонение „ подписка“.

След образуваното на първоинстанционното съдебно производство по н. о.х. д. № 117/2013 г., пред РС - гр. Дупница подсъдимият първоначално е бил нередовно призован за първото по делото заседание от 06.03.2013 г.,

Призовката за това заседание е била върната невръчена, с отбелязване, че по данни на неговата майка лицето работи в чужбина. От приложената по делото справка на ОД на МВР - Кюстендил, рег. №1885/22.02.2013 г. се установява, че К. е напуснал пределите на страната на 04.01.2013 г. през ГКПП В. чука и до 21.02.2013 г. не се е завръщал обратно.

В това заседание производството по делото е било отложено, като съдът е предприел действия за назначаване на служебен защитник на искателя.

В следващите съдебни заседания, проведени съответно на 08.05. и 03.12.2013 г., и на 19.02. и 19.03.2014 г., К. се е явявал лично и е упълномощил защитник по свой избор, адв. А. Д. от АК-Кюстендил, който да го представлява в съдебното производство по делото.

Осъденият не се е явил за следващото насрочено заседание на 23.04.2014 г., за което е бил лично редовно уведомен от предходното заседание, в което е присъствал и след тази дата не е участвал в съдебното му разглеждане пред първия съд, като не се е явявал в следващите съдебни заседания до приключването на производството пред тази инстанция с присъда от 21.01.2016 г.

В съдебното заседание от 23.04.2013 г. съдът е изменил мярката за неотклонение на осъдения в „ задържане под стража „ и го е обявил за общодържавно издирване. До даване ход на делото, в съдебно заседание от 11.06.2015 г., К. е бил търсен многократно на адреса за призоваване, призовките от който се връщали невръчени с отбелязване, че по данни на съседи лицето се намира в чужбина, нямат връзка с него и по тази причина отказват да получават уведомления. В съдебно заседание от 07.04.2015 г. съдът е направил опит за призоваване на осъдения чрез негови близки роднини, на които да се връчат съдебните книжа по делото, предвид получената справка от ОД – Кюстендил, РУ МВР - Дупница, че К. е напуснал пределите на Р България на 17.05.2013 г. през ГКПП /име/ и до този момент няма данни за завръщането му обратно.

Призовката на адреса на майката на осъдения в [населено място], [улица], № /номер/, вх./номер/, ет./номер/, ап./номер/ също е била върната, връчена при отказ от неговата майка да я получи, / по данни на съсед О. М. А. /, тъй като синът й се намирал в чужбина.

След няколкократните отлагания, поради нередовното призоваване на К., ход на делото е даден в негово отсъствие и в присъствието на упълномощения от него защитник, в съдебното заседание на 11.06.2014 г., при условията на чл. 269, ал. 3, т. 4 от НПК.

За всяко от следващите съдебни заседания до постановяването на присъдата подсъдимият е бил призоваван, като призовките са били връщани невръчени, с отбелязване, че по данни на неговата майка е продължил да пребивава в чужбина.

Присъдата на Районен съд-гр. Дупница № 6 от 21.01.2016 г., по н. о.х. д № 117/2013 г., по описа на Районен съд – гр. Дупница е била обжалвана с въззивна жалба от упълномощеният защитник на осъденото лице, адв. Д., във връзка с която е било образувано в. н.о. х.д. № 130/16 г., по описа на Окръжен съд – Кюстендил. За съдебното заседание пред въззивния съд, проведено на 13.04.2016 г., К. е бил нередовно призован, като призовката е върната невръчена с отбелязване, че по данни на съседи, искателят продължава да пребивава в чужбина поради което отказват да я получат. Въззивното производство е приключило с Решение № 49/28.04.2016 г. на Окръжен съд – Кюстендил, по в. н.о. х.д. № 130/16 г., с което присъдата на районния съд е потвърдена изцяло и поради необжалваемостта на решението е влязла в сила на 28.04.2016 г.

При наличието на тези фактически данни относно процесуалното поведение на осъденото лице в хода на наказателното производство по делото, по което е постановена влязлата в сила присъда, се налага извода, че не са налице предпоставките по чл. 423, ал. 1 от НПК за уважаване на искането за възобновяване на делото.

От материалите по делото се установява, че искателят е бил уведомен за воденото спрямо него наказателно производство в достатъчна степен, участвал е лично в досъдебното производство, както и в съдебната фаза на процеса пред първия съд, доколкото е бил редовно призоваван за пет поредни заседания, в четири от които се е явил лично.

Съдебният състав, разгледал делото като първа инстанция е положил максимални усилия, за да обезпечи информираността на К. за хода на наказателното производство, респективно да осигури участието му в съдебно заседание, но осъденият е направил избор да се откаже от лично участие в производството пред тази инстанция, както и в проведеното по негова жалба пред въззивния съд. По този начин К. се е отказал от правото си да яви в съдебно заседание и да се защитава сам, като е упълномощил защитник по свой избор, който да го представлява и защитава. Упълномощеният защитник на осъдения е реализирал в пълна степен правото му на защита, включително и като е обжалвал постановената спрямо него осъдителна присъда. При тези данни не са налице основания за възобновяване на наказателното производство и връщане на делото за ново разглеждане, на основание неучастието на К. в процеса. ЕСПЧ е категоричен в практиката си, че задочните съдебни процеси са допустими при положение, че властите са положили достатъчно усилия за да установят местонахождението на обвиняемия и да го уведомят за предстоящите съдебни заседания, каквито максимални усилия е установено, че са положени от съдебните органи по делата. Доброволният отказ от правото на осъдения на лично участие в процеса се явява отрицателна предпоставка той да бъде компенсиран чрез възобновяване на наказателното дело за разглеждането му с негово участие.

Предаването на осъденият К. на българската държава е по силата на европейска заповед за арест / ЕЗА /, издадена от прокурор при Районна прокуратура - Дупница, на 08.02.2017 г. с цел изтърпяване на наложеното с присъда № 6/ 21.01.2016 г., по н. о.х. д № 117/2013 г., на Районен съд – гр. Дупница наказание в размер на една година лишаване от свобода и приведеното в изпълнение със същата присъда наказание от пет месеца лишаване от свобода, наложено с присъда по н. о.х. д. № 39/2011 г. на Окръжен съд-Кюстендил. В ЕЗА изрично е отбелязано, че присъдата е била постановена задочно, като лицето не се е явило лично на съдебния процес, както и че правната система на Р. Б предвижда възможност за преразглеждане на наложеното наказание по внесено искане или най-много след изтичането на 20 години с цел неизпълнението на такова наказание.

С решение на Върховен областен съд Нюрнберг – 2. Н. С от 16.03.2017 г. / изискано от САС след образуването на делото първоначално пред този съд / е допуснато изпълнението на ЕЗА и предаването на осъдения К. на българските власти. В същото решение е посочено, че тъй като се касае за неприсъствена присъда на преследвания се дава правото на ново производство, както и че в това отношение ще бъде изискана допълнителна информация от Главна прокуратура. Към решението на съда е приложена Съдебна заповед от 03.04.2017 г. и Заявление от същата дата на прокурор при Главна прокуратура Н. за предаване на осъденото лице, В заявлението за екстрадиране е посочено, че се касае за задочна присъда и че преследваният ще има право на възобновяване на производството. Отделно от това изрично е посочено, че с писмо от 24.03.2017 г. издаващата държава е уведомена, че по време на процеса преследваният е бил представляван от защитник по негов избор, адв. А. Д., който и действително го е защитавал.

В разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗЕЕЗА (ЗАКОН ЗА ЕКСТРАДИЦИЯТА И ЕВРОПЕЙСКАТА ЗАПОВЕД ЗА АРЕСТ) / ЗЕЕЗА/ задочното осъждане на лице, по отношение на което е издадена ЕЗА, с влязла в сила присъда в издаващата заповедта държава е предвидено като факултативно основание за отказ за изпълнение. / Р № 329/01.07.2013 г. по н. д. № 1111/2013 г. на 3-то НО /. Разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗЕЕЗА е изменена в действащата й редакция по повод транспонирането на Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 г., което въвежда нов чл. 4а в Рамково решение 2002/584, съгласно което всяка държава –членка придобива правото да откаже изпълнение на ЕЗА с цел изтърпяване на наказание в изпълнение на задочна присъда, при положение, че в заповедта се съдържа информация за спазване на четири алтернативни условия, едно от които е инкорпорирано в чл. 40, ал. 2, т. 2 от ЗЕЕЗА – след като е било своевременно уведомено за насрочения съдебен процес, лицето да е упълномощило защитник по свой избор за защита по време на делото и такава защита да му е била оказана.

Задочната присъда на осъдения К. е постановена при спазване на посоченото условие, с оглед личното му уведомяване и явяване в съдебния процес, с упълномощаването на защитник по негов избор, който реално го е защитавал през всички съдебни фази.

При това положение за изпълняващата държава не съществува възможност да обвързва предаването на лицето в изпълнение на ЕЗА с преразглеждане на делото. В този смисъл е и постановеното Решение на Съда на Европейския съюз (голям състав) от 26 февруари 2013 година по дело C-399/11 (S. M. срещу M. F.), съгласно което „член 4а, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска изпълняващият съдебен орган да обвързва в посочените в тази разпоредба хипотези изпълнението на европейска заповед за арест, издадена с цел изпълнение на присъда, с условието задочната присъда да може да се преразгледа в издаващата държава“.

По този повод изпълняващата държава е поискала допълнителна информация от Главна прокуратура, която с цитираното писмо от 24.03.2017 г. е предоставила данни за защитата на задочно осъденото лице. От съдържанието на постановеното съдебно решение на изпълняващата държава за предаването на задочно осъденото лице с цел изтърпяване на наказание по влязлата в сила присъда, не може да се приеме, че предаването е извършено под условие, че наказателното производство по делото ще бъде възобновено. За съда на изпълняващата държава е съществувала възможност, в случай че прецени, че не са налице основания за предаване, да откаже изпълнението на ЕЗА, като обективира отказа си в решение, което не е извършено.

С оглед изложените съображения, искането за възобновяване на делото по чл. 423, ал. 1 от НК се разгледа по общия ред и съобразно изложеното по горе се прецени за неоснователно и се остави без уважение.

Предвид съдържащите се в искането съображения и доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при разглеждането на делото, което е предвидено като основание за възобновяване в разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, делото следва да бъде изпратено на компетентния за разглеждането му съд, който съгласно разпоредбата на чл. 424, ал. 1 от НПК в действащата й редакция е Апелативен съд – гр. София.

Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделениеРЕШИ: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на задочно осъдения Р. Г. К. за възобновяване на н. о.х. д № 117/2013 г., по описа на Районен съд – гр. Дупница, на осн. чл. 423, ал. 1 от НПК.

Искането на осъдения Р. Г. К., ведно с делото, ДА СЕ ИЗПРАТИ по компетентност на Апелативен съд – София, с оглед посоченото основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1 т. 5 от НПК.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: