О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3501гр. София, 23.12.2024 годинаВ ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

изслуша докладваното от съдия А. Б. т. д. № 451 по описа за 2024г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Т. Е. Д. ЕООД, представлявано от адв. С. С. М., срещу решение № 387 от 15.11.2023г. по в. т.д. № 191/2023г. на Апелативен съд Пловдив, с което е потвърдено решение № 4 от 05.01.2023г. по т. д. № 390/2022г. на Окръжен съд Пловдив. С потвърденото първоинстанционно решение е прекратено на основание чл.231, ал.3 ДОПК дружество „Т. Е. Д. ЕООД и касаторът е осъден да заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, както и по сметка на Окръжен съд Пловдив държавна такса в размер на 80 лева.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е незаконосъобразно и постановено при нарушение на съдопроизводствените правила. Намира за неправилен извода на въззивния съд, че не е налице предпоставката на чл.231, ал.4 ДОПК за отхвърляне на иска –на кредитора е изплатена припадащата се на длъжника част от имуществото на дружеството. Излага съображения, че дружеството не разполага с друго имущество освен внесения от едноличния собственик капитал в размер на 5000 лева и не е разполагало с имущество и към края на октомври 2021г. Сочи, че въззивният съд неправилно не е уважил молбата му за отлагане на съдебното заседание поради ангажираност на процесуалния представител на дружеството, като неправилно е приел, че не са налице доказателствени искания, въпреки направеното във въззивната жалба искане за назначаване на съдебносчетоводна експертиза. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК касаторът прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като сочи следния правен въпрос: „За задължението на въззивния съд при въведено оплакване с въззивната жалба за наличие на процесуално нарушение, изразяващо се в недопускане на съдебносчетоводна експертиза, както и за начина на изчисляване на стойността на дела на съдружника, който прекратява участието си”. Позовава се на практиката на ВКС, обективирана в т.3 на ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС и решение № 64 от 09.06.2009г. по т. д. № 504/2008г. на ВКС, II т. о., решение № 10 от 10.09.2012г. по т. д. № 502/2010г. на ВКС, II т. о.

Ответникът по касация Национална агенция за приходите не представя отговор на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

Въззивният съд е изложил съображения, че искът по чл.231 ДОПК представлява правен способ за удовлетворяване на публично вземане чрез насочване на изпълнението към специфично по съдържание вземане на длъжника-съдружник в търговско дружество – това за равностойността на дружествения му дял, определен по правилото на чл.125, ал.3 ТЗ, като разпоредбата на чл.231, ал.4 ДОПК ясно и изчерпателно изброява условията за отхвърляне на иска, респективно - по аргумент от противното – за успешното му провеждане: ако дружеството изплати по сметка на публичния изпълнител припадащата се на съдружника част от имуществото, определена съгласно с чл.125, ал.3 ТЗ, или ако удовлетвори самото вземането. Приел е за безспорно, че вземането в неговата цялост не е било удовлетворено. Приел е за безспорен и факта на извършено в хода на първоинстанционното производство плащане на сумата от 5000 лева, но е споделил извода на първоинстанционния съд, че този факт е неотносим към спора, доколкото делът на съдружника е бил определен по счетоводен баланс на дружеството към 17.08.2022 г. – девет месеца след срока по чл. 125, ал. 3 ТЗ.

Въззивният съд е приел за неоснователни съдържащите се във въззивната жалба оплаквания за неправилност на решението поради неустановяване от страна на първоинстанционния съд на размера на дела на длъжника чрез назначаване на съдебносчетоводна експертиза. Посочил е, че след като страната не е заявила своевременно доказателства и не е установила относимите към спорното правоотношение факти съобразно с възложената й по реда на чл.154 ГПК доказателствена тежест в процеса, релевираните в подкрепа на възраженията твърдения на ответника са останали недоказани, поради което е намерил за правилни и изводите на съда относно липсата на условията по чл.231, ал. 4 ДОПК за отхвърляне на предявения иск.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Поставеният от касатора процесуалноправен въпрос се отнася до задълженията на въззивния съд при направено оплакване във връзка с недопускане на съдебносчетоводна експертиза за определянето на дружествения дял по чл.125, ал.3 ГПК и е релевантен. При съобразяване на разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС въпросът може да бъде уточнен по следния начин: „Длъжен ли е съдът и служебно да назначи съдебносчетоводна експертиза за установяване на стойността на дружествения дял по чл.125, ал.3 ТЗ при прекратяване на участието на съдружник?“. По въпроса е формирана постоянна практика на ВКС, обективирана в решение № 73 от 17.10.2017г. по

т. д. № 1465/2015 г. на ВКС, II т. о., решение № 87 от 06.06.2012 г. по т. д.№ 468/2011 г. на ТК, ІІ ТО, решение № 224/10.09.2010 г. по т. д. № 765/2008 г. на ІІ ТО и др., според която стойностното изражение на дружествения дял следва да е базирано или на съставен от дружеството междинен счетоводен баланс, който няма обвързваща съда материална доказателствена сила и при оспорване на извършените счетоводни записвания, редовността им подлежи на изрична проверка от вещо лице, или, при непредставяне на такъв междинен баланс от задълженото лице, на заключение на допусната и изслушана в хода на делото специализирана съдебноикономическа експертиза. Прието е, че при оспорване на редовността и верността на междинния баланс следва задължително да бъде назначена ССЕ, включително и служебно, съгласно указанията в т.11 от ТР № 1/17.07.2001 г. ОСГТК на ВКС, която да даде заключение за стойността на дела към релевантния по смисъла на чл.125 ал.3 ТЗ момент, при спазване нормативните разпоредби на чл.13 от ЗСч, § 1, т.3 от ДР на същия закон и съответните приложими счетоводни стандарти, действащи по това време. Настоящият състав, като съобразява мотивите на въззивното решение, намира, че следва да бъде допуснат касационен контрол за проверка дали даденото в него разрешение по формулирания правен въпрос съответства на практиката на ВКС.

На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата, касаторът „Т. Е. Д. ЕООД следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане по същество на касационната му жалба в размер на 40 лева.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 387 от 15.11.2023г. по в. т.д. № 191/2023г. на Апелативен съд Пловдив.

УКАЗВА на касатора „Т. Е. Д. ЕООД в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 40 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата му ще бъде прекратено.

След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на ІІ т. о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: