О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N 540

С., 26.07.2011 година

Върховният касационен съд на Република България

, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на петнадесети октомври две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

МАРИЯ СЛАВЧЕВА

при секретаря

в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията М.Славчева

т. дело N 343/2010 година

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на

А. Д. И.

срещу решение № 1584 от 15.12.2009 г. по гр. д.№ 2289/2009 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 01.07.2009 г. по гр. д.№ 948/2008 г. на Софийски районен съд, І-, състав. С последното е отхвърлен предявения от касаторката срещу [фирма] иск по чл. 208 КЗ на сумата 20 828 лв., претендирана като застрахователно обезщетение по застраховка „пълно автокаско”, както и иска по чл. 86 ЗЗД за сумата 902 лв.

В касационната жалба се поддържат доводи за наличие на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на решението като неправилно.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допустимостта на касационното обжалване е обоснована със селективния критерий по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпросите 1./ представлява ли невалидното по смисъла на решението свидетелство за правоуправление основание за отказ на застрахователя да изплати обезщетение по застраховка „пълно автокаско”, ако неизпълнението на това задължение не е довело до настъпването на ПТП в същинския му смисъл и 2./дали изтеклия срок увеличава риска от настъпване на застрахователно събитие. Излага се становището, че тези въпроси следвало да се съпоставят с разпоредбата на чл. 211, т. 2 КЗ, според която застрахователят може да откаже плащане...