ПРОЦЕДУРА1. Делото е образувано по жалба (№ 33079/96) срещу Република Полша, подадена пред Европейската комисия по правата на човека („Комисията“) съгласно бившия член 25 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи („Конвенцията“) от полски гражданин, Зефирин Шелох („жалбоподателя“), на 30 декември 1995 г.

2. Полското правителство („правителството“) е представлявано от своя агент, г-н Кшищоф Држевицки.

3. Жалбоподателят твърди, че задържането му под стража е прекомерно дълго и че наказателното производство срещу него надвишава разумен срок.

4. Жалбата е предадена на Съда на 1 ноември 1998 г., когато Протокол № 11 към Конвенцията влиза в сила (член 5 § 2 от Протокол № 11).

5. Жалбата е разпределена на Четвърта секция на Съда (член 52 § 1 от Правилника на Съда). В рамките на тази секция, съставът, който разглежда делото (член 27 § 1 от Конвенцията), е образуван съгласно член 26 § 1 от Правилника на Съда.

6. С решение от 16 март 2000 г. съставът обявява жалбата за допустима.

ФАКТИТЕI. ОБСТОЯТЕЛСТВАТА ПО ДЕЛОТО7. През 1992 г. районната прокуратура в Жельона Гура образува наказателно производство срещу жалбоподателя по подозрение за убийство и сексуално посегателство срещу деца. На 7 септември 1992 г. жалбоподателят е арестуван и задържан под стража на 9 септември 1992 г.

8. На 7 май 1993 г. Окръжният съд в Жельона Гура удължава задържането на жалбоподателя до 30 юни 1993 г.

9. На 29 юни 1993 г. същият съд удължава задържането на жалбоподателя под стража до 15 август 1993 г. на основание, че съществува разумно подозрение, подкрепено от досегашните събрани доказателства по делото, че той е извършил тежко престъпление. Освен това от жалбоподателя е поискано да се подложи на допълнителна психиатрична експертиза. Съдът отбелязва, че не съществуват основания да се приеме, че продължаващото задържане би причинило на жалбоподателя особени затруднения по смисъла на член 218 от Наказателно-процесуалния кодекс.

10. На 30 юли 1993 г....