Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Д. П. действащ като [фирма] от г.В. срещу въззивното решение от 15.05.10г. по г. д.№ 486/10г. на ОС-г.П., с което е потвърдено първоинстанционното решение от 23.11.09г. по г. д.№433/09г. на РС-г.К..

В касационната жалба се инвокират оплаквания за процесуална недопустимост на обжалваното решение, както и неправилно приложение на материалния закон и необоснованост/чл. 281т. 2 и т. 3 ГПК/.

В изложението си съобразно императивното изискване на чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване, обосновано с наличието на предвидените в чл. 280 ал. 1т. 1-3 ГПК основания.

Поддържа се, че съдът се е произнесъл спрямо ненадлежна страна, обстоятелство което правело обжалваното решение процесуално недопустимо. В тази връзка се развиват съображения, че в хода на делото първоначалния ищец [фирма] от г.В. е прехвърлил предприятието си на друг търговец [фирма], след което [фирма] е бил заличен в търговския регистър. Последното налагало конституиране на правоприемника на ЕТ, а именно [фирма], който бил надлежната страна. Това е според касатора и обуславящия изхода на спора процесуалноправен въпрос, който е разрешен в противоречие със съдебната практика.

Освен това касаторът поддържа необоснованост на обжалваното решение, както и непълнота на доказателствата.

Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл. 258 и сл.ГПК в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК

ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба основания за допустимост по смисъла на чл. 280 ГПК приема следното:

ВКС-ТК намира, че възражението за процесуална недопустимост на обжалваното решение е неоснователно, тъй като заличаването на ЕТ има за правна последица изгубване качеството на търговец, но физическото лице продължава да носи неограничена отговорност със своето имущество за задълженията които е поело като ЕТ, поради което се явява надлежна страна в процеса.

Касаторът прилага към касационната жалба определения по чл. 288 ГПК и решения на ВКС, които в конкретния случай не обосновават основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280 ал. 1т. 1 и т. 2 ГПК тъй като формулираните в тях изводи се основават на различна фактическа обстановка от процесната.

Останалите оплаквания в касационната жалба, релевирани от касатора касаят необоснованост на обжалваното решение, както и непълнота на доказателствата, свързани с причината за едностранното прекратяване на наемния договор между страните, възражението за прихващане направено от наемателя, задължението на наемателя за заплащане на консумираната ел. енергия, както и размера на обезщетението за ползване на процесния имот без правно основание. Ето защо тези оплаквания, черпят своето правно основание в разпоредбата на чл. 281 т. 3 ГПК, но не могат да бъдат основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280 ал. 1т. 1-3ГПК.

Както ВКС многократно е имал случай да се произнесе, за да е налице основанието по т. 3 на чл. 280 ал. 1 ГПК, то следва приложимата правна норма, обусловила решаващите мотиви на обжалвания съдебен акт да е неясна или непълна и да се налага по пътя на нейното тълкуване да се изясни съдържанието й, което би имало значение за развитие на правото.

В конкретния случай не са налице посочените предпоставки, обстоятелство което предпоставя липса на основанието по т. 3 на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ето защо не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 15.05.10г. по г. д.№ 486/10г. на ОС-г.П., с което е потвърдено първоинстанционното решение от 23.11.09г. по г. д.№433/09г. на РС-г.К..

Съдебни разноски за настоящата инстанция на ответника по касационната жалба [фирма]-г.К. не следва да се присъждат, тъй като не са представени доказателства за направени такива.

Водим от горното ВКС-ТК

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 15.05.10г. по г. д.№486/10г. на ОС-г.П., с което е потвърдено първоинстанционното решение от 23.11.09г. по г. д.№433/09г. на РС-г.К..

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: