О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 418

С., 23.06.2011 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седми юни две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РОСИЦА КОВАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

Л. И.

Е. В.

при секретар

и с участието на прокурора

изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева

ч. т. дело № 1025/ 2010 год.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Е. М. М. - от [населено място], обл. В., Фея Б. К. - от [населено място], З. Б. А. и М. Б. Х. - двамата от [населено място], обл. В. срещу Решение № 557 от 18.VІ.2010 г. по гр. д. № 323/ 2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанцион - ното решение в обжалваната от ищците част, с която са отхвърлени исковете им, до предявените размери 60 000 лв. всеки. Като необжалвано, първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която Гаранционен фонд - [населено място] е осъден да плати на Е. М. М. 30 000 лв. и на всеки от останалите ищци по 20 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, със законната лихва от датата на исковата молба 19.ІІ.2008 г. Жалбоподателите правят оплакване за неправилност и необоснова - ност на решението, с което е прието съпричиняване от наследодателя им, без затова да са събрани по делото доказателства, като съдът е приел за доказани факти, установени в досъдебно производство, а съгласно чл. 222 ГПК отм. присъдата на наказателния съд има задължителна сила затова извършено ли е деянието, неговата противоправност и вината на дееца. В Изложение жалбоподателите поддържат, че процесуалноправните въпроси: могат ли актовете, постановени в досъдебното производство, да се ползват като доказателство...