ОПРЕДЕЛЕНИЕ

N.430

С.,28.06.2011 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 10 юни две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ

ЧЛЕНОВЕ:

В. А.

М. С.

при секретар

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов

дело N45-2011 година.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма]-г.В.Т. срещу въззивното решение от 12.07.10г. по т. д.№45/10г. на АС-г.В.Т., в частта с която частично е отменено първоинстанционното решение от 18.02.10г. по т. д. №439/09г. на ОС-г.В.Т. и вместо него е постановено друго, с което е осъден касатора да заплати на [фирма]-г.Л. сумата 31392.36лв., представляваща неизплатена част СМР по договора за строителство от 21.02.05г. за обект Почивен комплекс”Керамика”-г.Априлци., както и сумата 9130.35лв., представляваща мораторна лихва за периода 11.05.07г. до 25.04.09г.

В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и съществени процесуални нарушения /чл. 281 т. 3 ГПК/.

В изложението си съобразно императивното изискване на чл. 284 ал. 3 т. 1ГПК касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване, обосновано с наличието на предвиденото в чл. 280ал. 1т. 2 ГПК основание.

Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл неправилно по следният въпрос, който касаторът определя като обуславящ изхода на делото материалноправен въпрос, а именно при липса на надлежно приемане на СМР във формата, договорена от страните следва ли да се счита, че възложената работа е изпълнена при осчетоводена фактура, по която има частично плащане от страна на възложителя.

В подкрепа на горното касаторът се позовава на решение №1064/27.06.03г. на ВКС, според което не фактурата, а доставката е основанието за плащане.

Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл....