Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на синдика на [фирма] /н/ Б. А. М. срещу решение № 109 от 22.02.2010 г. по гр. д.№ 2775/2009 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 559 от 25.06.2009 г. по т. д.№ 2000/2007 г. на Софийски градски съд, ТО в уважената част и отхвърлил предявения от касатора срещу Б. И. Б. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД във вр. с чл. 322 ГПК отм. за заплащане на обезщетение за вреди в размер на 9 061 лв. и е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 59 ЗЗД е оставен без разглеждане.

Ответникът Б. И. Б. оспорва допустимостта на касационното обжалване по съображения, изложени в писмения му отговор.

Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационен контрол въззивен акт и е процесуално допустима.

В изложението към касационната жалба се поддържат основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – с решението са разгледани въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Формулирани са въпросите следва ли при иск по чл. 322 ГПК отм. ищецът да доказва конкретни правни сделки, които не са изпълнени в резултат на допуснатото обезпечение, може ли вредата да се дефинира като пропуснат наем или е лишаването от възможността от ползването на вещта лично от собственика и ако е наемна цена, а не е доказано трето лице, което е предложило да ползва вещта срещу заплащане, може ли да се предяви иск по чл. 59 ЗЗД.

Върховният касационен съд намира,

че

искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. Въпросите са поставени некоректно и в този смисъл са без значение за делото. Съдът е отхвърлил иска за заплащане на обезщетение за претърпени от спряното на основание чл. 236, ал. 1 във вр. с чл. 218б, ал. 3 ГПК отм. изпълнително производство вреди не поради недоказаност на конкретни правни сделки, чието неизпълнение да е в пряка причинна връзка с допуснатото обезпечение, а напротив, именно поради наличието на доказателства, сочещи, че засегнатият от наложената процесуална мярка недвижим имот е държан от ответника през процесния период като негов наемател по силата на приподписан от ищеца договор за преотдаването му под наем, за който няма данни да е развален или прекратен, като до този извод е стигнал след обсъждане на всички ангажирани доказателства. Останалите въпроси също са неотносими, тъй като не са обусловили изхода на делото. В случая от решаващо значение е изводът на въззивния съд, че при наличието на специалния иск по чл. 322 ГПК отм. за защита на накърненото от обезпечителната мярка материално право, претенцията на ищеца и настоящ касатор, основана на субсидиарния иск по чл. 59 ЗЗД е процесуално недопустима.

Отделен е въпросът, че касаторът не е обосновал наличието на специфичните предпоставки на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 - непълнота или неяснота на правната норма на чл. 322 ГПК отм., прилагане не според точното й съдържание, липса на съдебна практика или остаряла такава, която се нуждае от осъвременяване при променени общественоикономически условия.

По изложените съображения настоящият състав приема, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ отделение, Търговска колегия

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 109 от 22.02.2010 г. по гр. д.№ 2775/2009 г. на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: