N 95

С., 20.05.2011 година

Върховният касационен съд на Република България

, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на деветнадесети май две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

МАРИЯ СЛАВЧЕВА

при секретаря

в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията М.Славчева

т. дело N 424/2011 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу въззивно решение от 14.11.2010 г. по гр. д.№ 98/2010 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 30.06.2009 г. по гр. д.№ 19068/2008 г. на Софийски районен съд, 35-ти състав. С последното е признато за установено по предявения срещу [фирма] иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът Н. А. Кундаков не дължи на търговското дружество сумата 3 316.33. лв., представляваща незаплатена цена за доставена топлинна енергия за имота му, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] както и сумата 840.65 лв. – лихви за забава в плащането й.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК, но е процесуално недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане.

Съгласно нормата на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията й, обнародвана в ДВ бр. 100/21.12.2010 г. и в сила от същата дата, въззивните решения, постановени по търговски дела с цена на иска до 10 000 лв. са изключени от обхвата на факултативния касационен контрол.

Тълкуването на § 25 от ПЗР на ЗИДГПК, според който по действащия до изменението на чл. 280, ал. 2 ГПК процесуален ред се приключват висящите производства, без тази висящност да е обвързана от законодателя с момента на сезирането на съд с искане...