О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 134

гр. София, 13.01.2026 г.

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на трети декември две хиляди двадесет и пета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Даскалова гр. дело № 1216/2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Я. П. К., чрез адвокат Р. А., срещу решение № 1 от 07.01.2025 г., постановено по гр. д. № 325/2024 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол, с което е потвърдено решение № 260004/ 19.02.2024 г. по гр. д. № 201/2020 г. по описа на Районен съд – Елхово, в частта му, с която Я. П. К. е осъдена да заплати на С. Д. И. сумата от 2 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в негативни психични изживявания - чувство на безпокойство и притеснение от монтирането и насочването на камера към неговия имот без негово съгласие, създаващо впечатление за непрекъснато наблюдение, следене и заснемане в периода от 17.04.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.04.2020 г. до окончателното изплащане.

Първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която искът за разликата над 2 000 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв. е отхвърлен.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи се основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване.

В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК са формулирани следните правни въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички направени възражения на страните по делото и да обсъди всички събрани по...