№ 94 [населено място], 13.01.2026 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, ІІ отделение, в закрито заседание на десети декември, две хиляди и двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Й.
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА
ИВАНКА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Ангелова т. д. № 2002/2025 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Л. П. ЕООД, чрез процесуален представител, срещу Решение № 264 от 14.05.2025 г. по в. т. д. № 171/2025 г. на Апелативен съд – София, с което след отмяна на Решение № 90 от 20.11.2024 г. по т. д. № 30/2024 г. на Окръжен съд - Враца, е отхвърлен предявеният от настоящия касатор срещу „Електроразпределителни мрежи Запад” ЕАД иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД за заплащане на сумата от 32 063, 17 лв., представляваща имуществени вреди - разходи за ремонт на дефектирала щанцова машина „ТгuMatic 7000“ поради изменение на напрежението в мрежата на 13.10.2023 г., за който са издадени фактури: № 10000013667 от 24.10.2023г.; № 10000013692 от 27.10.2023г.; №[ЕИК] от 27.10.2023г. и № 10000013711 от 31.10.2023г.
В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се претендира неговата отмяната и уважаване на предявения иск в пълен размер, както и присъждане на направените разноски.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните правни въпроси, по отношение на които се твърди, че са формирали правните изводи на въззивния съд и обуславят необходимостта от допускане на атакуваното решение до касационен контрол в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК:
1.„Следва ли съдът да прецени установените факти и да приеме за установен и такъв факт, който според опитните правила, т. нар. презумпция „Аd Hominem“, съпътства друг, установен по делото факт ?“;
2.„Когато за отделен факт липсват преки доказателства, следва ли да се приеме, че този факт не се е осъществил ?“;
3.„Възможно ли е пълно и главно доказване да бъде осъществено само чрез косвени доказателства ?“;
4.„Неизпълнението на доказателствената тежест основание ли е съдът да приеме недоказан факт за съществуващ ?“;
5.„Процесуалното поведение на страната има ли доказателствено значение при условията на чл. 161 ГПК, като съдът приеме за доказани неизгодни за страната факти, за които същата страна е създала пречки за събиране на допуснати от съда доказателства ?“.
Сочената като релевантна към формулираните правни въпроси допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е обоснована с твърдението за противоречие между приетото от въззивния съд и практиката на касационната инстанция, намерила израз в: по въпроси № 1, № 2 и № 3 - решения по гр. д. № 4782/2023г. на III г. о.; по гр. д. № 3085/2021г. на IV г. о.; по гр. д. № 1629/2021г. на IV г. о. и по гр. д. № 4102/2022г. на IV г. о.; по въпроси № 4 и № 5 - решения по т. д. № 1919/2018г. на I т. о.; по гр. д. № 665/2016г. на IV г. о. и по гр. д. № 2732/2016 г. на IV г. о.
Ответникът - „Електроразпределителни мрежи Запад” ЕАД, в законоустановения срок по чл. 287, ал. 1 ГПК представя отговор, с който изразява становище, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба.
Третото лице-помагач на страната на ответника – ЗД „Евроинс“ АД, в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не представя отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното въззивно решение, Апелативен съд – София при изясняване на фактическата обстановка по делото е установил, че страните не спорят по факта, че по силата на договор за наем ищецът „Л. П. ЕООД е бил ползвател на електрическа енергия в недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], който имот бил присъединен към електроразпределителната мрежа на ответника „Електроразпределителни мрежи Запад” ЕАД; че ищецът е закупил на изплащане щанцова машина „TruMatic 7000“ от TRUMPF Finance (Schweiz) AG; че същият е заплатил на „Т. Б. ЕООД за извършен труд и смяна на части на щанцовата машина сумата от 32 063, 17 лв., за което били издадени фактури, съответно описани; че от представени по делото протокол/Activity report Case 7 № 8528824 от 17.10.2023 г. и протокол/ Activity report Case № 8528824 от 26.10.2023 г. е видно, че били извършени ремонтни дейности и смяна на дефектирали части на машината; В същите било посочено, че след токов удар на 13.10.2023 г. процесната щанцова машина дава грешка на драйвер, който дефект продължил да се проявява и след извършени два рестарта, което наложило смяната на описани модули и електроника.
По спорния между страните въпрос дали на 13.10.2023 г. е било налице неизпълнение на задължението на оператора на електроразпределителната мрежа да осигури напрежение в параметрите по БДС, и ако се установи такова отклонение дали е налице пряка причинна връзка между този факт и аварирането на машината, позовавйки се на приетото в първоинстанционното производство заключение на вещото лице, подробно отразено, съставът на САС е приел за установено по делото, че в периода 12.10.2023 г. - 14.10.2023 г. не е имало аварии по извод „АРЗ“ 20 KV, захранващ процесния обект, както и че не са били констатирани от електроразпределителното дружество прекъсвания на напрежението на процесната дата; Последното обстоятелство било установено както от направената от вещото лице справка от „Електроразпределителни мрежи Запад” ЕАД в „Дневник за смущенията и нарушенията в електроразпределителната мрежа“, така и въз основа на изпратени справки от „Електроразпределителни мрежи Запад” ЕАД от записите на напреженията на електромера, захранващ процесния обект за периода 8.00 ¬ 17.00 ч. на 13.10.2023 г., които се записват през интервал от 15 минути и които не са регистрирали по-високи стойности на захранващото напрежение. При съвкупната преценка на свидетелските показания на служители на ищцовото дружество съдът е установил, че на 13.10.2023г. е възникнал проблем в машината „TruMatic 7000“, изразяващ се в това, че машината дала грешка и не е могла да бъде рестартирана отново; С оглед факта, че проблемът възникнал в края на работната седмица, опити за рестартиране са били направени отново в понеделник, но същите не дали резултат. Прието е, че свидетелските показания могат да бъдат ценени относно факта на настъпване на повреда в машината, както и относно факта, че описаните в протоколите и фактурите подмяна на модулите са в пряка причинна връзка с настъпилото на 13.10.2023 г. спиране на работата на щанцовата машина и невъзможността й да бъде рестартирана; Същите обаче не могат да бъдат ценени като установяващи факта, че наличието на краткотрайни прекъсвания по разпределителната мрежа е причина за увреждането на машината; Представените протоколи от сервизната фирма, в които като причина за аварията е посочен токов удар, също не могат да бъдат ценени като годно доказателствено средство, установяващо този факт, доколкото същите са били съставени без присъствието на ответника и в тази си част съставляват експертна оценка, която не е събрана по реда на ГПК, поради което се явява израз на мнение, което не обвързва съда или страните. Акцентирано е на обстоятелството, че въз основа на възложената СТЕ, по делото безспорно е установено, че процесната машина е имала защита - устройство, което следи параметрите на напрежението, както по стойност, така и посока на полето и симетрия на фазите, както и юпи ес, който е бил предвиден с цел запазване на данните, поради което ищецът е разполагал с възможността да представи разпечатка от файловете на това устройство, която да удостовери твърденията му, както и да удостовери прекъсването на работата и настъпването на твърдяната от него грешка. При липсата на доказателства за промяна в параметрите на напрежението, както и относно факта дали настъпилата грешка е в пряка причинна връзка с твърдените от ищеца кратковременни промени в напрежението, решаващият въззивен състав е счел за недоказани кумулативно предвидените предпоставки за уважаване на иска, вследствие на което е отменил първоинстанционното решение и е постановил обжалвания резултат.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Според разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС касационно обжалване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК се допуска по разрешен с обжалваното въззивно решение правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело; Материалноправният или процесуалноправният въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК трябва да е от значение за формиране на решаващата правна воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства.
И петте поставени от касатора въпроси не удовлетворяват общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК съгласно задължителните указания на посочения акт на нормативно тълкуване.
Макар и с различно съдържание, първите три въпроса изхождат от тезата на касатора, че при невъзможност за установяване на причината за повреда на процесната машина с преки доказателства, какъвто бил настоящият случай, следва да се приложи презумпцията „Аd Hominem“ или пълното и главно доказване да се осъществи чрез косвени доказателства. При обосноваване на въпросите касаторът се позовава на експертното заключение, свидетелските показания, писмените протоколи и становище от Т. Б. ЕООД, извършило ремонта на машината, които счита за косвени доказателства, от съвкупната преценка на които следвал изводът, че единствената причина за настъпилата повреда е токов удар вследствие кратковременни промени в подаваното от ответното дружество напрежение. Така формулирани и обосновани въпросите не съответстват на приетото от въззивния съд, който след обсъждане на посочените доказателства е направил извод за недоказаност на твърдението в исковата молба за това, че настъпилата грешка е в пряка причинна връзка с кратковременни промени в напрежението. Следва да се отбележи, че свидетелските показания и съставените от сервизната фирма протоколи не са кредитирани в частта, установяващи факта, че наличието на краткотрайни прекъсвания по разпределителната мрежа е причина за увреждането на машината. При преценка на решаващия съд, че в посочената част тези доказателства нямат обвързваща съда и страните доказателствена стойност, същите нямат характеристиката на косвени такива. Решаващият за изхода на спора извод е направен въз основа на цененото от съда експертно заключение, според което за процесната дата няма данни за аварии по захранващия обекта извод. Първият въпрос изхожда от разбирането на касатора, че спорният по делото факт е установим чрез презумпцията „Аd Hominem“, без обаче да конкретизира кои опитни правила е следвало съда да приложи в решаващата си дейност. Въпросът е обоснован с твърдението, че в конкретния случай е обективно невъзможно да се съберат преки доказателства за кратковременните смущения в напрежението и ролята им за причиняването на процесната вреда. Същият обаче не отчита приетата от съда въз основа на екпертното заключение възможност за съществуване и на други причини за спиране работата на 12-годишна машина, като износване на части, дефекти, лоша експлоатация и поддръжа, атмосферни условия и др., изключващи приложението на посочената презумпция. Вторият и третият въпрос не съответстват на волята на съда, който при обосноваване на решаващите за спора изводи не е изхождал от разбирането, че липсата на преки доказателства води до недоказаност на съответния факт, както и не е изключвал възможността пълното и главно доказване на спорния по делото факт да се осъществи само чрез косвени доказателства, в който смисъл е и трайната съдебна практика. С оглед гореизложеното досежно неосъществено от ищеца доказване чрез косвени доказателства, въпросите се преценяват и като хипотетични.
Четвъртият въпрос е неясен и некореспондиращ с конкретен извод на решаващия съд, поради което е негоден да предпостави искания достъп до касационна проверка на въззивното решение.
Петият въпрос изхожда от твърдението на касатора, че насрещната страна е създала пречки за събиране на допуснати от съда доказателства, а именно да представи справка за регистрирани от дружеството смущения и нарушения в електроразпределителната мрежа за процесния период. Поведение на ответника по делото, даващо основание за прилагане правилото на чл. 161 ГПК, на което касасаторът се позовава във въпроса, няма данни да е констатирано от въззивния съд. Напротив, налице е обсъждане на справка в посочения смисъл, представена от ответното дружество в изпълнение на указаното му от първоинстанционния съд задължение, поради което и този въпрос няма нужното за спора правно значение.
Неустановяването на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по всички въпроси прави безпредметно обсъждането на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 264 от 14.05.2025 г. по в. т. д. № 171/2025 г. на Апелативен съд – София.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.