Производството е по реда на чл. 274 ал. 3 ГПК.

Образувано е по частната касационна жалба на [фирма] срещу Определение № 622 от 27.10.2011 год. по ч. гр. д.№ 701/2011 год. на Добричкия окръжен съд.

С това определение, произнасяйки се по частната жалба на [фирма] въззивният съд е потвърдил Определение № 365 от 09.08.2011 год. по гр. д.№ 1753/2011 год. на Добричкия районен съд с което е било оставено без уважение възражението за местна подсъдност на застрахователното дружество, което счита, че спорът по чл. 208 ал. 1 вр. чл. 183 ал. 1 КЗ следва да бъде разгледан от Софийски районен съд, компетентния съд по седалището на ответника – чл. 108 ал. 1 ГПК.

Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275 ГПК и е допустима.

В нея се съдържа твърдението, че неправилно съставът на Д. е преценил, че предявилият иск с правно основание чл. 208 ал. 1 вр. чл. 183 ал. 1 КЗ П. М. П. има качеството на „потребител на застрахователна услуга” по отношение на който е приложима изборната подсъдност на чл. 113 ГПК.

В тази част на жалбата, имаща характер на изложение по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, [фирма] се позовава на противоречие със задължителна практиката на ВКС - Определение № 649 от 16.07.2010 год. по ч. т.д.№ 377/2010 год. на ВКС-ТК, І т. о. по приложимостта на чл. 113 ГПК по отношение на прекия иск по чл. 226 ал. 1 КЗ и качеството на ищеца като “потребител на застрахователна услуга” по смисъла на § 1 т. 1 от ДР на КЗ.

Настоящият съдебен състав счита, че основанието по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК не е налице, доколкото с цитираното определение, настоящият съдебен състав се е произнесъл по тълкуването на § 1 т. 1 от ДР на КЗ по отношение на ищците по чл. 226 ал. 1 КЗ и по-конкретно – може ли третото увредено лице да бъде квалифицирано като потребител на застрахователна услуга по смисъла на КЗ. Изводът е, че нормата на чл. 113 ГПК е неприложима по отношение на прекия иск по чл. 226 ал. 1 КЗ, независимо от дефиницията на § 1 т. 1. от ДР на КЗ.

Настоящият случай е различен. Искът е по чл. 193 ал. 1 вр. чл. 208 ал. 1 КЗ и произтича от сключен между страните договор. Самият кодекс (извън допълнителните разпоредби) недвусмислено дефинира страната по застрахователния договор, като „потребител на застрахователна услуга”.

Съставът продължава да счита, че няма идентитет в съдържанието на термините в материалния и процесуалния закон и използваният в чл. 113 ГПК термин „потребител” не може да бъде прилаган механично по отношение на всички спорове, възникнали по прилагането на материален закон в който този термин е употребен. Съдебният състав, обаче, не може да се произнася извън пределите на спора с който е сезиран. Спорът в случая е досежно квалификацията на страните по застрахователния договор. Дали законодателят е вложил еднакъв смисъл в термина „потребител” по чл. 113 ГПК и по чл. 2 т. 1 КЗ е въпрос на автентично тълкуване или на законова промяна. Независимо от становището си, че буквалното тълкуване на чл. 113 ГПК е в противоречие с принципа за общата подсъдност и придава значение на специалната подсъдност като обща (с оглед терминологията в материалните закони), съдебният състав не счита, че изричната законова терминология при обозначаване на страните по договора може да бъде изменяна/дописвана чрез съдебна практика. Ще следва да се отбележи и това, че преобладаващата задължителна съдебна практика е в полза на буквалното тълкуване на закона.

Определението по ч. т.д.№ 377/2010 год. е постановено по друг правен спор и приложимостта на термина „потребител” по смисъла на КЗ по отношение на лице, което не е страна по застрахователния договор, поради което основанието по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК не е налице.

Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА

касационен контрол на

Определение № 622 от 27.10.2011 год. по ч. гр. д.№ 701/2011 год. на Добричкия окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.