Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Ц. ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ Ж. С. при секретар Б. П. и с участието на прокурора К. Н. изслуша докладваното от съдията К. С. по административно дело № 12410 / 2021 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от директора на областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ Ямбол срещу решение № 186/27.10.2021 г., постановено по адм. д. № 204/2021 г. по описа на Административен съд Ямбол, с което е отменен акт за установяване на публично държавно вземане № 27/21.06.2021 г., изх. № 28/06/1/0/00773/3/01/04/01, издаден от директора на областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ Ямбол, с който на В. П. е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447, 50 лв., съгласно таблица 1, във връзка с неизпълнението на чл. 6, ал. 1, т. 1 от административен договор № BG06RDNP001-6.001-1214-C01 от 21 октомври 2019 г., изразяващо се в неизпълнение на задължението за увеличаване на икономическия размер на стопанството с минимум с 4000 евро стандартен производствен обем (СПО).

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски.

Ответната страна – В. П., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Установено е, че на 21 октомври 2019 г. между В. П. и Държавен фонд Земеделие е сключен административен договор № BG06RDNP001-6.001-1214-C01 за отпускане на финансова помощ по подмярка 6.1 Стартова помощ за млади земеделски стопани от програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. - 2020 г., за изпълнението на одобрен бизнес план по проектно предложение № BG06RDNP001-6.001-1214-C01, неразделна част от договора. Съгласно чл. 1. 1 от договора фондът предоставя на бенефициента безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1 Стартова помощ за млади земеделски стопани от програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. - 2020 г., за изпълнението на одобрен бизнес план по проектно предложение № BG06RDNP001-6.001-1214-C01, неразделна част от договора, а бенефициентът се задължава да го изпълнява при спазване на формуляра за кандидатстване, изискванията на условията за кандидатстване, условията за изпълнение. Съгласно чл. 2, ал. 5, фондът изплаща помощта до максималния размер по ал. 1, при условие, че бенефициентът е изпълнил точно одобрения бизнес план съгласно условията и сроковете на договора, условията за изпълнение и при спазване на критериите за допустимост и подбор, съгласно условията за кандидатстване. Съгласно чл. 6, ал. 1 т. 9 от договора, бенефициентът е длъжен да поддържа икономически размер на стопанството, измерен в СПО, за който е бил одобрен, както и увеличението на икономическия размер на стопанството (който не може да бъде по-малък от 4000 евро СПО) към датата на подаване на искането за второ плащане, измерен в СПО, считано от периода на подаване на искането за второ плащане до изтичане на пет години от датата на сключване на договора. Съгласно чл. 11, т. 5 от договора, фондът има право да откаже второ плащане и да изиска възстановяване на извършените по договора плащания когато бенефициентът не е увеличил икономическия размер на стопанството, спрямо първоначалния размер с най-малко левовата равностойност на 4000 евро, измерен в СПО. Установено е, че на 15.11.2019 г. бенефициентът е получил първо плащане по договора в размер на 24 447, 50 лв. Установено е, че ползвателят е уведомен за извършени административни проверки след подадено искане за второ плащане като са извършени проверки на декларираните данни за определяне на стандартен производствен обем на стопанството. При извършени справки в регистър правни основания за стопанската 2020/2021 се установило, че са регистрирани правни основания за три имота с № 35028.5.47, № 35028.7.93 и № 25028.8.36, находящи се в землището на с. Кабиле, общ. Тунджа, област Ямбол. Имоти № 35028.5.47 и № 35028.7.93 са били декларирани при кандидатстването, посочени в таблица 1 – налична за стопанството земя и с тях се формира началният икономически размер на стопанството. С имот № 25028.8.36, с площ 8. 000 дка, ползвателят участва в увеличението на икономическия размер на стопанството с минимум 4000 евро СПО. Според представения нотариален акт за имота, той е собственост на С. П. и П. П., като всеки притежава 1/2 идеални части. От представени удостоверение за семейно положение и родствени връзки и от удостоверение за сключен граждански брак е установено, че П. П. е съпруг на ползвателя на помощта В. П. и е прието, че имотът, с който ползвателят доказва нарастване е съпружеска имуществена общност, не е бил деклариран към датата на кандидатстване по мярката 11.06.2018 г. в таблица 1А като имот, собственост на ползвателя. В резултат на това имотът е недопустим, тъй като когато към датата на подаване на искането за второ плащане бенефициентът е бил в брак и съпругът му е бил съпруг и към датата на подаването на проектното предложение, при изчисляване на увеличението на икономическия размер на стопанството не се включва земята, която към датата на подаване на проектното предложение е била собственост или е ползвана на друго правно основание от съпруга – т. 11.5.2 от условията за изпълнение на подмярка 6. 1. С писмо № 28/06/1/0/00773/3/01/22/01, издадено от директора на областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ Ямбол, В. П. е уведомена за откриване на производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане. Актът за установяване на публично държавно вземане е мотивиран с това, че ползвателят на помощта не е изпълнил част от целите и специфичните резултати, заложени в приложение № 3 "Таблица за специфични цели и резултати" от административен договор № BG06RDNP001-6. 001-1214-С01 от 21.10.2019 г., а именно - увеличаване на икономическия размер на стопанството, измерен в СПО (минимум с 4000 евро СПО). Налице е и позоваване на т. 11. 5 от Условията за изпълнение на одобрени проекти по процедура чрез подбор № BG06RDNP001-6. 001 по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР за периода 2014-2020, раздел "Финансово изпълнение на проектите и плащане" от условията за изпълнение - бенефициерът няма право да получи второ плащане и дължи връщане на полученото първо плащане по административния договор заедно със законната лихва към него, изчислена за период, посочен в административния договор, когато същият не е увеличил икономическият размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко левовата равностойност на 4000 евро, измерен в СПО. Направен е извода, че неизпълнението на задължението на ползвателя за увеличаване на икономическия размер на стопанството с минимум с 4000 евро СПО, както и неизпълнението на заложените специфични резултати, е и нарушение на чл. 6, ал. 1, т. 1 от Административен договор № BG06RDNP001-6. 001- 1214-С01 от 21.10.2019 г., съгласно която бенефициерът се задължава в срок до изтичане на пет години от сключването на този договор за спазва точно одобрения бизнес план. При осъществения съдебен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд е приел, че неправилно административният орган е издал акт за установяване на публично държавно вземане, а не решение за финансови корекции по чл. 73 от ЗУСЕСИФ. Приел е, че административният орган се позовава на неспазване от страна на ползвателя на ангажимент, поет със сключения с Държавен фонд "Земеделие" административен договор за безвъзмездна финансова помощ от 21.10.2019 г. Според чл. 27, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители, дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 – 9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. Приел е, че дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК, но само ако не е налице основание по ал. 6 за издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСЕСИФ. Приел е, че в случая административният акт е мотивиран с това, че ползвателят на помощта не е изпълнил част от целите и специфичните резултати, заложени в Приложение № 3 "Таблица за специфични цели и резултати" от административен договор № BG06RDNP001-6.001-1214-С01 от 21.10.2019 г., а именно: Увеличаване на икономическия размер на стопанството, измерен в СПО (минимум с 4000 евро СПО). Приел е, че е трайно разбирането в съдебната практика, че непостигането на заложените финансови показатели в бизнес плана представлява неизпълнение на одобрените индикатори и основание по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ за извършване на финансова корекция. Решението е правилно.

При правилно установени факти, първоинстанционният съд е формирал правилни изводи.

Спорът между страните е относно приложимостта на чл. 27, ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители или приложимостта на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове.

Общите правила, отнасящи се до единните проверки и до административните мерки и санкции, касаещи нередностите по отношение на правото на Общността, за целите на защитата на финансовите интереси на Европейската общност, са регламентирани с Регламент (ЕО, ЕВРОАТОМ) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности. Целта на регламента е да защитава финансовите интереси на Съюза, предвидени в управлявания от Комисията общ бюджет на Съюза в съответствие с принципа на доброто финансово управление. Съобразно второ и трето съображение от Регламента, повече от половината от разходите на Съюза се изплащат на бенефициерите посредством посредничеството на държавите членки, както и че трябва да се противодейства на действията, насочени срещу финансовите интереси на Съюза във всички области и съгласно правото на Комисията и държавите членки трябва да проверяват дали средствата от бюджета на Съюза се използват в съответствие с целта, за която са отпуснати. Съгласно чл. 1, параграф 2 от Регламент № 2988/95, "нередност" означава всяко нарушение на разпоредба на правото на Общността, в резултат на действие или бездействие от икономически оператор, което е имало или би имало за резултат нарушаването на общия бюджет на Общностите или на бюджетите, управлявани от тях, или посредством намаляването или загубата на приходи, произтичащи от собствени ресурси, които се събират направо от името на Общностите или посредством извършването на неоправдан разход. Правилата за приемането на административни мерки и санкции са конкретизирани в чл. 2 от Регламент № 2988/95 г. Съобразно параграф 1 на чл. 2, административните проверки, мерки и санкции се въвеждат дотолкова, доколкото са необходими за осигуряването на правилното прилагане на правото на Общността. Те ще бъдат ефективни, пропорционални и с възпиращ ефект така, че да осигуряват адекватна защита на финансовите интереси на Общността. Съгласно параграф 3, правото на Общността определя характера и обхвата на административните мерки и санкции, които са необходими за правилното прилагане на въпросните правила, като се отчита видът и тежестта на нередността, предоставената или получената облага и степента на отговорност. Съгласно чл. 4, параграф 1 от Регламент № 2988/95 общото правило е, че всяка нередност включва отнемане на незаконно придобитата облага: посредством задължението да се плати или възстанови размерът на сумата, която се дължи или е придобита незаконно; посредством частичното или пълното усвояване на обезпечението, което е предоставено в подкрепа на искането за авансово плащане или по времето на получаване на облагата. Съгласно чл. 4, параграф 2, прилагането на мерките по смисъла на параграф 1 се ограничава до отнемането на получената облага плюс – където това е предвидено – лихвите, които се определят въз основа на фиксиран лихвен процент. Така предвидените мерки не се разглеждат като санкции (чл. 4, параграф 4), а като последица от установяването, че условията, необходими за получаване на облагата, произтичаща от общностната правна уредба, не са спазени, като по този начин получената облага се оказва недължима (решение на Съда на Европейския съюз от 4 юни 2009 г., Pometon, С-158/08, т. 28; решение от 14 септември 2014 г., Cruz, С-341/14, т. 45, решение от 18 декември 2014 г., Somvao, С-599/13, т. 36, решение от 26 май 2016 г., Neamt, С-260/14). Съгласно чл. 27, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители, дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушаване от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. Съгласно чл. 27, ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители, дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите на мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с акт за установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК. Основанията, поради които може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция, финансова подкрепа със средствата от ЕСФ са посочени именно в чл. 70, ал. 1, т. 1 – 9 от Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, а именно – когато по отношение на бенефициента е налице конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046 (по т. 1), за нарушаване на правилата за държавната помощ по смисъла на чл. 107 от ДФЕС (Договора за фунцкиониране на Европейския съюз) (по т. 2), за нарушаване на принципите по чл. 4, параграф 8, член 7 и 8 от Регламент (ЕС) 1303/2013 (по т. 3), за нарушаване на изискването за дълготрайност на операциите в случаите и в сроковете по чл. 71 от Регламент (ЕС) 1303/2013 (по т. 4), за проекта или за част от него не е налична одитна следа и/или аналитично отчитане на разходите в поддържаната от бенефициента счетоводна система (по т. 5), за неизпълнение на мерките за информация и комуникация, задължителни за бенефициентите (по т. 6), за неизпълнение на одобрени индикатори (по т. 7), при постъпили инцидентни приходи във връзка с изпълнението на проекта (по т. 8), за нередност, съставляваща нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта, извършена чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което би имало за последица нанасянето на вреда на средствата от ЕСИФ (по т. 9), за друга нередност, съставляваща нарушение на приложимото право на Европейския съюз и/или българското законодателство, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което би имало за последица нанасянето на вреда на средствата от ЕСИФ (по т. 10). Съгласно ал. 9, случаите на нередности, за които се извършват финансови корекции по ал. 1, т. 9 се посочват в нормативен акт на Министерския съвет. В процесния случай, с акта за установяване на публично държавно вземане 27/21.06.2021 г., изх. № 28/06/1/0/00773/3/01/04/01, издаден от директора на областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ Ямбол, на В. П. е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447, 50 лв., съгласно таблица 1, във връзка с неизпълнението на чл. 6, ал. 1, т. 1 от административен договор № BG06RDNP001-6.001-1214-C01 от 2 октомври 2019 г., изразяващо се в неизпълнение на задължението за увеличаване на икономическия размер на стопанството с минимум с 4000 евро СПО. От доказателствата по делото се установява, че при извършени справки в регистър правни основания за стопанската 2020/2021 се установило, че са регистрирани правни основания за три имота с № 35028.5.47, № 35028.7.93 и № 25028.8.36, находящи се в землището на с. Кабиле, общ. Тунджа, област Ямбол. имоти № 35028.5.47 и № 35028.7.93 са декларирани при кандидатстването, посочени в таблица 1 – налична за стопанството земя и с тях се формира началният икономически размер на стопанството. С имот № 25028.8.36, с площ 8. 000 дка, ползвателят участва в увеличението на икономическия размер на стопанството с минимум 4000 евро СПО. Според представения нотариален акт за имота, той е собственост на С. П. и П. П., като всеки притежава 1/2 идеални части. От представени удостоверение за семейно положение и родствени връзки и от удостоверение за сключен граждански брак е установено, че П. П. е съпруг на ползвателя на помощта и е прието, че имотът, с който ползвателят доказва нарастване е съпружеска имуществена общност, не е бил деклариран към датата на кандидатстване по мярката 11.06.2018 г. в таблица 1А като имот, собственост на ползвателя. Правилни са изводите, съдържащи се в административния акт, че в резултат на това имотът е недопустим, тъй като когато към датата на подаване на искането за второ плащане бенефициентът е бил в брак и съпругът му е бил съпруг и към датата на подаването на проектното предложение, при изчисляване на увеличението на икономическия размер на стопанството не се включва земята, която към датата на подаване на проектното предложение е била собственост или е ползвана на друго правно основание от съпруга – т. 11.5.2 от условията за изпълнение на подмярка 6. 1. Следва да се съобрази и обстоятелството, че съобразно т. 13. от условията за кандидатстване с проекти предложения за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедура чрез подбор на проектни предложения по подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР 2014 - 2020 г., при изчисляване на общия начален икономически размер на стопанството по т. 1. 2. 3 (допустими за подпомагане са кандидати, които имат икономически размер на стопанството, измерен в стандартен производствен обем (СПО) в границите между левовата равностойност на 8000 евро и 16 000 евро включително;) се взема предвид цялата налична в земеделското стопанство земя. В случая страните не спорят, че имот № 35028.8.36 е придобит от съпруга на В. П. по време на гражданския брак, преди датата на подаване на проектното предложение. Това обстоятелство обосновава извода, че за нея е съществувало задължението да декларира този имот в таблица 1А. В процесния случай стопанството на В. П. е следвало да нарастне с имот, който да се придобие или наеме в периода на договора, за да се приеме, че е налице изпълнението на условията по договора. В тази връзка са правилни изводите на административния орган, че ползвателят на помощта не е изпълнил част от целите и специфичните резултати, заложени в Приложение № 3 "Таблица за специфични цели и резултати" от административен договор № BG06RDNP001-6.001-1214-С01 от 21.10.2019 г., а именно: Увеличаване на икономическия размер на стопанството, измерен в СПО (минимум с 4000 евро СПО). Следва да се съобрази и обстоятелството, че съгласно т. 1.12 от условията за кандидатстване, не се счита за изпълнено условието по т. 1. 2. 3, когато съпругът на кандидата физическо лице, на едноличния собственик на капитала на ЕООД или на собственика на предприятието на ЕТ има отделно земеделско стопанство, включително като собственик на ЕТ или ЕООД и/или като притежател на мажоритарен дял в юридическо лице, и общият икономически размер на двете земеделски стопанства надвишава 16 000 евро СПО; 1. 12. 2. кандидатът физическо лице или кандидатът ЕООД, или собственикът на капитала на кандидата ЕООД, или собственикът на предприятието на кандидата ЕТ притежава мажоритарен дял в юридическо лице, което има отделно земеделско стопанство, както и когато кандидатът е ЕООД и едноличният собственик на капитала има отделно земеделско стопанство като физическо лице или ЕТ, и общият икономически размер на тези земеделски стопанства заедно с икономическия размер на земеделското стопанство на кандидата надвишава 16 000 евро СПО. Независимо от това, в процесния случай на лицето е следвало да бъде наложена финансова корекция по реда на чл. 70, ал. 1, т. 7 от Закона управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Доколкото не се обуславя приложимостта по чл. 27, ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители. Това следва и от мотивите към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители (вх. № 954-01-36/31.05.2019 г. в Министерския съвет). Съгласно мотивите за новата ал. 6, съдебната практика до момента показва необходимост от прецизиране и разграничаване на нарушенията, които представляват основание за издаване на решение за налагане на финансови корекции и такива, които са основание за издаване на акт за установяване на публично държавно вземане. Посочва се, че в някои от своите решения съдът показва колебливост при тълкуването на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, като приема, че финансови корекции, наложени с решение по чл. 73, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, които след окончателно плащане на проекта не могат да бъдат извършени чрез способите, посочени в чл. 75, ал. 1 от Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, следва да бъдат установени като публични държавни вземания чрез издаване на последващ акт по реда на чл. 166, ал. 2 от ДОПК. Съобразно мотивите за създаването на ал. 7 – съдебната практика до момента показва необходимост от прецизиране и разграничаване на нарушенията, които водят до издаването на решения за налагане финансова корекция и такива, които са основания за издаване на акт за установяване на публично държавно вземане. Съгласно чл. 63, параграф 1 от Регламент № 1306/2013, ако се установи, че даден бенефициер не изпълнява критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство в областта на селското стопанство, помощта не се изплаща или се оттегля изцяло или частично и когато е приложимо съответните права на плащане съгласно чл. 21 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, не се предоставят или се отменят. Съобразно параграф 2, ако секторното законодателство в областта на селското стопанство предвижда това, държавите членки налагат и административни санкции в съответствие с правилата, определени в чл. 64 и чл. 77. Съобразно изложеното в мотивите, от тези разпоредби се налага извода, че основанията за възстановяване на финансова помощ от страна на бенефициентите по програмата за развитие на селските райони не се ограничават единствено до нарушенията, посочени в чл. 70, ал. 1 от Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, а могат да включват и други задължения за бенефициентите, произтичащи от секторното законодателство. В процесния случай, обаче, от вида на извършените нарушения следва извода, че е следвало да бъде наложена финансова корекция на основанията, предвидени в чл. 70, ал. 1, т. 7 от Закона за управление на Европейските структурни и инвестиционни фондове, но не и по реда на ДОПК. Приложимостта на нормата на чл. 27, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители предполага наличието на извършено нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите. Приложимостта на нормата на чл. 27, ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители предполага неспазване на критерии за допустимост, което обстоятелство не е налице. Съобразно чл. 4, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, безвъзмездната финансова помощ се предоставя за проекти, с които се постигат целите на програмите по чл. 3, ал. 2, при условията, определени в тях. Настоящият съдебен състав определя като правилни направените от първоинстанционния съд изводи, че административният орган е допуснал нарушение, издавайки процесния акт за установяване на публично държавно вземане, както и, че в случая Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове не е приложим. Съдебната практика приема, че принципно непостигането на заложените в бизнес плана показатели представлява неизпълнение на одобрените индикатори и затова е налице основанието по чл. 70, ал. 1 Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, поради което е следвало да се издаде решение за финансова корекция по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, а не акт за установяване на публично държавно вземане. В решение по адм. дело № 12488/2019 г. на Върховния административен съд е прието, че законодателят не е дал легална дефиниция на понятието "индикатор", поради което той представлява нещо, чрез което се измерва осъществяването на одобрения проект при определени параметри – инвестиционно намерение, което включва структура, стойност, източници на финансиране, място на извършване на инвестицията, както и анализ на приходите и разходите след реализация на проекта. В този смисъл са решения по адм. дела № 8586/2020 г., № 10650/2020 г., № 1174/2019 г., № 7468/2018 г., № 6179/2021 г. на Върховния административен съд. Трайно е разбирането в съдебната практика, че непостигането на заложените финансови показатели в бизнес плана представлява неизпълнение на одобрените индикатори и е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ за извършване на финансова корекция. В този смисъл са налице множество съдебни актове, постановени от Върховния административен съд: решение № 5872/21.05.2020 г., постановено по адм. дело № 11774/2019 г., решение № 2709/19.02.2020 г., постановено по адм. дело № 9703/2018 г.; решение № 3184/28.02.2020 г., постановено по адм. дело № 7468/2018 г.; решение № 5040/04.04.2019 г., постановено по адм. дело № 4307/2018 г.; решение № 5317/24.04.2018 г., постановено по адм. дело № 1945/2018 г.; решение № 4933/03.04.2019 г., постановено по адм. дело № 4912/2018 г. и др. В мотивите на всички тях е прието, че в този случай е налице материалноправната хипотеза на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ, която представлява основание за налагане на финансова корекция с издаването на решение по реда на чл. 73 от същия закон. Налице е съществено нарушение от страна на административния орган, издавайки акт за установяване на публично държавно вземане, а не решение за финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 7 Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Законът не е времево ограничен само до програмен период 2014-2020 г., а установява общи правила за поведение и като такъв е приложим за всички заварени правоотношения с предмет предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от европейските структурни и инвестиционни фондове. В този смисъл са и мотивите към законопроекта от които е видно, че цел на закона е постигането на устойчивост на регулаторната среда и максимално кодифициране и унифициране на правилата, по които се управляват и разходват средствата от ЕСИФ, както и да се да преодолее разпокъсаността на нормативната уредба, установена през предходния програмен период. В раздел ІІІ от глава пета от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове са регламентирани процедурните правила за администриране на нередности и извършване на финансови корекции. Съобразно чл. 69, ал. 1 от Закона за управление на Европейските структурни и инвестиционни фондове, управляващите органи провеждат процедури по администриране на нередности по смисъла на чл. 2, т. 36 и т. 38 от Регламент (ЕС) № 1303/2013. Общите правила за започване на процедурата за администриране на нередности са посочени в чл. 69, ал. 2 и сл. от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Съгласно чл. 70, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, финансовата подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция на посочените в закона основания, а съгласно ал. 2, случаите на нередности, за които се извършват финансови корекции по ал. 1, т. 9, се посочват в нормативен акт на Министерския съвет. Правилата за определяне на размера на финансовата корекция са посочени в чл. 72 от закона, а процесуалните правила за налагане на финансова корекция са регламентирани в чл. 73. Съгласно 8, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, приетите от Министерския съвет нормативни актове, които уреждат обществените отношения, предмет на закона, запазват своето действие по отношение на програмния период 2007-2013 г., а съгласно ал. 3, нормативните актове по ал. 2 се прилагат до приемането на актовете по ал. 1 и за програмен период 2014-2020 г., доколкото не противоречат на този закон. Преходни правила са регламентирани и в 10 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, като според ал. 1, започналите и недовършени до влизането в сила на този закон производство се довършват по досегашния ред. До приемането на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове действа Наредбата за определяне на процедурите за администриране на нередности по фондове, инструменти и програми, съфинансирани от ЕС. Съгласно чл. 1 от тази наредба, същата урежда процедурите за администриране на нередности по фондове, инструменти и програми, съфинансирани от Европейския съюз, включващи: 1. администриране на сигнали за нередности; 2. администриране на нередности, което включва установяване, регистриране, докладване, корективни действия, последващото им проследяване и приключване; 3. контрола върху прилагането на процедурите по т. 1 и 2. Наредбата регламентира само процедурата по установяването на нередности, в т. ч. въвежда задължение за органите, компетентни по прилагането на чл. 1, т. 2 да предприемат корективни действия, но не и производство за налагане на самите финансови корекции. Наредбата за нередностите е акт, приет в изпълнение на задължението на държавата по чл. 325, параграф 1 и 3 от ДФЕС (Договора за фунцкиониране на Европейския съюз) за борба с измамите и всяка друга незаконна дейност, която засяга финансовите интереси на Съюза, в т. ч. за предприемане на мерки и тясно и редовно сътрудничество между компетентните власти за защита на финансовите интереси на Съюза. В съответствие с чл. 8 от Регламент № 2988/95 наредбата създава националната нормативна уредба за администриране на нередности с цел гарантиране на редовността на сделките, включващи финансовите интереси на Съюза, като установява реда за ръководство на процеса по установяване на нередностите, без да регламентира конкретните правни последици за субекта, извършител на нередността. От изложеното следва, че по отношение на производството по налагане на финансови корекции, Наредбата за нередностите не е нормативен акт, който урежда обществените отношения, предмет на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и затова с 8, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, приложението на закона не се изключва по отношение налагането на финансови корекции за средствата от европейските структурни фондове – какъвто е ЕФР, получени за програмен период 2007-2013 г. Приложението на закона не се изключва и от 10, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, който предвижда по досегашния ред да се довършват започналите и недовършени производства. Съгласно чл. 76, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, след окончателното плащане по проект неизвършените финансови корекции са публично вземане съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК. Разпоредбата само указва реда, по който ще се събират вземанията във връзка с финансови корекции, определени след окончателното плащане по проекти, финансирани от тези фондове, не и акта, чрез който корекцията се установява по основание и размер. Изрично разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове посочва, че финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. Разпоредбата се отнася за всички случаи, в които се определя финансова корекция за доказани нередности, независимо дали е извършено окончателното плащане по съответния проект или не. По аргумент от чл. 166, ал.1 и ал. 2 от ДОПК се налага извода, че за тези случаи не се издава акт за установяване на публично държавно вземане, тъй като именно Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове е специалният закон, който предвижда реда за установяване на публичното вземане.

Основателно е искането за разноски, като на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 500 лв., представляващи възнаграждение за адвокат, по представен списък на разноските.

Като съобрази направените фактически и правни изводи, съдът и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 186/27.10.2021 г., постановено по адм. д. № 204/2021 г. по описа на Административен съд Ямбол.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на В. П. разноските по делото в размер на 500 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ П. Ж. п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА