Производството е по чл. 248, ал. 1, вр. с чл. 288, във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

С определение №248/18.02.2015 г. по настоящото дело не е допуснато до касационно обжалване на въззивно решение №201/17.7.2014 г. по гр. д.№191/2014 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, по касационна жалба, вх.№3581/01.9.2014 г., подадена от адв. С. М. – процесуален представител на ответника по исковата молба [фирма] – В. Т., и последното е осъдено да заплати на Я. Д. Д. от [населено място], област С. З., деловодни разноски в размер на 7000 лева.

С молба, вх.№3301/19.3.2015 г., подадена от пълномощника на касационния жалбоподател, е поискано изменение на постановеното горепосочено определение по настоящото дело по смисъла на чл. 248 ГПК в частта за разноските, като се намали сумата, която следва да бъде 3435 лева, а не 7000 лева

Ответникът в настоящото производство Я. Д. Д., посредством процесуалния си представител – адв. Д. В., е депозирал отговор по смисъла на чл. 248, ал. 2 ГПК, като се твърди, че молбата е процесуално недопустима, тъй като искането не е направено своевременно, а именно след изтичане на на едномесечния срок. Освен това се навеждат доводи и за неоснователност на молбата. Твърди се, че е представен списък на разноските, като към него са приложени разходо-оправдателни документи, доказващи реалното извършване на претендираните разноски. Навежда се и довод, че позоваването на молителя на Наредба №1//2004 г. е неоснователно, тъй като тя визира само минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., след като разгледа молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК и взе предвид отговора на ответницата в настоящото производство намира следното:

Молбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законния месечен срок от постановяване на определението по чл. 288 ГПК. От приложените документи от “Е. е.” е видно, че молбата е подадена на 18.3.2015 г., което е в съответствие с нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК, тъй като съдебния акт е постановен на 18.02.2015 г.

Молбата обаче е неоснователна, тъй като договореното възнаграждение не противоречи на Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а и ответникът по касационната жалба – ответник и в настоящото производство, освен платежни документи, удостоверяващи извършено плащане, е представил и списък на разноските, съобразно изискванията на т. 3 от ТР №6/06.11.2013 г. по ТД №6/2012 г на ВКС ОСГТК.

Неоснователни са оплакванията на молителя относно пребиваването на молителката на територията на Р. Б. както и обстоятелството относно подписа върху платежния документ, тъй като този въпрос е ирелевантен. Достатъчно е да е налице надлежно плащане и неговото доказване.

Поради това молбата следва да се остави без уважение.

Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, вх.№3301/19.3.2013 г., подадена от адв. С. М. – процесуален представител на [фирма] – [населено място], по чл. 248 ГПК, за намаляване размера на присъдените на А. Д. Д. от [населено място], област С. З. разноски за касационното производство.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: