О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 271

София, 20.04.2015 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети април две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ

ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ЗОЯ АТАНАСОВА

при секретар

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията

СТОИЛ СОТИРОВ

ч. гр. дело №1819/2015 година.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, вх.№859/24.02.2015 г., подадена от И. С. – държавен съдебен изпълнител при Районен съд І В. против въззивно определение №49/17.02.2015 г. по ч. гр. д.№48/2015 г. по описа на Видинския окръжен съд.

С посоченото определение окръжния съд е потвърдил определение №1/28.01.2015 г. за отказ на К. Н. – съдия по вписванията при Районен съд – Видин от 28.91.20015 г. за вписване на възбрана, наложена от държавен съдебен изпълнител при РС-Видин по изпълнително дело №1072/2008 г. на СИС при В..

Изводът е обоснован с разрешението дадено с т. 10 от ТР №7/2012 от 25.4.2013 г. по тълк. д.№7/2012 г. на ВКС ОСГТК, а именно, че “Ищците, освободени от държавна такса за исковото производство на основание чл. 83 ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс, не са освободени от задължението за плащане на държавна такса за вписването. Те не могат да бъдат освободени от това задължение нито от съда, нито от съдията по вписванията.”.

В частна жалба жалбоподателките поддържат, че определението на окръжния съд е неправилно, тъй като се касае за вземане за издръжка на дете, поради което е налице хипотезата на чл. 83, ал. 1 ГПК, която се намира в общите правила на ГПК и се прилага, както за исковото, така и за изпълнителното производство. Моли се за отмяна на обжалваното определение.

В изложението...