СВЕТЛА ЦАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

АЛБЕНА БОНЕВА

БОЯН ЦОНЕВ

като разгледа докладваното от съдия А. Бонева

гр. дело № 575 по описа за 2015 г.

взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от [фирма], представлявано от изпълнителния директор Н. В. К., чрез адв. П. С. У. от АК София, срещу въззивно решение от 12.07.2010 г. на Софийски градски съд, постановено по гр. д. № 4329/2003 г.

Излага доводи за неправилност на въззивното решение.

Насрещните страни не са отговорили в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

Предявен е иск по чл. 49 ЗЗД – обезщетение за неимуществени вреди от ексцес на увреждане на здравето, резултат от професионално заболяване. Искът е частично уважен.

[фирма] (ответник по иска) обосновава допускане на касационното обжалване с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса - какъв е срокът по § 6а ПЗР ЗППДОбП, отм. – преклузивен или давностен.

Поставеният правен въпрос е неотносим към постановения резултат. Както е изяснено с ТР 9/2013 г. за ангажиране отговорността на приватизиращо се предприятие за задължение, възникнало преди това, от значение е дали предприятието е било уведомено от кредитора за вземането, съответно дали вземането е останало скрито само поради това, че кредиторът...