О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 478

гр.София, 07.04.2015 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

първи април две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов

Борис Илиев

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 1440/ 2015 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по искане на С. К. С. и на П. на Р. Б.(П.) за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Варненски апелативен съд № 221 от 15.12.2014 г. по гр. д.№ 547/ 2014 г., с което е потвърдено (в обжалваната пред въззивния съд част) решение на Варненски окръжен съд по гр. д.№ 1209/ 2014 г. и по този начин П. и О. д. на М. на в. р. – В. са осъдени да заплатят на С. К. С. солидарно 4 000 лв, а П. е осъдена да заплати и сумата 8 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди, търпени от неоснователно повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 2 и т. 4 НК, като за разликата до пълния предявен размер от 60 000 лв искът е отхвърлен.

Жалбоподателят С. атакува решението в частта, отхвърляща иска. Обосновава искането си за допускане на касационно обжалване с наличие на противоречива съдебна практика по материалноправния въпрос за приложението на критерия „справедливост” по чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди от незаконно обвинение.

П. атакува решението в осъдителната му част. Също обосновава искането си за допускане на касационно обжалване с наличието на противоречива съдебна практика по материалноправния въпрос за критерия „справедливост” при определяне на размера на дължимото обезщетение. Освен това повдига и процесуалноправния...