Производството е по чл. 218 а и сл. ГПК / отм. / във вр. с § 2, ал. 3 от ПЗР ГПК / 2007 г./

С решение от 29.10.2007 г. по гр. д. № 358/2007 г. на Софийски градски съд, ІІ- г състав е признато за установено по иск на Л. С. С. от гр. С., че Ж. “Български художник”, гр. С. не е собственик на 12 095/ 20 595 ид. ч. от ап. 13 на първия етаж в бл. 2 /сега бл. 259/, вх. Б, находящ се в сградата на Ж. в гр. С., кв.”К”, застроена в западната част на УПИ *, кв. 133-Д с площ на апартамента 157, 21 кв. м., заедно с мазе № 10 и със съответните ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж.

За останалите 8 500/ 20 595 ид. ч. от апартамент 13 искът е отхвърлен, като е прието, че те са собственост на ЖСК.

Решението се обжалва и от двете страни, като ищецът поддържа, че искът следва да се уважи изцяло, тъй като ответникът не е собственик на сградата, в която се намира апартаментът поради това, че същата е построена върху чужд имот без отстъпено право на строеж.

Ответникът оспорва решението в частта относно уважаване на иска, като излага оплаквания за нарушение на материалния и процесуалния закон. Позовава се и на влезли в сила решения по други дела, с които е прието, че Ж. е едноличен собственик на целия жилищен блок 259. Моли за отмяна на решението и отхвърляне на иска.

За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:

Ищецът е сключил договор с “Б” ЕООД на 12.01.95 г. за построяването и продажбата на апартамент 13 в бл. 259, като след построяване на сградата е влязъл във владение на апартамента, без същият да му е прехвърлен по нотариален ред или предварителният договор да е обявен за окончателен. Ответникът оспорва правата му, като е предявил иск по чл. 59 ЗЗД с твърдение, че жилищният блок е собственост на Ж. “Български художник”, с което се обосновава и правният интерес от настоящия отрицателен установителен иск.

По делото е установено, че строежът на сградата, състояща се от 10 свързани жилищни блока е реализиран в западната част на парцел **** отреден за комплексно жилищно строителство, ателиета, магазини, паркинги и др. на С. на архитектите в България и С. на българските художници, съгласно ЗРП от 1986г., целият парцел **** площ 20 595 кв. м. Прието е, че ответникът е собственик на 8 500/ 20 595 ид. ч. от парцела по силата на два нотариални акта, с които тази част от имота му е прехвърлена от предишния собственик – Т. фонд на С. на българските художници. Тъй като изхожда от положението, че сградата е построена върху съсобствен имот - парцел **** по плана от 1986 г., съдът е направил извод, че тя по приращение принадлежи общо на съсобствениците на имота, а оттам и заключението, че и по отношения на процесия апартамент № 13 ответникът има същите права. По тези съображения отрицателният установителен иск е уважен за 12 095/ 20 595 ид. ч. и отхвърлен за 8 500/ 20595 ид. ч.

Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не са обсъдени всички доказателства по делото и същото не е изяснено напълно от фактическа и правна страна относно регулационния статут на терените, върху които са построени жилищните сгради на САБ и СБХ.

Преди всичко неправилен е изводът на съда, че парцел **** по изменението на плана от 1986 г., отреден за комплексно жилищно строителство, ателиета, магазини и др., образуван от два парцела по предходния план - парцел **** - отреден за нужди на САБ и парцел **** -за фонда на СБХ - е в режим на съсобственост. Както парцелите по плана от 1963 г., така и тези по плана от 1978 г. и от 1986 г. са парцели по уличнорегулационния и по застроителния и регулационен план за обществени мероприятия, предвидени в чл. 42 ЗПИНМ и чл. 22 ЗТСУ. При извършените изменения на тези планове настъпва промяна в предназначението на имотите, променят се и площта и границите им, като може да се обединят в един парцел ****редишни два такива с оглед новото мероприятие, което се предвижда за осъществяване, но това не води до възникване на съсобственост. Само при образуване на общи парцели по силата на дворищнорегулационния план, ако те се отреждат за два или повече имота между притежателите на тези имоти се поражда съсобственост по силата на самата регулация - чл. 29 ЗТСУ. В това се изразява и една от страните на непосредственото вещнопрехвърлително действие на дворищнорегулационния план. При обединяване на парцели за обществено мероприятие в един нов парцел, но също за такова мероприятие, изменението на плана няма това вещно действие и не възниква съсобственост. Това положение е меродавно както в случаите, когато имотите са отредени за мероприятия на държавата и на нейни предприятия и учреждения, така и за мероприятия на кооперации и обществени организации, каквато е С. на българските художници. Без значение е обстоятелството, че в настоящия случай един от обединените парцели не е държавна собственост, а собственост на обществената организация, по силата на това, че е придобит чрез отчуждаване и заплащане на частни имоти, извършено при действието на ЗПИНМ, когато ако отчуждаването е било за мероприятие на обществена организация, тя, а не държавата е ставала собственик на отчуждените имоти - аргумент от чл. 39 ЗПИНМ и § 95 и § 100, ал. 2 ППЗПИНМ. На това основание и СБХ се е снабдил с нотариален акт за собственост №/ 1975 г. на 8500 кв. м., издаден съгласно чл. 178 от П. разпоредби на ЗТСУ за довършване на производството, започнало по правилата на ЗПИНМ.

В случая ответникът черпи права от два нотариални акта, с които предишният собственик - СБХ му прехвърля притежаваните от него 8 500 кв. м., съставляващи парцел ****, кв. 133 по плана от 1963 г., или парцел **** кв. 133-д по плана от 1978 г., като неправилно при прехвърлянето имотът е описан като идеална част от парцел **** за комплекс от жилища, ателиета, магазини и др., в кв. 133-д, създаден при следващото изменение на плана от 1986 г.

По тези съображения следва да се приеме, че към настоящия момент построената от Ж. сграда се намира върху терен, който също е собственост на кооперацията, а не е съсобствен между нея и общината, и затова ако няма други пречки Ж. е станала собственик на жилищната сграда. Не са обсъдени представените доказателства за последващи изменения в плана –у-ние от 8.03.2000 г. издадено от главния архитект на София, от което е видно, че допуснатата грешка е коригирана, като терена на Ж. е обособен в самостоятелен парцел **** и в него попадат построените 10 жилищни блока, като не е изяснено дали заповедта за това изменение на плана е влязла в сила. Вярно е, че когато е строена сградата, Ж. не е била собственик на терена, нито е имала отстъпено право на строеж от собственика - ТФ на СБХ, но не е обсъдено дали след направените прехвърляния и изменението на плана правата на Ж. не се съсредоточават върху имот в реални граници, а не върху част от съсобствен имот.

От съществено значение по делото е обаче не само въпросът за собствеността на терена и на сградата като цяло, а и дали Ж. е собственик на всички апартаменти в сградата, тъй като има данни, че една част от тях са обещани на фирмата - изпълнител- “Б” ООД, тя ги е прехвърлила с предварителни договори на различни лица, едно от които е ищецът, а от своя страна по - късно Ж. е извършила разпределение и на тези апартаменти на нови член - кооператори. За някои от апартаментите има и дублиране - били са разпределени от Ж., но с тях се е разпореждал и строителят, което е видно от представените съдебни решения по чл. 38а ЗЖСК. Въззивният съд въобще не е обсъдил тези обстоятелства, а те са съществени за изхода на делото, тъй като от това именно произтича спорът между страните за конкретния апартамент. Поради липсата на мотиви в тази част правилността на решението на въззивния съд не може да бъде проверена от касационната инстанция.

По тези съображения решението на въззивния съд следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане при правилно определяне на предмета на спора и релевантните факти, които подлежат на изясняване и обсъждане. Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК / отм. / настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение

РЕШИ

ОТМЕНЯВА решението от 29.10.2007 г., постановено по гр. д. № 358/2007 г. по описа на Софийски градски съд, ІІ- г състав и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: