Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Е. С. К. от [населено място], чрез пълномощника си - адв. Д. Д., срещу решение №314 от 25.10.2015г. по т. д.344/15г. на Пловдивски апелативен съд.

Ответникът по касационната жалба – [фирма], [населено място] е на становище, че частната жалба е неоснователна. Освен това са изложени и съображения, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:

Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът е поддържал основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК в каквато връзка е формулирал въпросът: „ От какви обстоятелства следва да изхожда съда при даване правната квалификация на предявения иск?.” Поддържано е като допълнителен критерий за допускане на касационно обжалване противоречие със задължителна практика на ВКС. Изброени са решения на същия съд, като е обобщено, че те обективират правен извод относно това, че съдът „следва да изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция и от заявеното в петитума искане за защита”. Направено е оплакване, че в противоречие с тези изводи, въззивният съд за да определи правна квалификация по чл. 134, ал. 1 ЗЗД „се е водил единствено от посоченото в началото на исковата молба изписване на думите процесуален субституент”. Касаторът е поддържал и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, по което е поставил въпросите: „ Какво е процесуалното качество / ищец или ответник/ на длъжника по изпълнителното производство при предявен осъдителен иск за връщане на недължимо прихванатите при разпределението в изпълнителното производство суми от кредитора ответник по иск с правно основание чл. 464 от ГПК, когато този иск е предявен като осъдителен след изтичане на едномесечния срок от разпределението?” и „ Когато от обстоятелствената част и петитума на исковата молба е ясно, че са предявени осъдителен иск по чл. 464 от ГПК, но длъжникът по изпълнителното производство е посочен като ищец, представлява ли това порок на исковата молба или представлява предявяване на недопустим иск поради липса на правен интерес?”. Касаторът накратко е развил своето разбиране по въпросите. Други доводи не са развити.

Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК.ОСГТК на ВКС с т. 1 на ТР № 1/09г. дефинира правния въпрос като такъв, който е включен в предмета на спор и е от значение за изхода на конкретното дело. С оглед така установената дефинитивност, общо поставеният първи въпрос, дори и да бъде възприет като релевантен/ а той е такъв по всеки правен спор/ не се установява основание за допускане до касационно обжалване на решението на ПАС, тъй като не е обоснован с допълнителен критерий. Страната е поддържала основание по чл. 280, ал. 1,` т. 1 ГПК, като от приложената задължителна за съдилищата практика – решения, постановени от състави на ВКС, по реда на 290 ГПК, е изведено като правен извод процесуалното задължение на съда да определи основанието на иска въз основа на фактическите обстоятелства и петитума на исковата молба. В случая, точно това е направил не само съставът на първостепенния съд, определил основанието на иска по чл. 134 ЗЗД с доклада по чл. 146 ГПК, без възражения от ищцата, но и съставът на възивния съд, който изрично е обсъдил обстоятелствата, изложени в исковата молба, а именно: твърдението й, че е кредитор на конституираното по реда на чл. 26, ал. 2 ГПК дружество и взискател в изпълнителното производство, в което е проведено изпълнение, чрез изнасяне на публична продан на имот на длъжника. Това, че имота е бил възложен на ответника като ипотекарен кредитор и съответно част от неговото вземане е било удовлетворено предпочитателно. Съдът е обсъдил и това, че в исковата молба се съдържат твърдения за пропусната възможност на ищцата да оспори вземането на другия взискател по реда на чл. 464 ГПК, поради което е обоснован правен интерес за нея като процесуален субституент на длъжника да иска връщане в неговото имущество на недължимо прихваната сума от другия взискател. Освен това, съдът е отчел, че в исковата молба и допълнителната такава, ищцата е обосновала правния си интерес именно от иск по чл. 134, ал. 1 ЗЗД, с бездействието на длъжника в заповедното производство да оспори по реда на чл. 414 ГПК вземането на удовлетворения взискател – ответник в производството и именно в качеството й на процесуален субституент К. е оспорвала вземането на другия кредитор с предявените възражения за несъществуването му. Така съдът е определил правната квалификация на иска – по чл. 134, ал. 1 ГПК. Или в съответствие с посочената задължителна практика, съдът е определил основанието на предявения пред него иск, извеждайки го от исковата молба – нейното основание и петитум. Следователно, страната не обосновава основателен довод за наличие предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Поставените във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК въпроси не отговарят на дефинитивно приетото с т. 1 ТРОСГТК №1/09г. съдържание на общото основание. Те не са свързани с решаващите изводи на съда, а със защитната теза на касатора. Но дори и да бъде изведен правен въпрос от поставените два въпроса, то страната не е въвела доводи по основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, чието съдържание е разяснено със т. 4 на ТРОСГТК №1 /09г., а само е изложила оплакването си за неправилност на изводите на съда, които не се разглеждат в производството по чл. 288 ГПК, тъй като се квалифицират по чл. 281 ГПК, а не по чл. 280 ГПК.

С оглед този изход на ответника по касация [фирма], [населено място] се дължат разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Същият ги е установил в размер на 5000лв.

По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

юОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №314 от 25.10.2015г. по т. д.344/15г. на Пловдивски апелативен съд.

ОСЪЖДА Е. С. К. от [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] направените пред касационната инстанция разноски в размер на 5000лв.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: