Производството е по чл. 274 ал. 2 пр. второ вр. с пр. първо и ал. 1 т. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Х. Т. Л. „ Р. К. против определение № 174/19.07.2016 год. по т. д.№ 3003/2015 год.,на състав на второ търговско отделение на Върховен касационен съд, с което производството, по подадената от страната касационна жалба срещу решение по т. д.№ 1519/2014 год. на Софийски апелативен съд, е прекратено, поради отпаднала след постановяването му правосубектност на ответника – С. „ АД, предвид заличаването му като търговец, в резултат на приключило производство по ликвидация. Жалбоподателят оспорва правилността на атакуваното определение, позовавайки се на определение № 228/14.12.2005 год. по гр. д.№ 508 / 2005 год. на ІV г. о. на ВКС,според което „ юридическата личност на търговското дружество не се прекратява с вписване на решение за заличаването му.За да бъде поддържана правосубектността на търговското дружество в ликвидация дори не е необходимо да съществува неразпределено имущество или неудовлетворено вземане.Достатъчно е да има висящ спор по такъв въпрос.Висящият спор сам по себе си поддържа правосубектността на търговското дружество и след неговото заличаване”.В подкрепа на тезата за т. нар. „ поддържана правосубектност „ жалбоподателят сочи и решение по гр. д.№ 2611/2014 год. на Русенски районен съд, цитиращо като относим друг акт на Върховен касационен съд. Казуалната съдебна практика не е приложена към частната жалба, нито цитираното в същата определение на ВКС е индивидуализирано по начин / чрез номер на дело и отделение /, позволяващ издирването му от състава.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване, като преграждащ касационното производство, съдебен акт.

За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното:

Производството е образувано по иск на „Х. Т. Л.„ против [фирма],с правно ооснование чл. 71 ТЗ,за установяване качеството на ищеца като акционер в ответното дружество. Няма спор и е установимо от справка по партидата на ответното дружество в търговския регистър, че след приключило производство по ликвидация [фирма] е заличено от търговския регистър.Съдебният състав, постановил атакуваното определение, е приел, че със заличаването е отпаднала правосубектността на ответника / чл. 26 ал. 1 ГПК вр. с чл. 63 ал. 3 ТЗ/, което предпоставя прекратяване на производството, като недопустимо.

Частната жалба е неоснователна.

Инцидентното разрешение, дадено в цитираната от страната съдебна практика, е преодоляно, с последователна и при това задължителна за въззивния съд, като постановена по реда на чл. 290 ал. 1 ГПК, съдебна практика - реш.№ 58 по т. д.№ 49 / 2011 год. на ІІ т. о. на ВКС, възприело разрешението в реш.№ 124 по т. д.№ 152 / 2009 год. на І т. о. на ВКС, споделяна и от настоящия състав, според която, със заличаването на дружеството в Търговския регистър, то губи своята правосубектност и не би могло да бъде надлежна страна в процеса, като дори в хипотезата на чл. 273 ал. 2 ТЗ не се възстановява правосубектността му, а назначаването на ликвидатор цели извършването на действия, ползващи единствено ликвидационното производство / същото и в реш.№ 2 по т. д.№ 401 / 2009 год. на І т. о. на ВКС /, Възстановяването на последното е предпоставено от наличие на неразпределено имущество и останали неудовлетворени кредитори, каквито предпоставки, само по силата на евентуално позитивно решение по настоящия установителен иск, за членствени права на ищеца в ответното дружество, не биха възникнали. Доколкото липсва влязло в сила решение, установяващо порок на вписаното заличаване, по реда на иск с правно основание чл. 29 ЗТР,за вписване на несъществуващо обстоятелство / предпоставките за заличаване на търговеца, съгласно чл. 273 ал. 1 ТЗ /, нито се сочи висящо исково производство по такъв иск, в който случай и по изключение се приема запазване на ограничена - за нуждите на производството по установяване порок на вписването на заличаването на търговеца – правосубектност / така реш.№ 45 по т. д.№ 4/2011 год. на І т. о. на ВКС,постановено по аналогичен иск, но по реда на чл. 431 ГПК отм., няма основание да се приеме, е отпадането на правосубектността на ответника е преодоляно или преодолимо.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 174/19.07.2016 год. по т. д.№ 3003/2015 год., на състав на второ търговско отделение на Върховен касационен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: