О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 277

С., 20.05.2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, П. гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети май, две хиляди и единадесета година в състав:

Председател: ТАНЯ МИТОВА

Членове: А. С.

Е. Т.

изслуша докладваното от съдията Е. Т.

ч. гр. дело № 155/2011 г. и за а се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на 274 ал. 3 вр. чл. 263 ал. 2 от ГПК Образувано е по частна жалба на Г. П. С., представлявана от адв. В. П. срещу определение №305 от 31.01.2011г по гр. д. № 31/2011на Варненски окръжен съд, След отмяна определението, с което е била оставена без уважение молба за допускане на обезпечение на бъдещ иск по гр. д. № 2186 /2010г на Варненски районен съд, е допуснато обезпечение от въззивния съд чрез налагане на възбрана върху 1 /2 ид. част от имот, собственост на настоящата касаторка и бъдеща ответница.

В частната жалба се излага оплакването, че определението е незаконосъобразно.В изложение, заедно с доводи по допустимостта от обжалване, се поставя въпроса следвало ли е съдът да се увери, че възбраненият имот е собственост на посоченото от ищците по бъдещия иск лице, като изиска пълномощното, по силата на което от негово име. Твърди се противоречие с приложеното определение №56/2011 г на Пловдивски апелативен съд. Следващият въпрос, допустимо ли е съдът да не даде срок за предявяване на бъдещия иск, нито срок за внасяне на определената гаранция, се свързва с оплакване, че срок не бил постановен в тежест на молителите. Поставя се и въпроса за размера на гаранцията като съответна на евментуалните вреди, не се сочи привързаност...