ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, гражданска колегия, трето отделение,

в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди и единадесета година в състав:

Председател: ТАНЯ МИТОВА

Членове: А. С.

Е. Т.

като изслуша докладваното от съдията Е.Т. ч. гр. д. № 78 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание 274 ал. 2 от ГПК, по частна жалба на Л. В. Н. от [населено място] срещу преграждащо определение № 227 от 16.12.2010г. по гр. д. № 1742/2010г, с което Върховен касационен съд ІІІ гр. отд., е оставил без разглеждане нейна молба за отмяна на основание чл. 231 ал. 1 б.”е” от ГПК на решение по гр. д №220/1995г на Кюстендилски районен съд, влязло в сила на 02.07.1996г,

С така обжалваното определение Върховният касационен съд е констатирал, че относно молбата е приложим реда по чл. 232 от

ГПК отм., същата

е подадена на 22.11.2007г, единадесет години след влизане на решението в сила и предвид пределния едногодишен срок, считано от възникване на основанието за отмяна, е просрочена.

Частната жалбоподателка поддържа оплакване за незаконосъобразност, според защитата не е съобразено, че пределния едногодишен срок започва да тече от узнаване на решението, което в случая е по повод събития от 10.07.2007г и молбата подадена в срока.

Жалбата следва да бъде разгледана като допустима по реда на частното гражданско производство. По същество е неоснователна.

Върховния касационен съд, състав на ІІІ г. о. правилно е приел, че пределният в случая едногодишен срок по чл. 232 от ГПК отм. е изтекъл. Молбата е постъпила единадесет години след влизане в сила на решението, Пределен едногодишен срок е уреден, считано от възникването на основанието за отмяна, а то в случая е по чл. 321...