№326

Гр. София, 19.06.2018 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

КРАСИМИР ВЛАХОВ

като разгледа докладваното от съдия Влахов гр. д. № 414 по описа на ВКС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Л. Т. Б. и К. М. Б. срещу Решение № 5266 от 14.07.2017 г. по в. гр. д. № 5466/2016 г. на Софийския градски съд, ІІІ-В състав. С посоченото въззивно решение е потвърдено първоинстанционното Решение № 2317 от 11.03.2016 г. по гр. д. № 20834/2013 г. на Софийския районен съд, 32 състав, с което са отхвърлени предявените от касаторите против Столична община субективно съединени положителни установителни искове за собственост с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК - за признаване правото на собственост на всеки от ищците върху ид. ч. от апартамент № 45 в [населено място],[жк], [жилищен адрес] представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4083.127.6.121 по КККР на [населено място], район „М.”, одобрени със Заповед № РД-18-15/ 06.03.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което исковите претенции за собственост бъдат уважени със законните последици.

В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани процесуалноправни въпроси, които според касатора са обуславящи за изхода на делото и за които се поддържа, че въззивният съд се...