О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 115

гр. София, 18.06. 2018 г.

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА

ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

като изслуша докладваното от съдията Първанова ч. гр. дело № 1992/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], представлявано от управителя А. А. Б., чрез пълномощник адвокат Е. К., срещу определение № 234 от 27.04.2018 г. по в. ч. гр. д. № 194/2018 г. на Апелативен съд - В..

В съдържащото се в частната касационна жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че са налице основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК /в ред. след изм. ДВ, бр. 86/2017 г./ за допускане касационно обжалване на въззивното определение. В хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се сочи противоречие с т. 6, ТР № 6/14.03.2014 г. по тълк. д. № 6/2013 г., ОСГТК, ВКС. Жалбоподателят излага съображения, че е невъзможно да предприеме действия по смисъла на чл. 208 ДОПК, тъй като не е легитимиран да иска отмяна на допуснатото обезпечение, което е възможно само по почин на публичния изпълнител или по искане на длъжника. При липса на друга правна възможност, наложеното по реда на ДОПК обезпечение следва да бъде отменено по реда на ГПК. Наличието на вписана по партидата на дружеството обезпечителна мярка върху правото на строеж, погасено по давност поради неупражняването му в предвидения в закона петгодишен срок, ограничава имуществената сфера на жалбоподателя и...