О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 6028

гр. София, 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето отделение на Гражданска колегия в закритото съдебно заседание на двадесети декември две хиляди двадесет и четвърта година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Т. ЧЛЕНОВЕ: Д. Д.

Г. Н. изслуша докладваното от съдия Д. Д. ч. гр. д №4863 по описа за 2024 г., приема следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество против определение № 2417 от 29.06.2024 г., постановено по ч. гр. д.№2579 по описа за 2024 г. на Софийския апелативен съд, ГО, I-ви състав, с което е потвърдено определение № 265379 от 13.08.2024 г. по гр. д. № 11074 по описа за 2020 г. на Софийския градски съд, ГО, I-18 състав. С първоинстанционното определение е оставено без уважение искането на Комисията за изменение на определението в частта, с която е осъдена да заплати 3 034,56 лв. държавна такса.

Частният жалбоподател твърди, че определението на въззивния съд е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и по формулирания въпрос противоречи на практиката на ВКС, поради което моли да бъде допуснато до касационно обжалване и да бъде отменено.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид становището на частния жалбоподател, приема следното:

След като с влязло в сила определение от 9.11.2023 г. по гр. д. № 11074 по описа за 2020 г. на Софийския градски съд, ГО, I-18 състав, е прекратено производството по делото поради отказ от иска, предявен срещу С. Д. С., комисията е осъдена да заплати на основание чл.157, ал.2 от ЗОНПИ 3034,56 лв. държавна такса с определение №267043 от 8.12.2023 г. по същото дело. Първоинстанционният съд е отказал да измени определението си за присъждане на държавна такса и Софийският апелативен съд е потвърдил отказа, позовавайки се на разпоредбата на чл.157, ал.2 от ЗОНПИ, според която държавна такса се присъжда в зависимост от изхода на делото. Според въззивния съд тази разпоредба се прилага в случая, понеже е специална по отношение на общата разпоредба на чл.84 от ГПК, а предишната практика на ВКС в обратния смисъл не е актуална.

Във връзка с мотивите на въззивния съд касаторът е формулирал следния въпрос, по който според комисията даденото разрешение противоречи на практиката на ВКС:

Дали държавните учреждения не дължат държавна такса в случаите, в които защитават интереси от по-висш порядък, то следва ли да се приеме, че КОНПИ защитава такъв интерес в производството по отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество?

По същността си въпросът се свежда до това дължи ли заплащане на държавна такса КОНПИ при отхвърляне или отказ от иск по чл.153, ал.1 от ЗОНПИ. Този въпрос е от значение за изхода на спора, но даденото от Софийския апелативен съд разрешение съответства на практиката на ВКС и на приложимата правна норма/чл.157, ал.2 от Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество/загл. изменено с ДВ бр.83 от 2023 г./, поради което касационно обжалване не следва да се допуска. Схващането, че комисията не дължи държавна такса в производство, образувано по искане за отнемане на незаконно придобито имущество, е било обосновано от ВКС при действието на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност/отм., 19.11.2012 г./ с аргумента, че в този закон не се съдържат специални разпоредби за държавните такси. Комисията като процесуален субституент на държавата не дължи държавна такса, защото чрез производството се реализира публично държавно вземане, за което съдилищата не събират държавна такса съгласно чл.84, т.1 от ГПК/решение № 215 от 12.10.2017 г. по гр. д. № 432/2017 г. на IV ГО, определение №328 от 26.06.2012 г. по ч. гр. д. № 318/2012 г. на I ГО на ВКС/. В следващия закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество/отм., 23.01.2018 г./ и в сега действащия закон за отнемане на незаконно придобитото имущество вече изрично се съдържат норми за присъждане на държавните такси в зависимост от изхода на спора/чл.78, ал.2 от ЗОПДНПИ/отм./ и чл.157, ал.2 от ЗПКОНПИ/. При действието на тези разпоредби е формирана практика, според която комисията дължи заплащане на държавна такса, когато искът е отхвърлен или производството е прекратено. Комисията е публично държавно учреждение, но вземането - предмет на делото по исковете по ЗОНПИ, е частноправно. В производството по ЗОНПИ Комисията не брани интереси от по-висш порядък, тъй като не осъществява защита на публична държавна собственост и не претендира установени публични държавни вземания, а се явява процесуален субституент на държавата в производство по отнемане в нейна полза на имущество, което е незаконно придобито от частноправни субекти, като до неговото отнемане с влязло в сила съдебно решение, което има конститутивно действие, това имущество няма публичноправен характер. В този смисъл са определения № 5306 от 20.11.2024 г. по ч. гр. д. № 4336/2024 г. на IV ГО, № 4240 от 26.09.2024 г. по к. ч. гр. д. № 352/2024 г. на III ГО, № 5453 от 26.11.2024 г. по ч. гр. д. № 4286/2024 г. на III ГО, № 2366 от 3.08.2023 г. по к. гр. д. № 4777/2022 г., № 13 от 12.01.2021 г. по ч. гр. д. № 3107/2020 г. на IV ГО, № 1666 от 15.06.2023 г. по к. гр. д. № 170/2023 г. на IV ГО, решение № 147 от 16.09.2019 г. по гр. д. № 1998/2018 г. на IV ГО и много други/. Обжалваното определение е в съответствие с така формираната съдебна практика, която се споделя от настоящия състав на съда и не се нуждае от промяна или осъвременяване. Не може да се приеме, че осъждането на комисията да заплати държавна такса е логически абсурд, защото се извършвало едновременно разход и приход в държавния бюджет, както се твърди в изложението. Обособяването на отделни бюджети на държавните учреждения осигурява възможност за отчетност и преценка на тяхната ефективност, поради което е въпрос на целесъобразност, неподлежащ на правораздавателен контрол.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на определението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска.

Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2417 от 29.06.2024 г., постановено по ч. гр. д.№2579 по описа за 2024 г. на Софийския апелативен съд, ГО, I-ви състав.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: