О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 569
гр.София, 15.06.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
тринадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 1697/ 2018 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. а. „Н. с. срещу въззивно решение на Софийски градски съд № 866 от 08.02.2018 г. по гр. дело № 3923/ 2017 г., в частта му, с която е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр. д.№ 32501/ 2016 г. и по този начин жалбоподателят е осъден да заплати на С. Р. С. сумата 608, 44 лв със законната лихва от 16.06.2016 г. и разноските по делото.
В частта, в която предявеният иск е отхвърлен за разликата над 608, 44 лв до 659, 14 лв, въззивното решение не е обжалвано от ищеца, валидно е и е влязло в сила.
Касаторът моли обжалването да бъде допуснато по материалноправния въпрос „Какъв е размерът на допълнителния платен годишен отпуск за работа при ненормиран работен ден по чл. 83 ал. 1 т. 3 от ЗДАНС при издадена заповед за определяне размера на отпуска за съответната година, при прекратено служебно правоотношение преди издаването й и подаден иск след издаването й?”. Счита, че в обжалваното решение този въпрос е разрешен в противоречие със задължителна практика на Върховния касационен съд (решения по гр. д.№ 4341/ 2013 г., ІІ г. о., гр. д.№ 741/ 2009 г., І г. о. и гр. д.№ 20/ 2013 г., ІІ г. о.), евентуално – че е от значение за точното прилагане на закона.
Ответната страна С. С. оспорва...