Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 31.10. две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА

МАРИАНА КОСТОВА

при участието на секретаря

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева

т. дело №1450/2013 година

Производството по делото е образувано по реда на чл. 288 във вр. с чл. 280, ал. 1, ГПК по повод постъпила касационна жалба от М. Д. Д.-К., чрез адвокат Н. Х., с вх.№11547 от 27.11.2012 г. на Софийския апелативен съд, срещу решение №1582 от 08.10.2012 г. по т. д.№406/2012 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 6 състав, с което след отмяна на първоинстанционното уважително решение, е отхвърлен предявеният от касаторката срещу Патентното ведомство на РБългария иск с правно основание чл. 50а, ал. 2, т. 1 ЗМГО за установяванe, че регистрираната от ищцата търговска марка е общоизвестна. Софийският апелативен съд е приел, че нито ищцата е носител на спорното материално право /на 21.10.2010 в регистър на марките е вписано прехвърлянето й, а исковата молба е постъпила в съда на след това на 25.10.2010 г./, нито патентното ведомство е носител на правно задължение, което да обуславя пасивната му легитимация по така предявения граждански иск.

Касаторката твърди, че обжалваното решение е неправилно, тъй като търговската марка е прехвърлена на [фирма], чийто собственик и управител е тя. Пасивната легитимация за Патентното ведомство извежда от задължението му по силата на закона да не допуска регистрация на търговски марки при сходни или съвпадащи белези. Навежда довода, че за правния интерес от предявения установителен иск е достатъчно вероятността да бъде нарушено субективното право. В подкрепа на това си твърдение се позовава на решение №416 от 14.03.1962 г. по гр. д.№248/62 г. на І Г.О. Значимостта на правния спор обосновава с...