Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.Постъпила е частна жалба от Е. К. Ц. против от 23.01.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 3* по описа за 2008 г. на Софийски градски съд, ГК, ІV-Б състав, с което е оставена без уважение частната жалба на Г. Б. С. и Е. К. Ц. срещу от 5.06.2008 г. по гр. д. № 10639/2008 г. /стар номер 2461/74 г. на СРС, V район/ на Софийски районен съд, 77 състав, с което е отхвърлена молбата за издаване на дубликат на издадения по делото изпълнителен лист за публична продан на недвижим имот.Ответникът в частното касационно производство Г. Б. С. счита, че частната жалба е основателна, а Д., представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството не е изразила становище.Решаващите мотиви на съда за отхвърляне на искането за издаване на дубликат от изпълнителния лист са, че не е доказано основанието за свършване на изпълнителното дело и съответно за внасянето му в архив, както и дали материали от него след изтичане на срока за пазенето в архива са подредени в канцеларско дело, поради което не може да се направи заключение предприето ли е крайното действие по изпълнението /а в производството по издаване на дубликат съдът трябва да провери и дали изпълняемото право не е погасено/.Касаторът се позовава на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като липсва практика на ВКС по приложението на чл. 409 от ГПК /чл. 248 от ГПК отм. и следва да се даде тълкуване на въпроса дали за издаване на дубликат е достатъчно само безпорното доказване на факта на загубването или унищожаването на първообразния изпълнителен лист и липсата на възражения от участниците в процеса, че изпълнението е реализирано.Формулираният правен въпрос е съществен с оглед изложените от въззивния съд мотиви и са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.По принцип правилно въззивният съд е приел, че в производството по издаване дубликат на изпълнителен лист следва да се установи, че оригиналният изпълнителен лист е унищожен или изгубен в какъвто смисъл е въведеното в чл. 248, ал. 1 от ГПК отм. изискване. В конкретния случай обаче изводът, че не е установено дали материали от унищоженото, поради изтичане на срока за съхранение, изпълнително дело са подредени в канцеларско дело съобразно действалия към момента на унищожението /1997 г./ чл. 106 от Наредба № 28 за функциите на служителите в помощните звена и канцелариите на районните, окръжните, военните и апелативните съдилища отм., е направен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съгласно чл. 248, ал. 2 от ГПК отм. молбата се разглежда в открито заседание след като се връчи препис на длъжника, респ. останалите страни в съдебното изпълнение, от което следва, че се касае до спорно производство със специфичен предмет и съответно съдът е длъжен да постави на страните въпроси относно релевантните факти и да отдели спорните от безспорните обстоятелства, а въззивният съд не е дал възможност на молителката да изложи твърденията си на какво основание е прекратено и архивирано изпълнителното производство и съхраняват ли се книжа от него при условията на посочения текст от Наредба № 28. Н. е и извода, че молителката не е установила дали изпълняемото право не е погасено. Съгласно чл. 248, ал. 3 от ГПК отм. съдът се произнася по въпроса реализирано ли е изпълняемото право само по възражение на насрещната страна в изпълнителното производство, като влязлото в сила за издаване на дубликат от изпълнителния лист преклудира този спор – изр. второ на ал. 4 от чл. 248 от ГПК отм., а в случая подобно възражение не е било направено.Независимо от незаконосъобразните мотиви на въззиния съд, атакуваното по същество е законосъобразно. Дубикат от изпълнителния лист се издава въз основа на акта, по който е издаден първообраза – чл. 248, ал. 1 от ГПК отм., от което следва, че съдът преценява дали този акт удостоверява право на съдебно изпълнение на лицето, което е поискало издаване на изпълнителен лист и съответно иска издаването на дубликат. В случая това е за извършване на съдебна делба от 13.10.1975 г., с което на Е. Ц. е възложен апартамент на първия етаж, а другия апартамент е изнесен на публична продан, като Г. Б. С. и Д. следва да получат по от продажната цена. Следователно с право на принудително изпълнение за публична продан въз основа на съдебното разполагат само съделителите Г. Б. С. и Д., но не и Е. К. Ц., която е получила реален дял при извършването на делбата. В този смисъл същата не е легитимирана да иска издаването на дубликат от изпълнителния лист, доколкото, акта въз основа на който е издаден оригинала, не обективира нейно изпълняемо право. Съдебното изпълнение може да бъде инициирано от всеки от останалите двама съделители, които разполагат със самостоятелно право да искат издаване и да получат изпълнителен лист, тъй като съдебната делба е особено исково производство, регламентирано като нарочен способ за прекратяване състоянието на съществуваща съсобственост, при което всеки съделител осъществява процесуални действия, които са насочени предимно към тази цел, а в този смисъл могат да се снабдят с изпълнителен лист и то независимо дали такъв е издаден или не на някой от другите съделители.В обобщение доколкото крайния извод на въззивния съд за липса на предпоставки за издаване на дубликат от изпълнителен лист на Е. К. Ц. е законосъобразен, то атакуваното следва да бъде оставено в сила.По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА от 23.01.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 3* по описа за 2008 г. на Софийски градски съд, ГК, ІV-Б състав. то е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: