Публикувано: Сборник постановления и тълкувателни решения на ВС на РБ по граждански дела 1953-1994, стр. 597, пор. № 216

НЕ Е ДОПУСТИМО ИЗМЕНЯВАНЕ ОСНОВАНИЕТО НА ИСКА ПРИ РАЗГЛЕЖДАНЕТО НА ДЕЛОТО ОТ ВТОРОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД ПО СЪЩЕСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ. 210 ГПК

Чл. 116 ГПК

Чл. 210 ГПК

Изложението на обстоятелствата, на които се основава искът, е едно от условията за приемането на исковата молба за разглеждане. Ако в исковата молба не са изложени обстоятелствата, на които се основава искът, тя се счита за нередовна и не се приема до отстраняването на тази нередовност по реда на чл. 100 ГПК. Твърденията на ищеца в исковата молба относно обстоятелствата, от които произтича искът, са основата, върху която възниква процесуалното правоотношение между страните, и определят рамките на спора. Освен това в първото по делото заседание страните са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да се произнесат по наведените от другата страна обстоятелства. Това дава възможност ищецът да допълни и уточни обстоятелствата, на които се основава искът, а също така и да внесе изменение в тях, да измени основанието на иска. По изключение страните могат да навеждат нови обстоятелства и в следващото заседание. Навеждането на нови обстоятелства от страна, на ищеца по същество може да доведе до изменение на основанието на иска. Затова чл. 116 ГПК изрично допуска възможността ищецът във всяко положение на делото в първата инстанция да измени основанието на своя иск, ако с оглед на защитата на ответника съдът намери това за уместно. По такъв начин законът създава възможност до свършването на делото в първата инстанция ищецът да изменява основанието на своя иск било защото то е неправилно формулирано в исковата молба, било с оглед на поведението на ответника, било по други причини. Тази възможност обаче съществува само при разглеждането на делото в първата инстанция. Втората инстанция има за задача само да провери правилността на решението на първата инстанция, и то на базата на фактическото основание на иска, поддържано от ищеца. Изменението на основанието на иска във втората инстанция не е допустимо. То противоречи на контролно-ревизионния характер на производството във втората инстанция и освен това чл. 116 ГПК изрично ограничава възможността за изменение основанието на иска до свършването на делото в първата инстанция. Изменението на основанието на иска не следва да се допуска и при постановяването на решение по чл. 207, букви "а" и "г" ГПК, защото в тези случаи, макар и делото да се решава по същество, се касае до решение на второинстанционен съд, основано на фактическото основание на иска, формулирано пред първата инстанция, и на събраните там доказателства, без да се събират нови доказателства. Положението не е съществено различно и при решаването на делото по същество от второинстанционния съд след отменяване на първоинстанционното решение на основание чл. 207, буква "в” ГПК, защото в този случай се събират нови доказателства само за доизясняване на някои приети от първата инстанция фактически положения. Няма основание да се допусне възможността за изменение на основанието на иска при разглеждането на делото във втората инстанция и в случаите, когато второинстанционният съд решава делото по същество съгласно чл. 210 ГПК. Решаването на делото от второинстанционния съд по същество не поставя второинстанционния съд в положението на, първоинстанционен Той си остава второинстанционен, но с правомощие да реши спора по делото по същество, без да се напусне базата на възникналото и уточнено в първата инстанция процесуално правоотношение. Чл. 210 ГПК предпоставя едно решение на първоинстанционния съд по спора между страните. Именно по този спор по силата на чл. 210 може да се произнесе второинстанционният съд. Ако се допусне изменение на основанието на иска във втората инстанция при разглеждането на делото по същество, това ще доведе до изменяване на спора между страните до превръщането му в спор, с който първоинстанционният съд не е бил сезиран. Решението на второинстанционния съд в такъв случай ще бъде първо решение по новия спор, което не ще може да бъде обжалвано от страните пред по-горен съд, а това противоречи на принципа на двуинстанционното разрешаване на гражданските спорове, прокаран в ГПК. С оглед на това Върховният съд, Общо събрание на гражданската колегия, намира, че разпоредбата на чл. 116 ГПК досежно възможността за изменение на основанието на иска е приложима само в първата инстанция и не е приложима при разглеждането на делото от второинстанционния съд по реда на чл. 210 ГПК.