О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5179

София, 13.11.2024 г.Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми октомври две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: БОНКА ДЕЧЕВА

Членове: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

изслуша докладваното от съдията В. А. гр. д. № 4932/2023 година.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от сдружение с нестопанска цел “Туристическо дружество Вихрен 1925” – гр. Банско, чрез адвокат И. Б., срещу решение № 495 от 18.04.2023 г. по в. гр. д. № 3578/2021 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 232 от 17.06.2021 г. по гр. д.№ 710/2020 г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е признато за установено в отношенията между сдружение с нестопанска цел “Туристическо дружество Вихрен” – гр. Банско и сдружение с нестопанска цел “Туристическо дружество Вихрен 1925” – гр. Банско, че СНЦ “Туристическо дружество Вихрен 1925” – гр. Банско не е собственик на недвижим имот – сграда за обществено хранене, находяща се в [населено място], пл.”Н. В.”, нанесена като самостоятелен обект на собственост с идентификатор ***по КККР на [населено място], и е отменен констативен нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот по писмени доказателства № 27 от 30.05.2019 г. на нотариус с рег.№ 061 и район на действие този на Районен съд-Р а.. Иска се допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Насрещната страна сдружение с нестопанска цел “Туристическо дружество Вихрен” - Банско, в депозиран чрез адвокат Н. Г. отговор, излага становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

Делото има за предмет предявен от СНЦ “Туристическо дружество Вихрен 1925” – гр. Банско срещу СНЦ “Туристическо дружество Вихрен 1925” – гр. Банско отрицателен установителен иск за собственост, с който се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че СНЦ “Туристическо дружество Вихрен 1925” – гр. Банско не е собственик на недвижим имот – сграда за обществено хранене, находяща се в [населено място], пл.”Н. В.”, нанесена като самостоятелен обект на собственост с идентификатор ***по одобрената кадастрална карта.

Ищецът твърди, че е изградил със собствени средства и труд процесната сграда през 2003 г. и е владял същата непрекъснато и необезпокоявано от 29. 12. 2003 г. до 21.08.2015 г., като е стопанисвал и управлявал търговския обект като собствен, в резултат на което го е придобил по давност. Твърди, че на 21. 08. 2015 г. Г. П. (бивш председател на ищцовото сдружение, чийто избор като председател от 30.06.2012 г. бил отменен със съдебно решение на САС от 30.06.2015 г) e регистрирал СНЦ „Туристическо дружество Вихрен 1925”, гр. Банско, което на 30.05.2019 г. се е снабдило с констативен нотариален акт за право на собственост върху процесната сграда № 27, т. II, peг. № 1758, д. № 211 от 2019 г., като ползвал документите, издадени на името на ищеца, а на 20.06.2019 г. отдал сградата под наем. Иска се признаване за установено между страните по делото, че ответникът не е собственик на процесната сграда.

Ответникът СНЦ „ТД Вихрен 1925 г.“, гр. Банско, е оспорил иска като недопустим – с доводи за липса на правен интерес от предявяването му, и като неоснователен – с твърдения, че е придобил собствеността върху имота на основание универсално правоприемство от ищеца СНЦ „ТД Вихрен“, гр. Банско, настъпило от факта на изключване от БТС на ищцовото сдружение и взето решение на УС на БТС за преминаване на всички активи и пасиви на изключеното СНЦ „ТД Вихрен към новоприетото СНЦ „ТД Вихрен 1925“, гр. Банско. Въведени са и твърдения, че държавата, чрез БТС, е прехвърлила на последното стопанисването и управлението на земята, върху която е построена процесната сграда.

Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че през 2003 г. ищцовото СНЦ „ТД Вихрен“ – гр. Банско (регистрирано като сдружение с нестопанска цел през 2000 г.) е получило разрешение за строеж № 1/10.01.2003 г., издадено от главния архитект на община Банско, за построяване механа (ресторант) чрез изграждане на едноетажна пристройка и смяна предназначенията на сутерена и част от етажите на съществуваща сграда – туристически дом, находяща се в УПИ *** в кв. ***по плана на [населено място]. Сградата е въведена в експлоатация на 29. 12. 2003 г. В удостоверение № 17/29.12.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строеж “Едноетажна пристройка - механа и смяна предназначенията на сутерена и част от етажите на съществуващата сграда” е посочено, че строежът е с възложител “ТД Вихрен” и е изпълнен в съответствие с одобрените проекти, виза и разрешението за строеж, заснет е и нанесен в кадастралната карта на [населено място].

В разрешението за строеж е цитиран АДС № 529/1983 г., представен по делото. В акта за държавна собственост е вписано, че същият е съставен за имоти ***, ***, ***, ***, ***, кв. ***- Банско, че имотът, предмет на акта - двор на туристическия дом с площ от 2408 кв. м. и сграда на туристическия дом с площ от 440 кв. м., състояща се от I, II, III етаж и мазе, са държавни от 1962 г., придобити на основание отчуждително производство, проведено на основание одобрен регулационен план, и е предоставен за оперативно управление на държавната организация Български туристически съюз – гр. Благоевград.

От свидетелските показания на св. К. – секретар на ищцовото сдружение към провеждане на разпита и на св. Д. – член на сдружението е установено, че Туристическо дружество „Вихрен” е построило процесната сграда - механа “Чевермето”, за която било издадено разрешение за строеж през 2003 г., със собствени средства, върху държавна земя, като до 2019 г. обектът бил отдаван под наем от ищеца.

С влязло в сила на 06.02.2016 г. решение по търг. д. № 1470/2015 г. на САС е отменено решение на ОС на “ТД Вихрен” от 30.06.2012 г. за избор на Г. П. за председател на УС. Г. П. е бил председател на УС на ищцовото сдружение от вписването му в регистъра при ОС – Благоевград до отмяната на решението за избора му. Понастоящем е представител на ответното СНЦ „Туристическо дружество Вихрен 1925” – гр. Банско.

На 30.05.2019 г. СНЦ „Туристическо дружество Вихрен 1925” – гр. Банско се е снабдило с нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот по писмени доказателства № 27/2019 г., с който е признат за собственик на сграда с идентификатор № ***по КК, одобрена със заповед РД № 18-81/10.12.2009 г. на ИД на АК, разположена в ПИ ***, със застроена площ 166 кв. м, на 1 етаж, с предназначение: сграда за обществено хранене, която сграда, съгласно удостоверение № 17/29.12.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строеж “Едноетажна пристройка - механа и смяна предназначенията на сутерена и част от етажа на съществуваща сграда”, представлява едноетажна пристройка - механа. От нотариалното дело, по което е издаден посоченият по-горе констативен нотариален акт, е видно, че при съставяне на акта на нотариуса е представен протокол № 815/18. 04. 2019 г., подписан от председателя на Български туристически съюз - София, с който председателят „удостоверява, че ТД Вихрен 1925 е правоприемник на ТД Вихрен“, както и че ТД Вихрен е „заличено от членство в БТС“. Представено е и удостоверение № 509 от 22.05.2019 г., подписано от изпълнителния секретар на БТС, в което е посочено, че обект “Механа” в ПИ № ***е изграден със собствени средства от “ТД Вихрен”, чийто правоприемник на всички активи и пасиви е “ТД Вихрен 1925”, както и че обектът не е включен в активите на БТС - София.

От правна страна въззивният съд е приел, че предявеният отрицателен установителен иск е допустим, тъй като ищецът е доказал твърдението си, че владее имота, построен от него със собствени средства, на основание издадени строителни книжа, от построяването му през 2003 г. Приел е, че разгледан по същество искът е основателен, тъй като не е доказано ответникът да е придобил собствеността върху имота на заявеното основание –правоприемство от сдружение “ТД Вихрен” – гр. Банско. Не е доказано нито осъществено универсално правоприемство, нито правоприемство чрез “прехвърляне на активи и пасиви” от СНЦ „ТД Вихрен“ – гр. Банско на СНЦ „ТД Вихрен 1925“ – гр. Банско. Напротив, според проведеното доказване в процеса имотът продължава да е частна държавна собственост, без данни да е част от имущество на БТС. Изводът на нотариуса за възникнало в полза на ответника право на собственост върху процесния имот е неверен, поради което легитимиращото действие на издадения в негова полза нотариален акт отпада. При недоказано право на собственост на ответника, което е предмет на делото, и по което ще се формира сила на пресъдено нещо като правна последица от решението по иска (чл. 298, ал. 1 ГПК), предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен, а констативният нотариален акт, издаден по реда на чл. 587 ГПК, подлежи на отмяна.

В изложение към касационната жалба се поддържа наличие на основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси: 1). установява ли настъпило правоприемство между две сдружения с нестопанска цел свидетелстващ документ, издаден от лицето, представляващо организационна структура, в която двете сдружения членуват; 2). дали в хипотезата на правоприемство, коментирана в първия въпрос, по силата на правоприемството всички активи и пасиви, движимо и недвижимо имущество преминават от СНЦ „ТД Вихрен“ - Банско на СНЦ „ТД Вихрен 1925“ - Банско.

Въпросите са поставени във връзка с оплакването на касатора за необоснованост на извода на въззивния съд за недоказано правоприемство и преминаване на на активи и пасиви от СНЦ „ТД Вихрен“ - Банско на СНЦ „ТД Вихрен 1925“ - Банско.

С оглед указанията по прилагането на чл. 280 ГПК, дадени с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав намира, че поставените въпроси не отговарят на изискванията на общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. По съществото си въпросите представляват преформулирани оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост на изводите на съда, т. е. касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Отговорите на въпросите изискват извършване на преценка на правилността (обосноваността) на въззивното решение, каквато преценка на етапа по чл. 288 ГПК е недопустима. Основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК са различни от основанията за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК и при преценката за наличието им съдът не изследва правилността на въззивното решение.

С оглед изхода на делото касаторът сдружение с нестопанска цел „Туристическо дружество Вихрен 1925“ – гр. Банско следва да бъде осъден, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на ищеца сдружение с нестопанска цел „Туристическо дружество Вихрен“ – гр. Банско сумата 4800 лв. разноски за касационната инстанция, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 495 от 18.04.2023 г. по в. гр. д. № 3578/2021 г. на Софийския апелативен съд.

ОСЪЖДА сдружение с нестопанска цел „Туристическо дружество Вихрен 1925“ – гр. Банско, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на сдружение с нестопанска цел „Туристическо дружество Вихрен“ – гр. Банско сумата 4800 лв. разноски за касационната инстанция

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: