определение по гр. д.№ 329 от 2024 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение

№ 5177гр.София, 13.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на шести ноември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

М. Д.

като изслуша докладваното от съдия Т. Г. гр. д.№ 329 по описа за 2024 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Р. Б. срещу решение № 1123 от 19.09.2023 г. по в. гр. д.№ 2905 от 2022 г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, четвърти състав, с което е отменено решение № 3382 от 10.05.2019 г. по гр. д.№ 115 от 2018 г. на Софийския градски съд и вместо него е постановено решение за отхвърляне на предявените от М. Р. Б. срещу „МБАЛ-С. С. ЕООД иск по чл.49 ЗЗД за заплащане на сумата 80 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие на противоправно бездействие на служители на ответното дружество по повод оперативна интервенция - цезарово сечение, проведена на 11.01.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба- 04.01.2018 г. до окончателното изплащане, и иск по чл.86 ЗЗД за сумата 15 180,67 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 22.02.2016 г. до 04.01.2018 г.

В жалбата се твърди, че въззивното решение е неправилно като постановено при нарушение на процесуалния закон и необосновано - основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК.

Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение противоречи на посочена практика на ВКС /решение № 409 от 28.02.2013 г. по гр. д.№ 59 от 2011 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 200 от 21.10.2013 г. по гр. д.№ 2254 от 2013 г. на ВКС, ГК, II г. о., решение № 164 от 04.06.2014 г. по гр. д.№ 196 от 2014 г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 205 от 02.11.2016 г. по гр. д.№ 1499 от 2016 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 370 от 12.10.2012 г. по гр. д.№ 61 от 2012 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 80 от 05.07.2022 г. по гр. д.№ 4622 от 2021 г. на ВКС, ГК, I г. о., ППВС № 7 от 27.12.1965 г., решение № 249 от 12.11.2012 г. по гр. д.№ 270 от 2012 г. на ВКС, ГК, II г. о. и решение № 30 от 06.01.1970 г. по гр. д.№ 1269 от 1969 г. на ВС, I г. о./ по следните правни въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди - да направи пълна и обективна преценка на всички приети по делото писмени доказателства ?

2. Длъжен ли е съдът при оспорване истинността на документ, да се произнесе с изрично определение или с решение, като ако приеме оспорването за доказано - да изключи документа от доказателствата по делото ?

В писмен отговор от 17.01.2024 г. пълномощникът на ответника по жалбата „МБАЛ - С. С. ЕООД оспорва жалбата. Моли касационното обжалване на решението да не бъде допускано и да се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.

Върховният касационен съд на Р. Б. състав на първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационнната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищца по делото/, в едномесечния срок по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с правно основание чл.49 ЗЗД с цена на иска над 5 000 лв., което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване, при условията на чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК.

За да постанови обжалваното решение за отхвърляне на предявените искове по чл.49 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, въззивният съд е приел, че на 11.01.2016 г. ищцата М. Б. е постъпила в ответната болница за провеждане на раждане чрез планово родоразрешение чрез цезарово сечение. Операцията е извършена на 11.01.2016 г. от доктор Л. и доктор Ил.М., като е протекла без усложнения. От извадката от оперативния протокол, вписана в епикризата, се установява, че плацентата е локализирана на предната стена на матката и е екстрахирана цяла, след което е извършена ревизия на маточната кухина с марля мануално. Описани са два миомни възела - един на левия рог на матката и втори на другия рог на матката. Ищцата е изписана на 15.01.2016 г. в добро общо състояние, афебрилна, с контрахирана матка, спокойна оперативна рана, като са й дадени препоръки за ХДР и е предписано медикаментозно лечение. Записано е, че има право на два контролни прегледа в рамките на 30 дни.

На осмия ден след операцията ищцата се е явила в частния кабинет на д-р Л. за сваляне на конци. Втори преглед в рамките на 40 дни след операцията не е бил извършен поради настъпило спешно състояние.

На 21.02.2016 г. ищцата получила обилно кръвотечение и постъпила в „МБАЛ Д-р Н. В.“ в гр.Кюстендил. От епикризата, изготвена в тази болница, се установява, че е установено обилно кървене, чувствителна и болезнена матка с големина на 14-15 г. с., с размери 87/114 мм. В маточната кухина е констатирана кръв и ендометриум с нееднородна маса с диаметър 23-24 мм. В областта на левия рог на матката е установен миоматозен възел с диаметър 47 мм., а на десния рог - с диаметър 23-24 мм. В К. Д. не е намерена течност. За овладяване на кръвотечението са направени две оперативни намеси: На 21.02.2016 г. е извършено терапевнично абразио /кюретаж/, при което е ревизирана маточната кухина, евакуирано е обилно количество материал /без да е упоменато от какъв характер е този материал, но същият е изпратен за хистологично изследване/ и е поставена вагинална и маточна тампонада, приложен е кръвоспиращ утеротоник, след което кръвотечението спряло, но след един час отново започнало.

Втората оперативна намеса е от 22.02.2016 г., когато е направена хистеректомия. В оперативен протокол № 80 от 22.02.2016 г. са описани предприетите при тази операция действия: след направен разрез се установява кръв в коремната кухина в оскъдно количество, голям хематом около пикочния мехур, ретроперитониален хематом в дясно, достигащ до черния дроб, с кръвонасядане в областта на цекума, много стар хематом в П. Л. Посочено е, че при огледа на матката е изпаднала плацента с големина 8-9/6 см. Налице била пълна руптура на матката в областта на цикатрикса, поради което се пристъпило към тотална хистеректомия.

Взето е предвид заключението на вещите лица д-р Д. и д-р П., според което нямало медицински данни кога и как парче плацента от матката на ищцата е попаднало в коремната й кухина. Според тези вещи лица, наличието на парче плацента в коремната кухина би довело още в първите часове след раждането до силна биологична реакция с данни за наличие на чуждо тяло в коремната кухина и до перитониална реакция на остър хирургичен корем, евентуално тазов абсцез.

От показанията на свидетелката И. Х., асистирала при цезаровото сечение на ищцата, въззивният съд е приел за установено, че след изваждането на бебето, свидетелката проверила с ръка матката на ищцата. Установила, че има миомни възли в матката, които преди това били установени и ехографски, както и че матката е разделена с дебела преграда, която образувала две кухини. Бебето било в едната кухина, а другата била празна. Не била налице останала плацента. Стандарт в акушерството и гинекологията било първоначалното прокарване на ръка през матката, за да се провери, че не е останала плацента, след което се правело прочистване с марля. При съмнение, че е останала плацента, матката се обработвала със специален уред - кюрета. При операцията на ищцата категорично нямало съмнение за останала плацента в матката и по тази причина тя е била затворена. Нямало практика при цезарово сечение да се премахват миомните възли, защото шансът за усложнения и махане на матката бил огромен. В случая с ищцата това не било правено и тъй като единият от миомните възли бил погребан в стената на матката и въобще не подлежал на операция. По време на възстановителния период в болницата не е имало данни за усложнения, нито оплаквания от страна на ищцата. Ищцата не е ходила при свидетелката на преглед след раждането, като по принцип прегледи били предвидения на седмия и на тридесетия ден след раждането. Кредитирани са и показанията на свидетеля К. Б.-съпруг на ищцата, че след раждането ищцата имала леки моментни оплаквания и инцидентни много силни болки.

След преценка на всички събрани по делото доказателства съдът е достигнал до извод, че по делото не са установени твърдените от ищцата вредоносни действия, извършени по време на раждането на 11.01.2016 г., от служители на ответното дружество, изразяващи се в непремахване на цялата плацента от матката й, които да са довели да некротични и възпалителни процеси, наложили отстраняването на матката и като резултат - лишаване на ищцата от детеродна способност. Прието е, че безспорно след отстраняването на матката й ищцата е с детеродна неспособност. Възприето е обаче заключението на в. л. д-р В., че основната индикация за отстраняване на матката на ищцата са хематомите и обилният кръвоизлив, който не е овладян чрез кюретаж, а не наличието на плацента, както и че много малка била вероятността образуваните при ищцата хематоми да са резултат от цезаровото сечение: защото ако е било така, непосредствено след цезаровото сечение би се проявила клинична картина, включваща изразена болка, анемичен синдром - рязко спадане на хемоглобина и симптоми на възпалителен процес. А при ищцата такива симптоми не са били проявени нито непосредствено след цезаровото сечение, нито в дните след него. Според вещото лице д-р Г., ако при раждането е бил причинен хематом, за 40 дни той би следвало да е резорбирал. Ако е останала плацента в матката на ищцата, това би довело до кървене от гениталиите, което започва веднага или най-късно 24-48 ч. след раждането, развитие на инфекция, забавяне или обратна инволуция на матката, спад на хемоглобина, ускорен пулс, ниско артериално налягане, обща слабост, бледа кожа и лигавица. Не било възможно 40-дневно кръвотечение да не даде симптоми на хронична анемия, тоест спад в хемоглобина, какъвто при ищцата не се наблюдавал - тя е била изписана от болницата с почти същите нива на хемоглобина, с които е приета. Ако матката на ищцата е била разкъсана при цезаровото сечение и при изтичане на налична в матката плацента в коремната кухина, също било невъзможно да не се прояви рязко спадане на хемоглобина. Категорично от заключенията на вещите лица д-р Д. и д-р П. се установявало, че маточният кръвоизлив не е във връзка с усложнение от раждането, а е следствие от настъпила първа обилна менструация след раждането и на анатомичните особености на ищцата - две миоми и двурога матка, които по принцип затрудняват самоочистването и свиването на матката и водят до обилен маточен кръвоизлив.

Изводът, че маточният кръвоизлив /обилното кръвотечение/ няма връзка с извършеното цезарово сечение е направен с оглед прекалено дългия период между двете събития /41 дни/ и становището, че всякакви усложнения от раждането /болка, температура, гноен процес/ биха се проявили до петия ден след операцията. А в случая ищцата е изписана от болницата на 15.01.2016 г., 4 дни след раждането, в добро общо състояние, афибрилна, с мек неболезнен корем. При изписването й от болницата липсвали симптоми на кървене или инфекция, с които биха се манифестирали неизвадена част от плацентата или перфорация на матката.

В резултатите от кръвните изследвания на ищцата, направени при постъпването в болницата в гр.Кюстендил на 21.02.2016 г., също липсвали данни за възпаление и анемия. Според вещото лице д-р Д., ако в матката на ищцата са били останали плацентарни части, включително и към 40-тия ден след раждането, в организма на ищцата ще е налице възпалителен процес, който би се проявил с телесната температура на ищцата над 38,5 градуса и повишени левкоцити - над 10 000-12 000. А при приемането на ищцата в болницата в Кюстендил на 21.02.2016 г. от резултатите на параклиничните изследвания било установено, че телесната температура на ищцата е 36,6 градуса, левкоцитите й са в норма, а хемоглобинът й със стойност 103 /умерено изразен анемичен синдом/. Изводът, че при постъпването в болницата в Кюстендил не е имало усложнение/възпаление в корема на ищцата, се основава и на резултатите от ултразвуковото изследване, направено при приемането й. При него не е визуализирана свободна течност в коремната кухина, не се виждат сенки, указващи наличие на чуждо тяло, свободна течност, не се виждат хематоми, от което може да се направи извод, че не е имало нито перфорация на матката, нито хематом в коремната кухина.

Предвид на всичко гореизложено въззивният съд е направил извод, че при провеждане на цезаровото сечение на ищцата на 11.01.2016 г. лекари от ответната болница не са нарушили добрите медицински практики и стандарти в областта на гинекологията и извършените от тях действия не са в причинна връзка с извършената 42 дни по-късно - на 22.02.2016 г. хистеректомия на ищцата. Няма данни служителите от ответната болница да са извършили некачествено зашиване на цикатрикса на матката или да са причинили хематомите в коремната кухина, които са били една от причините за извършване на хистеректомията. Дори и да се приеме, че при цезаровото сечение са останали дребни плацентарни частици в матката или в коремната кухина на ищцата, нямало причинна връзка между това и кръвоизлива на 21.02.2016 г. /41 дни по-късно/, който е наложил хистеректомията на матката на ищцата. По тези съображения предявеният иск по чл.49 ЗЗД е отхвърлен като неоснователен.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не са налице посоченото от касаторката основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението по поставените въпроси, поради следното:

1. По първия поставен въпрос /Длъжен ли е въззивният съд да обсъди - да направи пълна и обективна преценка на всички приети по делото писмени доказателства ?/ няма противоречие между приетото в обжалваното решение и практиката на ВКС, включително посочената от касаторката. Напротив, напълно в съответствие с тази практика, въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото писмени доказателства, включително посочените от касаторката епикриза, издадена от АГО - Гинекологичен сектор на МБАЛ „Д-р Н. В.“ АД в гр.Кюстендил, искания за хистологични изследвания от 23.02.2016 г., от 24.02.2016 г. и от 11.03.2016 г., оперативен протокол № 80 от 22.02.2016 г., резултати от хистологични изследвания от 07.04.2016 г., съдържащи данни за наличие на плацента у ищцата към 22.02.2016 г. Тези доказателства са обсъдени в решението /стр.12 и 13 от него/ и тяхната доказателствена стойност е преценена с оглед на това, че те са частни документи, които са оспорени от ответника и поради това доказателствената тежест за установяване на верността им /съответствието на съдържащите се в тях изявления с обективната действителност/ е била за ищцата, а тя не е ангажирала доказателства за установяване на верността на изложеното в тях. Верността на изложеното в тези медицински документи е преценена с оглед събраните по делото други доказателства, по-конкретно заключенията на приетите по делото съдебно-медицински експертизи. При второто разглеждане на делото /след връщането му от ВКС с решение № 40 от 10.10.2022 г. по гр. д.№ 1226 от 2021 г. на ВКС, ГК, IV г. о./, въззивният съд е изпълнил задължението си да обсъди и прецени всички относими към спора доказателства, включително и заключението на допуснатата по указание на ВКС допълнителна комплексна съдебно-медицинска експертиза с конкретно посочени от ВКС задачи.

2. По втория поставен въпрос /Длъжен ли е съдът при оспорване истинността на документ, да се произнесе с изрично определение или с решение, като ако приеме оспорването за доказано - да изключи документа от доказателствата по делото ?/ също няма противоречие между приетото в обжалваното решение и практиката на ВКС. Напротив, напълно в съответствие със закона и със съдебната практика, въззивният съд не се е произнесъл с нарочно определение по чл.194, ал.2 ГПК по оспорените от ответника медицински документи, тъй като в случая не се е касаело за оспорване на истинността на документи по смисъла на чл.193 ГПК: Не са били оспорени подписите на лицата, посочени като автори на тези документи, нито се е твърдяло, че съдържащите се в тези документи изявления не принадлежат на подписалото ги лице. Оспорена е била само верността на тези документи /съответствието на съдържащите се в тях изявления с обективната действителност/. А тъй като тези документи са частни свидетелстващи по своя характер и като такива по правило не се ползва с материална доказателствена сила, тяхната вярност не може да се оборва по реда на чл.193 ГПК. Съответно в този случай съдът не дължи отриване на нарочно производство по чл.193 ГПК и произнасяне с нарочно определение по оспорването.

Не са налице и основания по чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на въззивното решение: Това решение не е нито нищожно, нито недопустимо, тъй като е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и въззивна жалба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането им. Решението не е и очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2 предл.3 ГПК: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора разпоредби на ЗЗД и ГПК, в приложимите към спора редакции на тези разпоредби и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Поради всичко гореизложеното решението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска до касационно обжалване.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1123 от 19.09.2023 г. по в. гр. д.№ 2905 от 2022 г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, четвърти състав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.