Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 280, ал. 1 и чл. 288 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Ц. Л. В. от гр. Н. срещу определение № 1* от 29.10.2009 год. по гр. дело № 10169/2009 год. на Софийския градски съд, І-12-ти състав, с което е оставено в сила определението от 20.02.2009 год. на Софийския районен съд, ГО, 43-ти състав за прекратяване на производството по гр. дело № 8141/2007 год., с което е прието, че искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е недопустим поради липса на правен интерес от установяването. Поддържа се, че извода за недопустимост на иска е направен, без районният съд да е задължил ответната страна да представи решение № 8* от 12.12.2000 год. на Общинска служба „З”-гр. Нови И., за да може да се прецени дали са налице две противопоставими решения за един и същи имот, издадени на различни лица.

Като основание за допускане на касационното обжалване на въззивното определение се сочи противоречие с решение № 1* от 25.10.1999 год. по гр. дело № 550/1999 год., ВКС, V г. о., решение № 1* от 23.05.1996 год. по гр. дело № 2530/1995 год. ВС, ІV г. о. и решение № 5* от 28.05.2007 год. по адм. дело № 3307/2007 год. на ВАС, ІV отд.

Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о. съобрази следното:

П. С. районен съд на 25.01.2008 год. е бил предявен от жалбоподателката срещу наследниците на свекър й В. В. Г. /починал на 05.01.1975 год./ иск за установяване, че тя е собственик въз основа на земеделска реституция на две ниви в землището на с. Г., район Н. И., собствеността върху които й била възстановена с решение № 1* от 04.08.1999 год., влязло в сила на 12.11.2000 год., на поземлената комисия-община Н. И. В обстоятелствената част на исковата молба се поддържа, че процесните имоти неправилно били включени във възстановените с решение на поземлената комисия имоти на свекъра й и впоследствие били поделени от неговите наследници. Правният си интерес ищцата/сега частен жалбоподател/ обосновава и с удостоверение № 161/23.09.1994 год. на ОС”ЗГ” Н. И. Исковата молба няколкократно е оставяна без движение за уточняване на обстоятелствената й част. С последната уточняваща допълнителна молба от 04.08.2008 год./л. 78/ ищцата е поддържала, че процесните имоти са били възстановени с решение № 1* от 04.08.1999 год. на ПК”Н” в нейно лице, като наследник на Л. В. Н., а с решение № 8* от 12.12.2000 год. на ОС”ЗГ” Н. И. са възстановени на ответниците-наследници на В. В. Г. и е поискала да бъде признато за установено, че към момента на обобществяването на земите в ТКЗС техен собственик е бил баща й Л. В. Н. В заседанието на 20.02.2009 год. процесуалният представител на ищцата е заявил, че предмет на делото е единствено посочения в молбата от 04.08.2008 год.-за установяване правото на собственост към минал момент-момента на масовизацията.

Районният съд е приел, че спорът касае конкуренция на вещно право на собственост, основано на противоречиви решения на Общинска служба „З”, пред която административното производство е приключило с влезли в сила решения и липсва правен интерес от предявяване на иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за установяване на собственост към момента на обобществяване на земите, като се е позовал на тълкувателно решение № 6/2005 год. на ОСГК на ВКС.

Въззивният съд е потвърдил определението, като съгласно чл. 272 ГПК е препратил към изложените от първата инстанция мотиви. Посочил е, че районният съд законосъобразно се е произнесъл в съответствие с конкретизирания едва с молбата от 04.08.2008 год. /като обстоятелствена част и като петитум/ предмет на делото.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о. намира, че не са налице предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното определение, поради следните съображения:

Липсва противоречие на обжалваното определение с решение № 1* от 25.10.1999 год. по гр. дело № 550/1999 год. на ВКС, V г. о., в което се припомня, че съдът не е обвързан от правната квалификация, посочена от страната, а следва сам да се произнесе по нея с оглед обстоятелствената част и петитума на исковата молба. В случая, многократно исковата молба е оставяна без движение за уточняване на обстоятелствата, съставляващи основанието на претенцията, както и на нейния петитум. След като в заседанието на 20.02.2009 год. ищцата/чрез пълномощника си по делото/ изрично е заявила, че предмета на делото е този, индивидуализиран с молбата от 04.08.2008 год. и че искането й се състои в установяване правото на собственост към един минал момент – моментът на масовизацията, съдът не е нарушил изискването за определяне квалификацията на иска, възприемайки го като предявен по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ.

Не е налице противоречие и с решение № 1* от 23.05.1996 год. по гр. дело № 2530/1995 год. ВС, ІV г. о., в което е обсъждано субективното пасивно съединяване на искове при условията на евентуалност съгласно чл. 171 ГПК отм., В настоящия случай не е налице аналогична хипотеза, за да се преценява дали е разрешаван противоречиво процесуалният въпрос – наличието на правен интерес от установяването като предпоставка за допустимост на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ.

Представеното от жалбоподателката решение № 5* от 28.05.2007 год. по адм. дело № 3307/2007 год. на ВАС, ІV отделение не може да бъде съобразявано при преценката за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Процесуалният закон не включва практиката на административните съдилища в съдържанието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, нито актовете на Върховния административен съд /срвн., т. 3 от мотивите на тълк. решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. по тълк. дело № 1/2009 год. на ОСГК на ВКС/.

В обобщение, поради липса на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1* от 29.10.2009 год. по гр. дело № 10169/2009 год. на Софийския градски съд, І-12-ти състав по частна касационна жалба вх. № 6* от 20.11.2009 год. на Ц. Л. В. от гр. Н..

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: /п/