О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2933

София, 12.11.2024 година

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и осми октомври, две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Ч.

ЧЛЕНОВЕ: В. Х.

ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА

като изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч. т.дело № 1780/2024 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано е по частна касационна жалба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, [населено място], срещу определение № 71 от 26.04.2024 г. по в. ч.т. д. № 67/2024 г. на Бургаски апелативен съд.

Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:

С определението, предмет на обжалване, състав на Бургаски апелативен съд е потвърдил определение № 203 от 12.02.2024 г. по т. д. № 322/2023 г. на Бургаски окръжен съд, с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на иска. За да постанови този резултат, въззивният състав е развил съображения, че вземанията на кредиторите на несъстоятелността се разпределят със сметка за разпределение, съобразно включването им в списък с приети вземания – първоначален или последващ – съобразно реда, привилегиите и обезпеченията, регламентиран в нормата на чл. 722, ал. 1 ТЗ. Подчертал е, че на служебно вписване в този списък подлежат единствено вземанията, посочени в нормата на чл. 687 ТЗ, а останалите вземания следва да бъдат предявени от кредитора с оглед съответните разпоредби на ТЗ и чл. 164, ал. 3 и 4 ДОПК. Според състава неоспоримите вземания по чл. 691 ТЗ, които са установени с влязло в сила решение, постановено след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, по което е взел участие синдикът, не се включват служебно от него в списъка с приети вземания, а се предявяват в срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ, като не подлежат на оспорване по реда на чл. 690 ТЗ. Посочил е, че в конкретния случай се касае именно за такова вземане – безспорно и ликвидно вземане за разноски в общ размер от 87 930 лева, представляващи разноски по две влезли в сила съдебни решения, постановени след откриване на производството по несъстоятелност. Подчертал е, че към първоначалната дата на предявяване на тези вземания- 19.07.2023 г., съдебните решения все още не били влезли в сила, което обусловило законосъобразното протичане на производствата по чл. 690 ТЗ и чл. 692 ТЗ за неприемането им от синдика в списъка с приети вземания, но към момента на подаване на исковата молба по чл. 694 ТЗ за банката-кредитор вече е липсвал правен интерес от водене на процес за установяване на вземанията си за разноски с оглед техния безспорен и ликвиден характер. Аргументирал с нормите на чл. 637, ал. 4 ТЗ и чл. 694, ал. 4 ТЗ, че в тази хипотеза кредиторът следва да предяви тези вземания за включване в списъка с вземания по реда и в сроковете по чл. 688, ал. 3 ТЗ на основание чл. 691 ТЗ, като предходно постановеното от съда по несъстоятелността определение по чл. 692 ТЗ не съставлява правна пречка за включването им, тъй като същото не се ползва със сила на пресъдено нещо.

Частната касационна жалба е допустима като подадена в срок, срещу подлежащо на обжалване, валидно въззивно определение.

Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

В изложението за допускане до касационно обжалване са формулирани въпросите: 1.“ Допустимо ли е повторно предявяване на вземане в производството по несъстоятелност, без да е изчерпан процесуалният ред за установяването му, предвиден в ТЗ (включващ предявяване на иск по чл. 694 ТЗ)?” 2. „Настъпването на нови факти и обстоятелства в периода от постановяване на определение по чл. 692 ТЗ до предявяване на иск по чл. 694 ТЗ по отношение на вземане на кредитор на несъстоятелен длъжник може ли да доведе до отпадане на правния интерес на кредитора от предявяване на иск по чл. 694 ТЗ, съответно до недопустимост на същия, или тези обстоятелства следва да бъдат взети предвид в производството по чл. 694 ТЗ при преценка на основателността му?“ и 3. „Допустим ли е иск по чл. 694 ТЗ за неоспоримо вземане по смисъла на чл. 691 ТЗ, ако същото не е прието в производството по несъстоятелност?“

Първият въпрос е обосноваван в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 103/06.02.2018 г. по ч. т.д. № 2420/2017 г. на II т. о. на ВКС. По въпросите се поддържа и наличието на допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

В обосноваване за защитната си теза частният касатор поддържа, че ТЗ съдържа специален ред за установяване на неприетите от синдика вземания на кредиторите на несъстоятелността и това е чрез предявяване на специалния установителен иск по чл. 694 ТЗ в съответните кратки преклузивни срокове. Счита, че липсата на сила на пресъдено нещо на определението по чл. 692 ТЗ, с което съдът по несъстоятелността оставя без уважение възражението на кредитора против предявените, но неприети вземания, не гарантира последващото им приемане, макар и да са установени със сила на пресъдено нещо и да попадат в хипотезата на чл. 691 ТЗ. Поради това обоснова наличие на правен интерес от предявения иск с аргумент, че в исковото производство на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът следва да съобрази фактите и обстоятелствата, възникнали в хода на производството.

Съгласно възприетите в т. 1 на ТР № 1/2010 г. по тълк. д. №1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС задължителни постановки, правен въпрос, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, е този, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело, който е бил включен в предмета му, чрез валидно предприетите и извършени от страните процесуални действия и е свързан с обективираната в крайния му акт правна воля на съда.

Частният касатор не обосновава наличие на предпоставките за допускане на жалбата му до касационен контрол.

С формулирания първи въпрос не се обосновава общия селективен критерий на чл. 280, ал. 1 ГПК поради несъответствието му с решаващите изводи на въззивния състав. При постановяване на атакуваното определение не е изведена обусловеност между повторното предявяване на вземане в производството по несъстоятелност и изчерпване на процесуалния ред за установяването му, а е подчертано, че за кредитор с вземане, установено с влязло в сила съдебно решение, постановено след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, по което е взел участие синдикът, изначално липсва правен интерес от повторен процес за установяване на същото. Релевираната съдебна практика, с която частният касатор обосновава допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК също е неотносима към настоящия процесуален спор, тъй като касае въпроса за допустимостта на иск по чл. 694 ТЗ при установяване на привилегия на вземането.

Вторият въпрос също не може да бъде счетен за релевантен. Страната извежда от защитната си теза задължение на съда да зачете новонастъпили в хода на процеса факти и обстоятелства по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК, което е неотносимо към решаващите изводи на въззивния съд с оглед обстоятелството, че правният интерес от търсената защита е отречен поради влизане в сила на решенията, установяващи вземанията на банката за разноски, преди завеждане на прекратеното исково производство по чл. 694 ТЗ. Дори обаче, да бъде възприет като релевантен въпросът, страната не защитава допълнителен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, което предполага частният касатор да установи, че конкретно формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона /когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото /когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009 г.. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като не е изложила нито едни аргумент в подкрепа на разбирането си, за това, че е налице разглежданото основание. Т.е. не се обосновава и извод за наличие предпоставки и по това основание.

Настоящият състав намира, че въпрос трети отговаря на изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като е обсъждан от въззивния съд и е обусловил изхода на делото. Същевременно, в решение № 6/21.01.2016 г. по т. д. № 1562/2015 г. на ВКС, I т. о. е прието, че с иска по реда на чл. 694, ал. 1 ТЗ по отношение на длъжника синдика и кредиторите се установява, респ. отрича съществуването на оспорено предявено в производството по несъстоятелност вземане на кредитор /съответно привилегия или обезпечение на вземане/. В този процес като предпоставка за допустимостта на установителния иск подлежи на изследване и въпросът дали възразилият по реда на чл. 690, ал. 1 ТЗ длъжник разполага с правоизключващи вземането /материалното право/ на съответния кредитор възражения или възможността за конкретното оспорване е преклудирана. Ако последната хипотеза е налице, оспорването, респ. установяването на вземането на посоченото основание не би било допустимо, недопустим би бил и установителният иск, независимо от характера му на специален такъв в производството по несъстоятелност. Наличието на влязло в сила решение, което със сила на пресъдено нещо установява наличието на материалното право на кредитора /в случая за разноски по съдебните дела/, се явява именно такава преклудирана възможност за оспорване, което обуславя недопустимост на иска по чл. 694 ТЗ. Оттук се извежда и законодателното решение за нормата на чл. 691 ТЗ, която е гаранция за едно и също вземане да не съществуват две противоречащи си съдебни решения. В този смисъл е и направеният в обжалваното определение извод, поради което същото се явява постановено в съответствие с цитираната и споделяна от настоящия състав практика на ВКС. Изложеното изключва съществуването на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 71 от 26.04.2024 г. по в. ч.т. д. № 67/2024 г. на Бургаски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: