Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК.

Образувано е по молба от 16.10.2019 г. на В. М. С., за отмяна на влязло в сила Решение № 98 от 18.07.2018 г. по в. гр. д. № 237/2018 г. на АС - Варна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.

Молителя В. С., поддържа, че е налице основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като в нарушение на процесуалните правила е била лишена от възможност да участват в производството пред въззивния съд и да защитят правата си.

Ответната страна – „Уишбон” ЕООД, изразява становище за недопустимост и неоснователност на молбата за отмяна.

Ответниците М. Х. И., Х. Д. И., И. Д. Н., Е. Г. И., К. Н. И., Т. Н. З., Б. Й. Д., И. Й. И., Е. Н. К., М. Н. М., М. С. К., Б. С. И., Н. С. К.,, Н. М. В., В. Г. П., Драга Г. А., К. Г. К., Д. Д. Н., Х. П. Н., М. Х. Н., А. Х. Н. и Н. Х. Н. не вземат становище по молбата.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 307, ал. 1 ГПК, приема за установено следното:

Молбата за отмяна е подадена от процесуално легитимирано лице, а с оглед изложените в молбата за отмяна съображения, поддържаното отменително основание е това по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.

Настоящият състав намира, че същата е подадена извън посоченият в разпоредбата на чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК тримесечен срок, поради което следва да се остави без разглеждане.

Молителката поддържа, че е узнала за въззивното решение на 10.09.2019 г., когато е образувано дело по иск на „Уишбон” ЕООД срещу нея ново дело под №395/2019г. по описа на ОС Добрич, след уважаване на частично предявените искове по гр. д.№237/2018г. на АС Варна, отмяната на решението по което се претендира с настоящата молба. Молителката твърди, че от получената искова молба е научила за влязлото в сила решение от 18.07.2018 г. по гр. д. № 237/2017 г. по описа на АС – Варна.

Това твърдение на молителката се опровергава от данните по делото. Видно е от гр. д.№4449/2018г. на ВКС ІІІ г. о., че същото е образувано по подадена касационна жалба от М. Х. И., Х. Д. И., И. Д. Н., Е. Г. И., К. Н. И., Т. Н. З., Б. Й. Д., И. Й. И., Е. Н. К., М. Н. М., М. С. К., Б. С. И., Н. С. К., Н. М. В., В. Г. П., Драга Г. А., К. Г. К., Д. Д. Н., Х. П. Н., М. Х. Н., А. Х. Н., Н. Х. Н. и В. М. С. / молител в настоящето производство/, чрез процесуалния им представител адв. Н. Т.-АК Варна, срещу решение от 18.07.2018 г. по гр. д. № 237/2017 г. по описа на АС – Варна. Касационната жалба е била подадена до ВКС, чрез АС Варна на 27.08.2018г. и с определение от 28.05.2019г. Върховният касационен съд не е допуснал касационно обжалване на същото. С влизане в сила на определението на ВКС на 28.05.2019г. молителката е узнала за влязлото в сила въззивно решение, чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК тече по отношение на необжалваемите актове от деня на постановяването им. Това е денят, от който страната разполага с възможност да се запознае със съдебното решение при положена дължима грижа за добро водене на делото.

Ето защо следва да се приеме, че молбата за отмяна не е подадена в тримесечния срок, установен в разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, доколкото същият изтича на 28.08.2019 г., а молбата за отмяна е постъпила в AС - Варна на 16.10.2019 г. Тъй като депозирането на молбата в срока по чл. 305 от ГПК е абсолютна процесуална предпоставка за нейната допустимост, а преклудиращият ефект на изтичането на срока за упражняване на процесуалното право за подаване на молба за отмяна произтича от характеристиката на сроковете като решителни, които съгласно чл. 63, ал. 3 ГПК не могат да бъдат продължавани, то пропускането на срока прави молбата процесуално недопустима и има за последица оставянето й без разглеждане.

Предвид изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба от 16.10.2019 г. на В. М. С., за отмяна на влязло в сила Решение № 98 от 18.07.2018 г. по в. гр. д. № 237/2018 г. на АС - Варна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: