Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от адвокат А. В., като пълномощник на „Е. О“ ЕООД, гр. София, срещу въззивно решение № 367 от 23.10.2019 г. по в. гр. д. № 375/2019 г. на Пазарджишкия окръжен съд.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и към нея има приложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК с поддържани основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и по чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК, поради което е допустима.

Ответниците по касация О. Л. С., С. Е. Р., Л. И. К., И. И. Г., М. И. С., Е. В. С. и К. В. С., са подали писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който са изразили становище, че не следва да се допуска касационно обжалване.

При произнасяне по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., намира следното:

Предмет на предявените искове за ревандикация е установяване правото на собственост по отношение на ответника върху земеделски земи, находящи се в землището на [населено място], [община].

Ищците са изложили твърдения, че са придобили правото на собственост на основание наследствено правоприемство от И. С. и възстановяване на собствеността с решение на органа по земеделска реституция. През 2017 г. един от съсобствениците – Е. С. /притежаваща 1/24 ид. ч. от процесните имоти/ е сключила договор за аренда с ответното дружество за 16 стопански години. Ищците са притежавали общо 17/24 ид. ч. в съсобствеността. Между всички наследници на общия наследодател е бил сключен договор за доброволна делба, като процесните имоти са поставени в дялове на ищците. Всеки от ищците е предявил претенцията си за поставените му в дял имоти с този договор.

По делото е установено, че с решение № 1-К/17.01.2000 г. и решение № 47-К/18.10.2000 г. на ПК – Лесичево в полза на наследниците на И. С. е възстановено правото на собственост върху земеделски имоти, находящи се в землището на [населено място], включително процесните.

С договор за аренда от 30.01.2017 г., сключен от съсобственика Е. С., всички възстановени имоти са отдадени под аренда за 16 стопански години на ответното дружество като арендатор.

На 25.10.2017 г. между всички наследници на общия наследодател е сключен договор за доброволна делба, като процесните имоти са поставени в дялове на ищците.

От събраните гласни доказателства е установено по безспорен начин, че веднага след узнаването ищците са се противопоставили на сключения договор за аренда, като са поискали да бъде прекратен.

Не е спорно, че фактическата власт върху процесните земеделски земи се упражнява от ответното дружество.

С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което са уважени предявените срещу касатора искове. Посочено е, че основният спор между страните се състои в това дали сключеният договор за аренда от един от наследниците е противопоставим на останалите наследници. Изложени са съображения, че за времето до влизане в сила на ЗИД на ЗАЗ, с който е създадена нова ал. 4 на чл. 3 от цитирания закон /07.02.2017 г./, сключването на договор за аренда представлява действие на обикновено управление, което поначало може да извърши всеки съсобственик, без да е необходимо съгласието на останалите участници в общността. Прието е обаче, че договорът за аренда, сключен от Е. С. като съсобственик, който не притежава повече от половината идеални части от общия имот, е непротивопоставим на ищците - съсобственици. Същите не са приели нито изрично, нито мълчаливо сключения договор, поради което същият не може да им се противопостави. Ответното дружество упражнява фактическа власт без основание.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не са формулирани конкретни правни въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд и не се сочи съдебна практика в противоречие с която е постановено обжалваното въззивно решение. Очевидната неправилност е обоснована с неправилния извод за наличие на предпоставките за уважаване на исковете за ревандикация, предвид наличието на валидно правно основание – договор за аренда, на което ответникът държи процесните земеделски земи.

Не е налице поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, като съображенията за това са следните:

Обуславящите изхода на делото въпроси са разрешени в съответствие с установената и непротиворечива съдебна практика /решение № 12 от 01.03.2018 г. по гр. д. № 1251 от 2017 г. на ВКС, Второ г. о./. В цитирания съдебен акт е даден отговор на въпроса за действието на договора за аренда, сключен от съсобственик, който не притежава повече от половината идеални части от съсобствения имот, по отношение на останалите съсобственици. Прието е, че договор за аренда, сключен от съсобственик, който не притежава повече от 50 % от общия земеделски имот, е непротивопоставим на останалите съсобственици, освен ако същите са го приели изрично или мълчаливо /например получавайки припадащата се на дела им част от арендните плащания/. Решаващите изводи на възивния съд са свързани именно с непротивопоставимостта на процесния договор на ищците.

Очевидната неправилност е обоснована с наличието на валидно правно основание за упражняване на фактическата власт от ответника. Поради изложените по-горе съображения договорът за аренда не може да се разглежда като такова правно основание в настоящата хипотеза.

В обобщение следва да се приеме, че не следва да се допуска касационно обжалване.

С оглед изхода на делото касаторът дължи на ответниците по касация О. С., С. Р., Л. К., И. Г., М. С., Е. С. и К. С. разноски за касационното производство в общ размер на сумата 2 000 лв. /за адвокатско възнаграждение/.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 367 от 23.10.2019 г., постановено по в. гр. д. № 375/2019 г. на Пазарджишкия окръжен съд.

Осъжда „Е. О“ ЕООД, гр. София, да заплати на О. Л. С., С. Е. Р., Л. И. К., И. И. Г., М. И. С., Е. В. С. и К. В. С., всички със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 3, офис 3, адв. А. С., сумата 2 000 лв. /две хиляди лева/ - разноски в касационното производство.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: