Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Териториално поделение на Национален осигурителен институт-град Перник, приподписана чрез пълномощника му юрисконсулт Й. С., срещу решение №259 от 12.07.2019 г. по в. гр. дело №22/2019 г. на Пернишкия окръжен съд, с което е потвърдено Решение № 20/10.10.2018 г. по гр. дело №97/2018 г. на Районен съд - Трън. С първоинстанционо решение е признато за установено на основание чл. 22, ал. 3 във вр. с чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР по отношение на Териториално поделение на Национален осигурителен институт-град Перник, че през периода 01.01.1992год. до 19.05.1995год., от 15.09.1995год. до 15.10.1996год. и от 04.04.1997год. до 27.02.1998год. А. И. В. е работил по трудово правоотношение при петдневна седмица и пълен осемчасов работен ден в лиярен цех в СО „Вагоностроене“ с правопроемник ДФ „Строймашинженеринг“ на длъжност „шлосер по ремонт на машини” и има прослужено време от 5 години и 4 месеца и 11дни, I категория труд и това време представлява трудов/осигурителен стаж. Въззивният съд е приел, че съгласно чл. 5, ал. 1 ЗУТОССР трудов стаж може да се установява, ако пред съда се представи удостоверение издадено от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажа, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са загубени или унищожени. В чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР е предвидено, че когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник или не е прекратил дейността си, но ведомостите и книжата му са иззети по реда на инструкция на управителя на НОИ, издадена на основание чл. 5, ал. 13 от Кодекса за социално осигуряване, се представя удостоверение от съответното поделение на НОИ, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж. По отношение иска по чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗУТОССР е предвидено, че към исковата молба се представя съответното удостоверение по чл. 5 ЗУТОССР. Наличието на удостоверение по смисъла на чл. 5 ЗУОССР само по себе си е предпоставка за допустимост на иска.В случая няма спор, че осигурителят е прекратил дейността си, поради което предпоставка за допустимост на предявения в настоящото производство установителен иск е наличието на удостоверение по чл. 5, ал. 2 ЗУТОСС, каквото ищецът е представил по делото. В удостоверението образец УП-17 е посочено, че разплащателните ведомости и трудовоправни документи на ДФ «Строймашинженеринг» - [населено място] са приети от ТП-Костендил с различни приемателно-предавателни протоколи, но в същите липсват данни за ищеца за следните периоди: от м. 01.1992год. до м. 05.1995 год., от м. 09.1995 год. до м. 10.1996 год. и от м. 04.1997 год. до м. 02.1998 год. В хипотезата на чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР за разлика от ал. 1 на същата разпоредба, не става въпрос за книжа и ведомости на предприятието, а за данни от тези книжа, които се отнасят конкретно до стажа на ищеца за исковите периоди. Предвид на това, представеното от ищеца удостоверение УП-17 е относимо към претендирания от ищеца стаж и наличието му прави предявения от него установителен иск допустим. Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗУТОССР за да са допустими свидетелските показания, следва да са налице писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия /осигурителния стаж. Трудовата книжка съставлява документ по чл. 6, ал. 2, т. 5 ЗУТОССР и удостоверява наличие на сключен трудов договор за процесния период и вероятността на трудовия стаж, поради което ангажираните от ищеца свидетелски показания за доказване на иска са допустими. Разпитаните пред районния съд свидетели са лица, с които ищецът е работил през процесните периоди, като по този начин са изпълнени изискванията на чл. 4, ал. 1, т. 7 ЗУТОССР. Представени са по делото и копия от трудовите книжки на свидетелите /при извършената от районния съд констатация е установено, че те съотвестват на оригиналите/, от които се установява, че и двамата, макар и за различни периоди, но в общия претендиран от ищеца времеви период, са работили заедно с ищеца, като посочват неговата длъжност и месторабота.

Направен е извод за основателност на предявения от ищеца установителен иск въз основа на представените от ищеца с исковата молба доказателства и показанията на разпитаните по делото свидетели, посочени по-горе. Този извод не се опровергава от писмените доказателства, представени от ответника с писмения отговор от 08.11.2017 г. Районния съд не е извършил нарушение на процесуалните правила като е отказал да открие производство по чл. 193 ГПК по оспорване на представените от ищеца с исковата молба доказателства и като е отказал да приеме като доказателства по делото представени от ТД на НОИ-гр.Перник с молба от 15.03.2018 г. във връзка с това оспорване документи. От данните по делото е видно, че препис от исковата молба и приложените към нея доказателства са получени от ответника на 09.10.2017 г., от което следва че в едномесечен срок от получаването им той е имал възможност да подаде писмен отговор, с който да оспори представените от ищеца доказателства и да ангажира доказателства в тази връзка, което не е направил. Предвид отразеното в изпратеното до ответника съобщение, следва да бъде прието, че с получаване на препис от исковата молба ответникът е получил и копие от приложените към нея доказателства, поради което и в съответствие с разпоредбата на чл. 133, ал. 1 ГПК направеното от него оспорване на приложените към исковата молба документи едва в с. з. на 08.02.2017год., не може да бъде зачетено, респ. да доведе до откриване на производство по чл. 193 ГПК.

Ответникът по касационната жалба А. И. В., [населено място], област Перник, оспорва жалбата.

Касаторът в изложенията на основанията за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК е повдигнал въпросите за това допустимо ли е да бъде отменено определение по чл. 193 ГПК от равен по ранг съдебен състав в първоинстанционното производство и следва ли да се приемат за доказани факти, установени в административно производство, приключило с влязло в сила съдебно решение. Не са посочени актове на ВКС.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №259 от 12.07.2019 г. по в. гр. дело №22/2019 г. на Пернишкия окръжен съд. Повдигнатите въпроси са обусловили крайното решение. Те обаче са решени по същество съобразно задължителната практика на ВКС, според която определението по чл. 193 ГПК за откриване производство по оспорване истинността на документ може за бъде изменяно или отменяно от съда, който ги е постановил /чл. 253 ГПК/; за да бъдат преценени от съда, доказателствата, събрани в друго производство (освен в производството по обезпечаване на доказателства – чл. 207 – 209 ГПК и в хипотезата на чл. 232 ГПК) трябва да бъдат събрани отново от съда, който разглежда делото с участието на страните по делото.

Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба трябва да се присъдят 600 лв. деловодни разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №259 от 12.07.2019 г. по в. гр. дело №22/2019 г. на Пернишкия окръжен съд.

ОСЪЖДА Териториално поделение на Национален осигурителен институт-град Перник да заплати на А. И. В., [населено място], област Перник, 600 лв. деловодни разноски.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.