№ 87

гр. София, 01 юли 2020 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, I НО, в публично заседание на пети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Т. Ч: СПАС ИВАНЧЕВ

НЕВЕНА ГРОЗЕВА

при секретар М. П, при становището на прокурора П.Д, изслуша докладваното от съдия С. И наказателно дело № 250 по описа за 2020г.

Производството по реда на чл. 346 т. 4 от НПК е образувано по касационна жалба на частен тъжител срещу решение № 5/21.01.2020г., по ВНЧХД № 345/2019г., на Добрички окръжен съд с което е отменена присъда № 21/29.05.22019г. по НЧХД № 736/2015г. на Добрички районен съд и наказателното производство е прекратено по реда на чл. 334, т. 4 вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК поради изтичане на предвидената в закона давност.

От решението е останала недоволна частната тъжителка К. Й. В., която е подала касационна жалба чрез повереника си. В жалбата се поставя акцент единствено върху необходимостта подсъдимата да изрази волята си дали да продължи или не производството.

Прокурорът от ВКП в съдебното заседание поддържа становище за правилност на решението за прекратяване на наказателното производство, като посочва, че във възражението си подсъдимата, която отново не се явява, не се е съобразила с този пропуск, а е пожелала да се потвърди атакуваното решение.

Касаторът, редовно призован, не се явява и не дава становище, различно или допълващо касационната жалба.

Подсъдимата не се явява, редовно призована, от нея е постъпило възражение, в което оспорва доводите на касатора относно твърдяно нарушение на въззивната инстанция, като се излагат и съображения за липса на нарушение на материалния закон.

Върховният касационен съд взе предвид обстоятелствата, характеризиращи поддържаното обвинение – за деяние на 28.04.2015г., квалифицирано като престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1...