Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на „ЧЕЗ електро България“ АД, със седалище и адрес на управление в гр. София, чрез юрисконсулт А. В., против решение без номер от 18 ноември 2019 г., постановено по в. гр. д. № 248/2019 г. по описа на окръжния съд в гр. Монтана, с което се потвърждава решение № 348 от 13 юни 2019 г., постановено по гр. д. № 2714/2018 г. по описа на районния съд в гр. Монтана, за осъждане на дружеството да заплати на П. И. П., с адрес в [населено място], 6201, 58 лева – платена цена за консумирана електрическа енергия, начислена въз основа на констативен протокол № 3024418/29.06.2019 г., за което е издадена фактура № [ЕГН]/28.09.2018 г. като получена от дружеството без правно основание, ведно със законната лихва върху нея от предявяването на иска, и в тежест на касатора са присъдени разноски.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Оспорен е изводът на съда, че липсва фактическият състав на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА), защото не била доказана „промяна на схемата на свързване“, на каквото касаторът се позовава, за да защити прилагането на чл. 47, ал. 6, изр. второ и чл. 48, ал. 2, вр. чл. 47 ПИКЕЕ – твърдението на касатора като ответник е, че промяната на схемата се състои в това, че тя се отличава от схемата на свързване, извършена от оператора на електроразпределителната мрежа при спазване на изискванията на ЗЕ и Наредба № 6/2014 г. за присъединяване на клиенти и производители към електроразпределителна мрежа, предходната такава наредба от 2004 г., ЗУТ и наредбите към него; промяната е установена със съответния констативен протокол – присъединен е кабел, който преминава през празен парцел и влиза в имота на ищеца, по този начин е променена схемата на свързване и електрическата енергия, която се консумира, не се измерва никъде, съответно не се заплаща. Изразено е несъгласие с изводите, че обосноваността на предположението, че кабелът е захранвал съоръжения в имота на ищеца, предполага наличие на данни за съществена разлика в консумираната и отчетена за този обект електрическа енергия преди и след датата на проверката, каквито доказателства по делото не са представени; при грешка във фактите съдът е приел, че според заключението на назначената първа съдебно-техническа експертиза била констатирана грешка в стойността на максимално допустимия ток, който може да премине през кабел САВТ 3х35мм2; неправилно съдът се позовал в мотивите си на заключението на втората съдебно-техническа експертиза, срещу допускането на която касаторът се противопоставил, доколкото въпросите, по които била допусната, били изцяло неотносими към предмета на доказване по делото, и изводите й са в противоречие с първата експертиза. Подчертано е, че въззивният съд не е разгледал спора и не е взел предвид аргументите на касатора относно правното основание за извършване на процесната проверка и съставянето на констативния протокол; по делото не е спорно, че електрическият кабел е вързан по нерегламентиран от енергоразпределителното дружество начин директно с имота и по този кабел е установено да има напрежение, като се осъществява консумация на електрическа енергия; тъй като само електроразпределителното дружество има право и задължение да изгражда, поддържа и свързва обществената електропреносна мрежа с обекти – имоти на крайни потребители, установеното свързване на кабела с имота представлява неправомерно присъединяване и промяна в схемата на свързване; правно ирелевантно е дали по прокарания кабел би могъл да се захрани един или друг електрически уред от бита – законът не поставя такова изискване. Изтъкнато е, че промяната на схемата на свързване е установена с официален свидетелстващ документ, отразяващ резултатите от извършената проверка и констатиращ намеса в схемата на свързване; документът се ползва с материална доказателствена сила относно отразените в него обстоятелства, с положен върху протокола от проверката подпис на орган на МВР, който е потвърдил, че е присъствал на проверката, демонстрирано му е нарушението, присъствали са и двама независими свидетели. Според касатора, след като ищецът е бездействал и не се е противопоставил на присъединението в имота му посредством четирижилен кабел 3х35+16 мм2, той следва да понесе определения размер на корекция на сметката, независимо от големия й размер, получаващ се при точното спазване на законовите разпоредби. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси, за които се твърди, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Ответникът П. И. П., с адрес в [населено място], представляван от адв. Д. С., в отговор на касационната жалба излага доводи както за липса на основание за допускане на касационното обжалване, така и за неоснователност на жалбата по същество.

Въззивният съд взема предвид извършената на 26.09.2018 г. от служители на оператора на електрическата мрежа проверка на обект – къща, в присъствието на членове на Федерацията на потребителите и полицай, за която проверка е съставен констативен протокол за проверка на неточното измерване и/или неизмерване на електрическа енергия; по време на проверката потребителят не е бил намерен на адреса и не е присъствал; от касата към електромера, намираща се северно от имота, има присъединен кабел, преминаващ подземно през празен парцел и влизащ в имота на ищеца, като по този начин е променена схемата на свързване и електрическата енергия се консумира, без да се измерва никъде и да се заплаща; кабелът е трасиран с лабораторна кола, без да се влиза в къщата на ищеца, след което е разкопан и отрязан; извършена е корекция на сметката на потребителя въз основа на проверката и на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 51 ПИКЕЕ е издадена фактура за сумата от 6201, 58 лева за консумирана и незаплатена електрическа енергия; сумата е заплатена от ищеца. Съобразени са и свидетелски показания за начина на протичане на проверката и за установеното при нея. Според експертно заключение, захранването на имота от намерения при проверката кабел не преминава през монтираното средство за техническо измерване, преминалата през него електрическа енергия не се отчита и е налице непълно измерване на ползваната от обекта на потребителя количество електрическа енергия; втората техническа експертиза след оглед на имота и таблото в същия, заключава, че не се установява описания в протокола кабел да е бил присъединен към съоръжения, намиращи се в имота, съответно да е захранвал такива – кабелът не влияе върху правилното измерване на електрическата енергия, консумирана в процесния имот, и вещото лице сочи технически обяснения за възможността за присъединяване на отделни консуматори към жилата на съответния кабел при липса на токови трансформатори, а и при огледа на етажните ел табла в имота не се установяват следи от прокаран допълнително кабел, който да анулира захранването на външната мрежа. Възприето е, че по силата на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ (в редакцията му след ЗИД ЗЕ, обн. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), за периода след влизане в сила на ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г.), приети въз основа на законова делегация, е предвидено законово основание крайният снабдител (доставчикът) едностранно да коригира сметката на клиента (потребителя) само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електрическа енергия, а при установено, в резултат на извършена проверка, неправилно и неточно измерване или неизмерване, количеството енергия се определя съгласно процедура, определена в ОУ или в Раздел ІХ ПИКЕЕ; проверката в конкретния случай била осъществена след влизането в сила на приетите ПИКЕЕ и след тяхната частична (с решение № 1500 от 6 февруари 2017 г. на петчленен състав на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г. отмяна с изключение на нормите на чл. 48-51 ПИКЕЕ) и преди впоследствие пълната отмяна (с решение № 2315 от 21 февруари 2018 г. по адм. д. № 3879/2017 г. на ВАС, IV отд., в сила от 23.11.2018 г.) и на последните четири разпоредби на ПИКЕЕ, поради което разпоредбите на чл. 48-51 ПИКЕЕ са приложим материален закон към отношенията между страните по повод извършените действия по установяване на неточно измерване и начисления на цена за електрическа енергия и е налице законово основание крайният снабдител (доставчикът) едностранно да коригира сметката на клиента (потребителя) само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електрическа енергия. Счетено е, че констативният протокол, съставен при извършване на проверката и подписан от представител на МВР, представлява официален удостоверителен документ със съответната с оглед чл. 179 ГПК задължителна доказателствена сила за това, че описаните в протокола действия и констатации са действително извършени, установени в хода на проверката от компетентните за това лица; протоколът е оспорен от ищеца само досежно съдържанието му, но не и относно автентичността му. Съобразено е правилото на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ – когато при проверка на измервателната система се установи промяна на схемата на свързване, корекцията по ал. 1 се извършва само въз основа на констативен протокол за установяване намесата в измервателната система; за да е налице промяна в схемата на свързване, следва да е установено, че намерения при проверката кабел е свързан със съоръжения в имота на ищеца, съответно захранва такива, за което представени доказателства по делото няма, а е установено единствено, че трасираният с лабораторна кола кабел влиза в имота на ищеца, но не и че този кабел е свързан по някакъв начин с електрическото табло в къщата, съответно че захранва някакви електрически съоръжения, намиращи се в този имот; коментирано е заключението на вещото лице инж. К., в което се приема, че кабелът представлява второ захранване, което е без електромер и води до неотчитане на преминаващата през него енергия, но в съдебно заседание вещото лице посочва, че къде е краят на кабела трябва да бъде установено входа на проверката, като в констатациите не е записано, че кабелът е присъединен към табло в имота, но това следвало да се предполага, след като кабелът влиза в имота; според допълнителната експертиза на вещото лице инж. Г., не се установява промяна в начина на свързване, доколкото липсват данни намереният кабел да е бил присъединен по някакъв начин към таблото в имота, като вещото лице обосновава заключението си и техническите възможности съответният кабел да бъде присъединен – отречено е директно присъединяване на жилата към съоръжения в бита да е възможно. Посочено е, че обосноваността на предположението, че кабелът е захранвал съоръжения в имота на ищеца, предполага наличие на данни за съществена разлика в консумираната и отчетена за този обект електрическа енергия преди и след датата на проверката, каквито доказателства по делото не са представени. Въз основа на изложеното, съдът е заключил, че по делото не е установено при условията на главно и пълно доказване наличието на промяна в схемата за свързване, в резултат на което да е доставена и потребена електрическа енергия, която не е отчетена и платена, съответно не е установено основание за едностранна корекция на сметката на ищеца като клиент за минал период.

Поставените от касатора въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване.

На първо място се пита има ли характер на официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК констативен протокол, подписан от орган на МВР, и ползва ли се той с презумптивна доказателствена стойност. Твърди се, че даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с практиката на ВКС, изразена в решение № 249 по гр. д. № 270/2012 г., ІІ г. о., и решение № 104 по т. д. № 1671/2015 г., І т. о. Сочат се и решения на въззивни и първоинстанционни съдилища, които не съставляват съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Практиката на ВКС приема, че материалната доказателствена сила е присъща за свидетелстващите документи; тя се състои в доказателственото значение на свидетелстващия документ за този стоящ вън от него факт, който се удостоверява от материализираното в свидетелстващия документ удостоверително изявление; материалната доказателствена сила е различна за официалните свидетелстващи документи и за частните такива. По отношение на официалните свидетелстващи документи се приема, че те доказват с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа, издал документа, са се осъществили така както се твърди в документа - чл. 179, ал. 1 ГПК; до доказване на противното съдът е длъжен да счита, че фактите, отразени в официалния свидетелстващ документ, действително са се осъществили. При осъществяване на решаващата си дейност по преценка на доказателствата съдът е длъжен да зачита и да се съобразява с материалната доказателствена сила на официалните свидетелстващи документи, докато същата не бъде оборена, чрез доказване на тяхната неистинност. В случаите, когато оспорващата документа страна отрича материалната доказателствена сила на свидетелстващия документ с твърдението, че удостовереното в документа не отговаря на действителното фактическо положение, то оспорването на верността на документа е средство за защита срещу обвързващата доказателствена сила на документа. В настоящия спор съдът се е съобразил именно с посоченото тълкуване, като е приел, че фактите са се осъществили така, както се твърди в документа, но липсват доказателства за промяна в схемата на свързване, защото не са събрани доказателства, че намерения при проверката кабел е свързан със съоръжения в имота на ищеца, съответно захранва такива, каквото е изискването на съответните приложими правила, и макар че трасираният с лабораторна кола кабел влиза в имота на ищеца, не се установява, че този кабел е свързан по някакъв начин с електрическото табло в къщата, съответно че захранва някакви електрически съоръжения, намиращи се в този имот. При това положение поставеният правен въпрос не е относим към действително обусловилото изхода на спора разрешение на въззивния съд, а сочената практика на ВКС не е нарушена.

По същата причина не се обосновава допускането на касационното обжалване по въпроса следва ли упражняването на правото на крайния снабдител по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА), вр. чл. 48 от Правилата за измерване на количествата електрическа енергия отм., едностранно да коригира сметките за потребена електрическа енергия за минал период поради установена неправомерна промяна/въздействие върху схемата на свързване, да се реализира при съобразяване на възможното реално енергийно потребление като критерий, по който се твърди противоречие с практиката на ВКС според решение 124 по гр. д. № 2991/2018 г., ІІІ г. о., и решение № 118 по т. д. № 961/2014 г., І т. о. Тъй като в процесния случай не е установена неправомерна промяна/въздействие върху схемата за свързване, както е посочено в решението, то въпросът не е обуславящ изхода на спора, съответно съобразяване на посочената практика на ВКС не се налага.

Същите са изводите и по последния въпрос, поставен в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – следва ли при тълкуването на нормативната хипотеза „промяна на схемата на свързване“ в ПИКЕЕ отм., визираната промяна да се разбира като всяка промяна на схемата на свързване, която се различава от монтирането, осъществено от оператора на електроразпределителната мрежа по смисъла на чл. 2, ал. 1, чл. 5, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл. 21 ПИКЕЕ и Наредба № 3 от 2004 г. за устройство на електрическите уредби и електропроводните линии, която заобикаля средството за търговско измерване, съответно при която през средството за търговско измерване не преминава изцяло или част от консумираната енергия в обекта, доколкото не е установено по делото, че са налице данни намереният кабел да е бил присъединен по някакъв начин към таблото в имота на ищеца, а и при липсата на технически възможности съответният кабел да бъде присъединен. Отделно от това, съдът съобразява и липсата на данни за съществена разлика в консумираната и отчетена за този обект електрическа енергия преди и след датата на проверката, което да доведе до обоснованост на предположението, че кабелът е захранвал съоръжения в имота на ищеца.

При този изход на спора е основателно искането на ответника за присъждане на сторените по договор за правна защита и съдействие разноски от 700 лева за касационното производство.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на въззивното решение без номер от 18 ноември 2019 г., постановено по в. гр. д. № 248/2019 г. по описа на окръжния съд в гр. Монтана.

ОСЪЖДА „ЧЕЗ електро България“ АД, ЕИК 175133827, да заплати на П. И. п., с адрес в [населено място], [улица], сумата от 700, 00 (седемстотин) лева разноски за касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: