Р Е Ш Е Н И Е

№ 62

ГР. София, 10.02.2010 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 26 януари през 2010 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА

ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

при участието на секретаря Ан. Богданова,

като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №1440/08 г.,

за да се произнесе, намира следното:

Производството е по чл. 218а от ГПК, отм., вр. с пар. 2 от ПЗР на ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. С. – Ц. срещу въззивното решение на Окръжен съд Монтана /ОС/ по гр. д. №386/07 г. В жалбата се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост, на решението и се иска отмяната му.

Ответникът по жалба А. Ц. я оспорва като неоснователна.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.

ВКС на РБ, като разгледа жалбата по реда на чл. 218е от ГПК, намира следното: Въззивното решение е недопустимо при служебната проверка на касационната инстанция за това.

С първоинстанционното решение е допуснат развод на страните по чл. 99, ал. 1 и от СК, отм. и е утвърдено споразумението им по ал. 3, вкл. за семейното жилище. В мотивите на РС е формирана воля за утвърждаване на споразумението така, както е постигнато от страните, без видоизменяне, което съдът не може да прави /ТР №60/87 г./. В диспозитива на първоинстанционното решение обаче като семейно е посочено не жилището в споразумението, а друго притежавано от страните, според данните по делото.

Споразумението на страните по чл. 99, ал. 3 от...