О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 279

гр.София, 14 април 2022 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

единадесети април две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Ерик Василев

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 4367/ 2021 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ц. Л. П. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 265111 от 28.07.2021 г. по гр. д.№ 12397/ 2020 г., с което е потвърдено /в обжалваната пред въззивния съд част/ решение на Софийски районен съд по гр. д.№ 49240/ 2018 г. и по този начин са отхвърлени предявените от жалбоподателката против Държавно предприятие „Транспортно строителство и възстановяване /ДПТСВ/, гр.София, искове, квалифицирани по чл. 344 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № РД-09-16 от 31.05.2018 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „заместник-директор Дирекция „Финансово икономическа“, заместник-главен счетоводител на ДПТСВ” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 19 774, 20 лв за период от 31.05.2018 г. до 31.11.2018 г.

На 25.03.2022 г. ищцата Ц. Л. П. е депозирала молба /вх.№ 2735 по описа на ВКС/, в която заявява, че се отказва изцяло от спорното право, предмет на делото.

Върховният касационен съд намира, че с подадената молба е валидно десезиран от страната, разполагаща с правото на иск, поради което не може да разгледа спора. Според чл. 233 ГПК ищецът може да се откаже от спорното право във всяко положение на делото, като съгласието на ответника не се изисква – неговото становище е ирелевантно, тъй като ищецът не може да...