О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60

гр. София, 14.04.2022 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. М.

ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева

Е. Д.

като изслуша докладваното от съдия В. М. ч. гр. д. № 1136 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на непълнолетната Ж. Ю. Д. действаща със съгласието на своята майка и законен представител А. Т. Т., чрез адв. П. В., против определение № 275915 от 19.11.2021г. по ч. гр. д. № 712/2021 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение № 20267594 от 03.12.2020 г. по гр. д. № 58009/2020 г. на Софийски районен съд. С последното е оставена без уважение молба за издаване на разрешение непълнолетната Ж. Ю. Д. да извърши отказ по чл. 52 ЗН от наследството на баща си Ю. Е. Д., починал през 2020 г.

Жалбоподателката счита обжалваното определение за неправилно и незаконосъобразно. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се повдига правния въпрос дали отказът от наследство представлява отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК, като се твърди, че обжалваният акт противоречи на практиката на Върховния касационен съд по определение № 180/30.10.2019г. по ч. гр. д. № 3644/2019г. на ВКС, I г. о. Изтъква се и очевидна неправилност на обжалваното определение.

Настоящият състав на Върховния касационен съд, ІІ г. о. намира, че е налице основанието по чл. 292 ГПК за спиране на производството по частната жалба.

Софийският градски съд е потвърдил обжалваното определение на районния съд, с което е отказано вписването на отказ от наследство на непълнолетното лице. Приел е, че този отказ представлява отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК. Позовал се е на практика на Върховния касационен съд в посочения смисъл. Посочил е, че защитата на интересите на недееспособните лица във връзка с открито наследство се осъществява чрез приемането му по опис и по този начин, независимо от включените в наследствената маса пасиви, наследникът ще отговаря само до размера на активите в нея. Съдът е посочил и известната му практика на Върховния касационен съд в обратен смисъл - определение № 180/30.10.2019г. по ч. гр. д. № 3644/2019г. на ВКС, I г. о., но е приел, че даденото разрешение е неприложимо за настоящия казус, в който няма данни наследството да е обременено със значителни пасиви.

При тези решаващи съображения е видно, че определящ за изхода на производството е въпросът дали е допустимо ненавършило пълнолетие дете да направи отказ от наследство и дали този отказ представлява отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК. По този въпрос е констатирана противоречива практика на съдилищата и е образувано тълкувателно дело № 1/2021 г. на ОСГК на ВКС.

С оглед на това и на основание чл. 292 ГПК производството по настоящето дело следва да бъде спряно до постановяване на тълкувателното решение. Определението за спиране не подлежи на обжалване съгласно приетото в Тълкувателно решение № 8/2013 г. на ОСГТК.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА производството по ч. гр. д. № 1136/2022 г. по описа на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 1/2021 г. на Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС по въпроса: Допустимо ли е ненавършило пълнолетие дете да направи отказ от наследство и представлява ли той отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАДЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: