О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 138

гр. София, 13.04.2022 г.

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 05.04.две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАИЛОВА

АНЕЛИЯ ЦАНОВА

като разгледа докладваното от съдия Цанова гр. д.№ 3865 по описа на ВКС за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Ю. България“ АД, ЕИК, срещу решение № 257/24.06.21г. на ОС Благоевград, ІV състав, постановено по гр. д. № 429/21г., с което е потвърдено решение №2 от 27.01.21г. на РС Петрич, с което е уважен предявеният на осн. чл. 439 ГПК отрицателен установителен иск поради изтичане на предвидената в закона погасителна давност.

Жалбоподателят счита, че е налице и основанието по чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване поради колизия между две задължителни съдебни практики - тази на ППВС № 3/1980г. и тази на ТР № 2/26.06.15г. на ОСГТК на ВКС по въпроса относно погасителната давност при принудително изпълнение; до кой момент действа ППВС № 3/80г. и от кой момент започва да действа другата задължителна практика на ВКС, обективирана в ТР № 2/15г. на ОСГТК на ВКС. Поддържа и основанието по чл. 280 ал. 2 ГПК поради неправилност на въззивното решение.

С отговора по чл. 287 ГПК ответниците по жалбата заявяват, че касационната жалба е „незаконосъобразна и неясна“.

Настоящият съдебен състав констатира, че по въпроса „От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/80г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.15г. по тълк. дело № 2/13г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му“, е образувано...